Моят град

Криводол посреща с хляб и сол сондите

40% от комшиите на Годжи са без работа, стопили са се до 3600 души

Криводол посреща с хляб и сол сондите

Да си легнеш бедняк, а да се събудиш богат. Тази приказка сънува народът в Криводол от няколко дни насам. Когато общината пуснала обявлението, че фирма е хвърлила око на нефтеното находище край село Галатин, въздухът в Предбалкана сякаш се раздвижил. Всъщност компанията е заявила инвестиционно предложение да вземе на концесия за 35 г. находището и да добива природен газ. И както си му е редът, изчаква 2 седмици, в които местните могат да направят възражения. "Какви възражения, чакаме сондите с хляб и сол!", скачат младите от града на Годжи. И нямат търпение, защото се надяват тъкмо на сондажите да си намерят работа.

"Абе, казвахме ли, че газим черно злато, ама кой да ни вярва!", връщат лентата старците криводолци. И си спомнят, че в края на 60-те години на миналия век целият Ботунски край е проучван и се разбрало, че кажи-речи всяко от 15-те селища лежи върху синьо гориво. Възрастните и досега недоумяват защо работата се е разсъхнала и толкова години никой не е посегнал на това богатство.

Като град Криводол е от най-младите. Обявен е с указ на Народното събрание през 1969-а. Излиза, че е връстник на първите сондажи. Но доста време си остана

градът на гарата, барата и дарака

И трябва да се признае, че никой не се е подигравал на тези три забележителности. Особено любителите на пътуването с влак, бабите с вълната от овцете и рибарите.

Друг е въпросът, че по-модерните времена не са били толкова щедри към хората, че да ги откажат да мигрират и емигрират. Това всъщност не е новина и не касае само Криводол. Но малкият град във Врачанска област все повече се смалява и в него живеят само към 3600 души. А цялата община пък не стига и 10 000. От години безработицата чупи рекордите, дори на Северозапада. Сега гони 40%. Затова кметът Петър Данчев търси какви ли не начини да я намали. Разработването на находището според него е една от малкото възможности извън програмите за заетост. От него общината има двоен интерес. От една страна - по-малко хора без работа, от друга - повече пари в хазната от наемите. А дупки за запушване има много. И дългове. Затова не е случайно, че кметът е проучил основно проекта и е видял, че може да извлече допълнителни ползи от него. Така например той е намислил

да разгърне оранжерии над паропроводите

От тях ще се бере зарзават през цялата година и ще се осигурява постоянно препитание на доста хора. "Това са реалните неща, а приказките, че Криводол ще се напълни с шейхове, са само шеги", признава кметът.

Като напълно реални, а не фантасмагории, той споделя още някои от полезните стъпки, които прави. Едната е за бутилиране на минерална вода. В района има пет извора, които са с отлични качества. Те могат да се извадят на повърхността, да се социализират и да се използват. Въпросът е да извърви целия път до получаване на концесия за изворите.

Като футболен човек Петър Данчев е намислил да извлече максимална полза и от спортния комплекс. Той наследи от предшественика си проект за пълната му реконструкция. В обновяването му са вложени 5 млн. лв., но междувременно тимът на

"Ботев"-Криводол изпадна от "Б" група

Модерното спортно съоръжение с 3000 места обаче скоро ще бъде завършено. "Има десетки начини от него да се изкарват пари, след като базата е отлична за подготовка на отбори, за състезания и широка гама събития - не само спортни", смята кметът.

И се пренася в историята на Криводол, която може да обърне очите на света към него. Та нали в този град живеят потомците на римския Тафтомозис. "Но трябва да предизвикаме интерес към миналото си, да кажем и покажем какво имаме", признава управникът.

Градешница се хвали с най-старото писмо

"Култура Криводол" и "култура Градешница". Кой е чувал за тях? Отговорът е - историците. И ограничен брой интелектуалци от местен и национален мащаб, които се интересуват от това, което е под повърхността на днешния бит. В страниците на историята се спотайва истината, че днешният Криводол е разположен върху римския Тафтомозис. Археолозите са намерили каменен надпис от II век, който го доказва. И толкова. Проучванията са спрени. Сега за древното име на Криводол напомня пенсионерският клуб, който носи неговото име.

Безспорно най-големият капитал на общината е находка, открита през 1969 г. край Градешница от археолога Богдан Николов и която се съхранява във врачанския музей. Това е глинена плочка с пиктограмни знаци, извадена от халколитен пласт и датирана на повече от 5000 г. преди Христа. Системата от символи за предаване на информация върху плочката сочи, че става дума за най-ранната писменост в света, доказват учените. И какво от това? Ами, ето това - предците на днешните жители на селището са имали писменост 20 века - преди клиновидното писмо от Шумер. Плочката е избрана за символ на Градешница. Благодарение на проф. д-р Петко Петков, който направил дарение, е изработен и паметен знак. На него е изобразена уникалната глинена плочка. И толкова. А задачата е как тази гордост може да се превърне в капитал в прекия смисъл на думата. "Неслучайно девизът на община Криводол е: "С корени в далечното минало и с поглед към европейското бъдеще", припомня кметът Петър Данчев.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай