Сметките на община Велинград вече са запорирани от сряда, тъй като задълженията ѝ към момента са около 19 млн. лв. Досега плащанията на текущите разходи са ставали от местните приходи и такси, като всеки ден са се събирали около 15 000 лв. Това каза кметът Костадин Коев в ефира на БНР. Решението, според него, е общината да получи авансово изравнителната субсидия за второто шестмесечие – 1 075 000 лв, с които да се покриват разходите, докато запорът бъде вдигнат. Вече са проведени и разговори с министър Горанов, който е обещал съдействие.
"Не плащаме от вчера след запора. Ще изпратим искане до МФ да ни преведат предварително изравнителната субсидия, за да можем да плащаме сметките на училищата. След това ще сезираме прокуратурата и държавната финансова инспекция. Разчитаме изключително много на правителството, за да може да бъде избегнат фалитът на община Велинград", заяви Коев.
По думите му няма опасност за заплатите на служителите в детските градини и училищата. "Средствата, които осигурява републиканският бюджет, не подлежат на запориране от трети лица, така че спокойно мога да заявя на родителите и децата да бъдат спокойни, ще вземем всички възможни мерки, за да гарантираме социалния мир", обясни още той. Според него е необходим оздравителен план за общината и мерки за увеличаване на приходите. Коев допълни, че много хотели не са си платили курортна такса, а някои – и сметките за вода. Някои граждани също не са платили данъците си.
Петър Ганев от Института аз пазарна икономика пък коментира, че промените в Закона за публичните финанси, освен правила за общините в тежко финансово състояние, предвиждат и промени във фискалните правила за държавата. Притеснителна е обаче доста силната роля на министъра на финансите, защото разпределенията може да стават на политически принцип, кометира той. "Ако общината поиска безлихвен заем, което е много вероятно, на практика финансовата политика на общината започва да зависи повече от финансовия министър, отколкото от Общинския съвет или от кмета. От гледна точка на оздравяването на финансите, това звучи като добър механизъм, рискът е по-скоро политически и това е риск от гледна точка на доколко строг ще бъде финансовият министър когато става дума за кмет от неговата партия или опозиционен. Представете си, че предстоят местни избори", заяви още той.
Според експерта от проекта трябва да отпаднат текстовете, които оставят на министъра преценката дали общините трябва да връщат или не отпуснатите им безлихвени заеми.
По думите му в парламента винаги надделява това, което е в полза на централната власт. "Колкото повече инструменти има централната власт, толкова повече хората, които работят на жълтите павета, имат повече власт спрямо кмета, който е далече. Тук е заровен и големият въпрос, тъй като моят въпрос е не само как оздравяваме общините, а как те изпадат в затруднение? И отговорът е, че те на практика нямат данъчни приходи. Затова на практика дори по-важен е въпросът за децентрализацията", заяви още експертът.
Ганев допълни, че е финансовите проблеми на общината биха били по-лесно решими, ако тя можеше да събира част от данъците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
