Перник сe сроди с Рио

Перник сe сроди с Рио | StandartNews.com

След Нешънъл Джиографик и ЮНЕСКО фестът вече гони Гинес

Като стане шефка на ООН, да прави, да струва, но за Сурва да си дойде в Дивотино. Това заръчаха на Ирина Бокова роднини на нейния мъж Калин Митрев, докато се откриваше юбилейният фестивал в Перник. С братовчедите си по майка, родена в пернишкото село, си припомниха как баба Пара им пеела "У София вуци вия, у Владая пцета лая" и си дадоха сметка, че това е своего рода семейна песен. "Като бях малък, че и по-голям си мислех, че Сурва си е нещо, което е част от живота, а то, гледай сега - фестивал, пък и ЮНЕСКО", каза Калин на братовчедите си. Той си спомни как още като малък заради дипломатическата работа на баща си ходил в Америка. И после, като го завела майка му при нейната майка в Дивотино, той ходел гордо по селото - видиш ли, кой там е ходил като него в Щатите. Но майка му веднага му дала малък урок по скромност: "Ами - да, ето тая баба е ходила в Америка и другата - също." И като зяпнал учудено, тя му обяснила, че били там, за да пеят. Хей така се носи славата на пернишката Сурва по света - от хората, които са съхранили хилядолетната традиция.

С това ще се запомни юбилейната пернишка Сурва през 2016, когато се навърши половин век от първия фестивал. А това съвпадна с 25-ото му издание - генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на Перник като шеф на организационния комитет за събитието сертификат, че обичаят Сурва/Сурова е в представителната листа на световната организация като живо съкровище на човечеството.

След признанието от ЮНЕСКО сега Сурва може спокойно да гони и ГИНЕС заради рекорден брой участници, гости и снимки, споделени в социалните мрежи. Организаторите чакаха поне 100-хилядна публика, но тя се оказа почти двойно повече. Така се обяснява и защо преди две години Нешънъл Джиографик подреди пернишката Сурва сред топ зимните дестинации в света. Имам гости от Разград, кумовете ми дойдоха от Варна, споделяха помежду си перничани през двата фестивални дни.
Със своите

50 години от първото си издание

пернишкият фестивал на маскарадните игри е най-старият в страната. След него са се роили още много, той си остава най-мащабното събитие. Точно затова през 2009 г. Перник е признат за европейска столица на сурвакарските и кукерските игри. А с това се родее с Рио де Жанейро. "Добрата практика" даже се изнася и в чужбина. Последен пример за това е предстоящият през февруари маскарад "Пътят на звънците", който за трети път организира в Солун една журналистка с доброволци, след като видяла пернишката Сурва преди няколко години. Гостите от чужбина сред маскираните, които тази година бяха около 400 в 18 групи, също заимстват и привнасят маскарадно веселие. Тази година любимци станаха петима артисти от Мали, показали африканска маскарадна култура.

През двата фестивални дни над града се носи оглушителен грохот на хиляди бакърени звънци и сигурно това е най-отличаващото нещо за маскарада. От години се знае, че този звън пречиства по някакъв начин въздуха. Трябва да е вярно, защото даже облаците бягат и през двата дни на фестивални дефилета слънцето не пестеше лъчи. Пред погледите на прецизното жури и на многобройната публика се извървяха хиляди маскирани, а най-много сред тях като всяка година бяха тези със звънците. Те са сурвакари - предимно от Пернишко и кукери, наричани по различните краища на страната бабугери, дервиши, джамалари, старци и с други имена. Най-сетне някои от журналистите започнаха да правят разлика между кукери и сурвакари, заключи проф. Георг Краев, председател на журито, по време на научната конференция, която за 19-ти път съпътстваше фестивала и беше на тема "Карнавалите в маскарада". Сурвакарите със звънците ги наричат звънчари и са облечени или в кожи с козината навън, или с костюми с ресни от парцали. Между кукерите също има различен дрескод. Но понеже обичаят им е малко преди пролетта, сред тях има и по-оскъдно облечени, та затова под елека, наметнат на голо на лявата гръд на Ваньо Куртев от с. Александрово , община Павел Баня, се вижда едра татуировка с лика на Левски. А пък националният трикольор си е направо част от аксесоарите на мнозина от маскираните.
Много от групите пресъздават старовремска сватба. И, както е според традицията, булката е мъжка, а и

всички други женски роли - на свекърва и етърви

се изпълняват от мъже. Това много старателно са спазили сурвакарите от пернишкия квартал Бела вода, които за съпровод на сватбарското хоро са избрали изкусния гайдар Владислав Стоилов. Както се оказа, по време на фестивала той ще свири за два дни поне на пет сватби. И понеже едно време бракът се е официализирал не в гражданското, а от попа, то с всяка група сватбари върви и по един бутафорен свещеник. Но тая година повечето четоха истински молитви и даже на няколко пъти на площада в Перник къде на шега, но повече наистина прозвуча даже "Отче наш". Казват, че свещенослужителите от храма вече са се помирили с маскарада. Защото, ако според канона са го заклеймявали като езическо суеверие и участниците в игрите са били лишавани от причастие и даже от право да бъдат венчани, то сега са наясно, че хората са в маскарада заради театъра и минутите слава, които им дарява. Пък и заради традицията, защото човек е до време, а традицията вечна.

Групата от брезнишкото село Гигинци показва пред журито обичай на среща между две сурвакарски групи. Демонстрацията чии звънци са по-силни завърши с ръкопашен бой. Сега само науж, но едно време в такива сблъсъци са падали жертви и затова днес край пернишките села има местности с име Сурвакарски гроб и даже Сурвакарски гробища.
В групите има и иновации. Тази година мина един кракомобил с Флинстоун, но не с Беки, а с мис Винетка. На возилото имаше обяснителен надпис, че е с 30 магарешки сили и взема по две дупки за минута. След него вървеше "Бабуретен състав към духов кавалджийски оркестър" в село Домлян. Свежите

"баби" мажоретки били най-възрастните жени в селото

а мъжете си забравили в кръчмата. На мотокар се возеха две проститутки, виеха яки мъжки снаги под зоркия поглед на милиционер. Двама инспектори от НАП пък водеха със себе си селски пъдар с пушка, за да съберат от длъжник 100 бона невнесено ДДС.

Някои от групите са с по 150, до 200 маскирани. Зрелището е неописуемо, но има и места за почерпка и пазаруване на сувенири. Кебапчетата обаче се пекат под украса от чанове. За извисените духом има и изложба с картини и пластики на маскарадна тема в градската галерия. Любителите на историята разглеждат музеи и експозиции за историята на Сурва, както в музея, така и Държавен архив-Перник. Баби показват в изложба традиционни зимни манджи, а известният Иван Звездев в свое шоу готви кавърма по пернишки.

Единствената беда се оказва, че Перник сякаш е тесен да побере всичкия народ, който иска в тези дни да е част от Сурва. То и тоя въпрос се повдигна тази година, защото с признанието от ЮНЕСКО на обичая беше реабилитирана и думата Сурова, която е името на обичая в повечето пернишки села. Но като кръщавали фестивала през 2000 година, избрали думата "Сурва" от онова популярно стихче "Сурва, весела година", а не думата с "О", за да не правят ябанджиите асоциации със суровата туршия, например. Когато учените глави решавали дали Сурва да е в ЮНЕСКО, имало опасения да не би фестивалът да "деконтекстуира" традицията (да му се не види и думата, биха казали граовци). Но такава опасност няма, защото тъкмо изявата като артисти на тоя фест кара участниците в игрите да ги започват там, откъдето са тръгнали по махали и села. И да живеят с очакването и заради тръпката за своите пет минути слава в ролята на някой друг, играна и от предците им.
Оно е убаво, оти е Сурова, казваха тези дни хората от Пернишко. И наистина, най-хубавото нещо в Перник е Сурва! Правят го хората - хилядите участници в маскарада и многобройната публика, която също е част от феста/фиеста. И не е ясно кой е измислил, че гонят злото, след като те самите са зловещи на вид. Защото всъщност маскарадът е за утвърждаване на новото начало, за здраве и берекет, а ако гони нещо лошо, то са злите мисли от главите на хората. Всички са усмихнати и весели, увлечени в хороводния ритъм на лумкащия бакър, който буди и в последната капчица кръв гордия български дух, трупал традиции в годините на иго и на съжителство.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай