Неделя,

Сладки заговезни и леки пости

От: Величка Илиева, снимка "Габрово дейли" -
267
Сладки заговезни  и леки пости
A
A
A

Когато се иска прошка, се целува ръка, кумиците насят на кръстника ракия и плодове

Единственият у нас национален музей на открито „Етър” край Габрово пази традициите на старите българи, обитавали централната част от страната. Тук могат да се видят не само използваните в миналото сгради и съоръжения, но и възстановки на обичаи през цялата година. Научната и изследователска дейност на екипа на музея също е насочена към съхранение на традициите от миналото. През март особено важни за хората са били Тодоровден – 16 март, и седмицата между Месни и Сирни заговезни, която зависи от това кога е Великден.

Месни и Сирни заговезни са непостоянни дати в народния календар и се определят в зависимост от Великден. И двата празника са винаги в неделя – Месни заговезни са осем седмици преди Великден, а Сирни заговезни – седем.

Седмицата между тях носи името Сирна неделя и е известна като една от най-лошите и опасни седмици в народния календар.

Свързана е с множество забрани – не се правят годежи, сватби, кръщенета, не се пере бяло пране, не се мият косите. В събота преди Месни заговезни е Голямата Задушница. На нея се споменават мъртвите, като се ходи на гробищата и се раздава за Бог да прости. На Месни заговезни се заговява с месна храна. Задължително на трапезата се слага варена кокошка и баница.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за Великденския пост, който е 48 дни и е най-продължителен и важен постен период в годината. Заговява се с богата трапеза, на която се слагат: баница със сирене, варени яйца, сирене, халва, плодове. Това е ден за прошка и почит към родителите, възрастните хора и към кръстника. Когато се иска прошка, се целува ръка. Кумиците отиват при кръстника, за да искат прошка, носят му храна, вино, ракия, плодове. Думите, които се изричат са: „Прощавай и простено да ти е”.

Силно оживление създава обредният елемент гонене на халва, известен като „хамкане”.

Към края на заговяването стопанката премята кълчищен конец през гредата и завързва парче бяла халва, а в по-старо време – сварено обелено яйце. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата, най-напред децата, се стремят да уловят с уста, без да си помагат с ръце, халвата. Според това, колко бързо някой успее да я хване, се гадае за успеха на всеки през годината.

Все още има места, в които се палят сирнишки огньове. На високи места извън селото се запалва слама от бъднивечерската трапеза. Правят се и факли от черешови кори. Вярва се, че докъдето се виждат огньовете, дотам ще има плодородие.

В Габровско Сирни заговезни е един от най-обичаните и очаквани празници. Празничното общоградско веселие, познато като Олелийня, Олелия, е събор на целия регион. Той се провежда на Падалото. В спомените на Константин Вапцов се казва: „по обяд всички отиваха на Олелийнята – събор, дето се продава халва и боза. Там се вият кръшни хора под звуците на градската музика, обикновено откупена от габровската община и на разни свирачи (обикновено всяко село играеше около свой познат свирач)“.

Веселието продължава докато се стъмни

Появяват се първите маскирани, които обикалят къщите. Този празник се провежда от края на ХІХ век под това наименование. От 1920 година се правят маскени балове. Тези две събития са предшественици на Габровския карнавал, проведен за първи път през 1965 година.

Днес традицията на Сирни заговезни е жива. И сега домовете в Габрово се отварят широко, за да посрещнат близки за прошка. И всички си пожелават: „Сладки заговезни и леки пости!”

 


Всички новини от категория Регионални.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички