Неделя,

Кирил Ананиев: Въвеждаме еврото на 1 януари 2024 г.

От: Екатерина Николова -
637
Кирил Ананиев: Въвеждаме еврото на 1 януари 2024 г.
A
A
A
  • Няма да наказваме най-активните с по-високи данъци
  • Балансираният бюджет ще е във фокуса на фискалната ни политика, казва КИРИЛ АНАНИЕВ, министър на финансите, водач на листата на ГЕРБ в Перник в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
  • Целта ни е икономически скок с приоритет добавената стойност на продуктите ни
  • Залагаме на квалификацията и преквалификацията за увеличение на доходите
  • Политическият риск е умерен заради широкия консенсус за следващитестъпки
  • Данъчната преференция може да има положителен ефект върху бизнеса, но се поема от останалите данъкоплатци

 

- Г-н Ананиев, ГЕРБ вече заяви, че няма да променя данъците. Каква бюджетна и финансова политика е заложена в програмата на партията?

- Убедени сме, че данъчната тежест за гражданите и бизнеса трябва да остане непроменена, тъй като наложеният модел на данъчно облагане е доказал своите преимущества в годините. Считам, че фиксираната пропорционална ставка стимулира различните категории данъкоплатци да участват в данъчно-осигурителната система. Уверен съм, че не трябва да наказваме най-активната част от нашето общество с най-голям принос в създаването на БВП, както и да създаваме условия за увеличаване на сивата икономика. Залагаме на квалификацията и преквалификацията за увеличение на доходите на по-ниско платените работници. През целия ми професионален път съм се старал да провеждам балансирана финансова политика, водена от основните принципи на фискална дисциплина и доброто финансово управление. Пандемията и необходимостта от фискални мерки за подкрепа засегнаха почти всички сектори от обществения живот, а това неминуемо води и до отклонения от заложените фискални цели в последните години. След отминаването на пандемията, стремежът към балансиран бюджет отново трябва да бъде във фокуса на фискалната политика.

- Международната рейтингова агенция Fitch  промени перспективата на ВВВ рейтинга ни от стабилна на положителна. Но и даде ясно да се разбере, че рейтингът на България зависи от стабилността в страната ни след изборите. Какви предизвикателства пред финансовата стабилност виждате?

- Приемаме оценката на Fitch като обективна.  Макроикономическите показатели през 2020 г. показаха сравнително умерено отражение от кризата в България. БВП се понижи с 4.2% при спад от 6.2% в ЕС. Въпреки оказаната фискална подкрепа на бизнеса и домакинствата, показателите за публичните финанси в България останаха силни в сравнение с държавите от ЕС. Направените допълнителни бюджетни разходи, свързани с пандемията, се оценяват на около 3% от БВП през 2020 г. Толкова бе и реализираният касов бюджетен дефицит, което показва, че ако се изключи влиянието на кризата, фискалният резултат щеше да бъде балансиран. През февруари 2020 г. ЕК заключи, че България вече не изпитва макроикономически дисбаланси, през юли българският лев се присъедини към ERM II, а през октомври - към Банковия съюз. Предизвикателствата пред финансовата стабилност са в по-голяма степен свързани с преодоляването на пандемията, последиците от нея и възстановяването на икономиките и в този смисъл не са уникални за България. Сред тях са очаквано повишение на държавния дълг и условни задължения от гледна точка на фискалната позиция, а също и риск за влошаване качеството на активите в банковата система при поетапното отпадане на частния мораториум. Страната ни се намира в сравнително благоприятна позиция от гледна точка на тези рискове. Това е отразено в анализа на Fitch, като се споменава, че България стои по-добре спрямо средните показатели за ЕС, а също и спрямо средните показатели за държавите със сходен рейтинг. Ниското ниво на дълг, условни задължения и държавни гаранции, заедно с натрупаните през годините буфери ще позволят на България да започне фискална консолидация още през следващата година. Местният банков сектор е добре капитализиран и подготвен да се справи с евентуално нарастване на необслужваните заеми благодарение на консервативния подход на БНБ при осъществяването на надзор.Въпреки неясния изход от предстоящите избори, политическият риск може да се оцени като умерен. Причина за това е широкият консенсус относно необходимите следващи стъпки в развитието, сред които са необходимостта от продължаване на реформите във важни публични сектори, ефективно използване на средствата от ЕС, запазването на благоразумна и дисциплинирана фискална политика и присъединяването ни към еврозоната.Приемаме повишението на перспективата на рейтинга не само като моментна ретроспективна оценка, но и като положителен сигнал за възможно бъдещо повишение на кредитния ни рейтинг.

- Много от партиите, участнички в изборите, апелират за данъчна ваканция като форма за подкрепа на бизнеса. Какъв е Вашият коментар?

- Данъчната ваканция като вид данъчна преференция може да приема различни форми. Първо е необходимо да получим консенсус относно приложимата форма. На второ място, съществуват множество неизвестни, свързани с категорията данъкоплатци (малки, средни, големи, стартиращи или действащи фирми) и за кои икономически отрасли или сектори ще се прилага данъчната преференция. Едновременно с това следва да се определят условията за ползване на данъчната преференция, срокът за нейното прилагане и по отношение на кои данъци ще се прилага. Ако ще се прилага по отношение на корпоративния данък, следва да се предвиди за период не по-малък от една финансова година. Данъчната преференция следва да има ясна цел - дали е икономическа или социална и какъв ще бъде ефектът върху бизнеса. Най-вероятно данъчната преференция ще попадне в обхвата на държавните помощи, ако ще се прилага само за определени категории данъкоплатци или икономически сектори и следва схемата да бъде одобрена от ЕК. Въпреки че данъчната преференция може да има положителен ефект върху бизнеса, въвеждането й може да доведе до загуба на бюджетни приходи и икономически разходи, тъй като стимулирането на определен клас инвеститори или дейности се поема от останалите данъкоплатци.

- Бизнесът в лицето на 4-те работодателски организации поиска от партиите национални приоритети, които да се изпълняват независимо от структурата на властта. За кои бюджетни и финансови приоритети ГЕРБ е склонна да търси консенсус?

- Първо, ще търсим консенсус за най-належащите социално-икономическите мерки, които да са адекватен отговор на създалата се пандемична обстановка и тяхната финансова обезпеченост.

Второ, постигане на консенсус относно най-ефективното и целево използване на националните и европейските средства за модернизиране и трансформация на икономиката.

Трето, в социалната сфера консенсус ще бъде търсен за повишаване доходите на населението, достигане на средните нива на страните-членки на ЕС, както и подкрепа на най-уязвимите групи.  Четвърто, от съществена важност се явява бързото нормализиране на икономиката, в кратък срок достигане на предкризисните нива, което да стане база за постигане на ускорен икономически растеж.Пето, приоритетно финансиране на реформите в образованието и здравеопазването, които са ключови за обществено-икономическото развитие на страната и здравето на населението.

- Бизнесът апелира първите три дни от болничните да се поемат от НОИ. Подобна идея имаше и при обсъждането на бюджета. Защо не бе одобрена?

- Неприемането на това предложение е свързано с изцяло фискални съображения. Подобно решение би натоварило бюджета на Държавното обществено осигуряване с допълнителни разходи в размер на около 240 млн. лв. Ефектът върху баланса на ДОО ще е негативен не само по линия на увеличените разходи, но и по линия на намалените приходи от осигурителни вноски, доколкото върху обезщетението за първите три дни от временната неработоспособност, изплащано от работодателите, се дължат осигурителни вноски. Спадът в приходите от осигурителни вноски за ДОО се оценява на около 70 млн. лв. Общият негативен ефект за бюджета от въвеждането на такава мярка би бил около 310 млн. лв. годишно. В тази извънредна година на компромиси, в която се сблъскваме с множество непредвидени разходи, свързани с живота и здравето на българите,  считам решенията за намаляване на приходите от различните пера за рискови. Необходимо е на първо място да стабилизираме икономическите дейности на всички браншове и да нормализираме обществения живот. Вярвам, че с помощта на макроикономическата стабилност, фискалната дисциплина и задълбочаващата се европейска интеграция успешно ще преминем към следващото ниво на развитие на икономиката ни.  

- Бюджет 2021 бе оценен по-скоро като социален - вдигащ доходите и подкрепящ потреблението, отколкото в помощ на бизнеса. Каква подкрепа за фирмите предвижда ГЕРБ?

- Предвид продължаващата пандемия от COVID-19 и през 2021 г., в Бюджет 2021 са заложени преди всичко мерки за подкрепа и противодействие на сложната епидемична обстановка с оглед запазване на живота и здравето на хората. Тези мерки са насочени и към бизнеса, и към домакинствата. Бюджет 2021 доразвива и надгражда разработените в управленската програма на настоящия кабинет политики и реформи. През целия си професионален път съм се старал да гарантирам фискална устойчивост и дисциплина и последните оценки на международните рейтингови агенции свидетелстват за доверието на световната икономическа общност. В Политическата програма на ПП ГЕРБ за следващия управленски период е заложена идеята за икономическа трансформация. Предлагаме политика за икономическа трансформация чрез увеличаване на възможностите за иновации, дигитализация, технологичен трансфер и инвестиции в умения на работната сила; политика за насърчаване на предприемачеството и подобряването на бизнес средата чрез разнообразно и достъпно финансиране, лесен старт на бизнеса и гъвкави форми на растеж, ниска регулаторна тежест и административни усилия; политика за насърчаване на инвестициите в страната чрез целенасочена подкрепа за индустриалните паркове; и на последно място, но не по значение - политика за "зелена" икономика - декарбонизация и кръгово използване на ресурсите, които ще трасират пътя за природо-неутрална и ефективна икономика.

Ще приложим навременни мерки за подпомагане на секторите от индустрията с интензивно използване на ресурси и енергия. За тази цел ще помогне и Фондът за справедлив преход. Целта ни е да се подготвим за икономически скок, като поставим в приоритет добавената стойност на продуктите ни, новия набор професионални умения на човешкия капитал и активната ни интеграция в световната икономика.

- На какъв етап е националният план за приемане на еврото и какво предстои?

- След присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II през юли 2020 г. продължихме да работим усилено по практическата подготовка на страната ни за въвеждане на еврото. С Постановление№ 168 на Министерския съвет е създаден Координационен съвет за практическа подготовка на България за членство в еврозоната. Предстои управителят на БНБ да заеме поста на съпредседател на Координационния съвет, заедно с министъра на финансите, като последният остава национален координатор на подготовката на страната ни за членство в еврозоната. Предвидено е Съветът да се консултира с Консултативния съвет по финансова стабилност във връзка с дейностите по подготовка за приемане на еврото, насочени към усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзора върху участниците на финансовите пазари.  Предложено е в срок до 30 юни 2021 г. да бъде разработен проект на Национален план за въвеждане на еврото с индикативна дата за членство в еврозоната от 1 януари 2024. Същевременно се работи и по изпълнение на ангажиментите, които страната следва да изпълнява след присъединяването си към ERM II и Банковия съюз, в областите: небанков финансов сектор, рамка за управление на държавните предприятия, рамка по несъстоятелността и рамка за борба с "изпирането на пари".

- Оглавявате листата на ГЕРБ в Перник. Какво Ви свързва с региона и кои са Вашите лични приоритети за развитието му?

- С Пернишка област ме свързва родословното ми дърво - родителите ми са от с. Горна Секирна и от с. Лева река. Тези места свързвам с мили спомени от детството и юношеството си. Тук съм се научил да обичам земята, да я обработвам и облагородявам.Приоритетите, заложени в политическата програма на ПП ГЕРБ, целят преодоляване на регионалните дисбаланси и повишаване стандарта на живот на всички български граждани. Предвиждат се нови реформи, както и надграждане на изпълнените в настоящия мандат. Професионалният и житейският ми път са ме научили да поемам реалистични ангажименти. Като водач на листата за област Перник съм приоритизирал следното:

Продължаване на политиката по рехабилитация на транспортната инфраструктура - градски и междуградски пътища и улици в населените места.

Продължаващи ремонт и рехабилитация на водоснабдителната инфраструктура до нейното пълно възстановяване.

Подобряване на екологичните показатели на областта - чистотата на въздуха, качество и достатъчност на питейната вода, чиста околна среда.

Фондът за справедлив преход насърчава развитието на зелена икономика - област Перник има възможност да трансформира местната си икономика и да увеличи заетостта.

Адекватна политика по отношение на местните данъци и такси, които да насърчават жителите на областта да понасят данъчното бреме без усещане за несправедливост.

Благодаря за поканата да участвам в предстоящите избори за Народно събрание и за номинациите на местните структури и централното ръководство на ПП ГЕРБ. Вярвам, че с позитивна и професионална кампания, с конкретни и разумни предложения, ще успеем да оправдаем очакванията на гражданите.


Всички новини от категория Парламентарни избори 2021.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички