Американската мечта отдавна не е химера в сатовчанското село Кочан. Близо 1000 са местните, заживели зад Океана. Около 400 от тях са спечелили "зелена карта" в лотарията на Държавния департамент на САЩ. Големият бум на пътуването отвъд Океана е през 90-те. По това време късметът е постоянно с местните - постоянно ги теглят в лотарията. Тогава и другоселците с благородна завист кръщават Кочан "българската Америка".
Колонията на Кочан зад Океана е основно в два щата - Ню Джърси и Пенсилвания. Доста хора са се устроили и в Чикаго, Илинойс. Повечето пресни американци влагат част от припечеленото в САЩ в строежа на нови и хубави къщи в Кочан. С идеята някой ден да се върнат у дома. Най-важното е, че за миг не забравят своите роднини и съселяни в Кочан и им помагат. Не се скъпят да заделят пари и за различни инициативи на кметството - инфраструктура, спорт, благотворителност. Събират долари и за
ремонти на джамията, училището, къщи
на нуждаещи се. "Не се налага да ги молим. Разберат ли, че има проблем, събират пари и ни пращат. Сега наближават коледните и новогодишните празници. Ще дойдат я колети, я долари", гласят се в Кочан.
"Чакам с нетърпение края на годината, защото ще получа доста подаръци от батко Красимир, който е съпруг на сестра ми. Пращал ми е дрехи, парфюми, парички. Десетина години вече е в Америка. Има си собствен ТИР и пътува навсякъде", радва се 21-годишната Зейнеп Летифова, която работи в "Американското заведение" в сградата на читалището в селото. Всъщност името на барчето е "Милениум", на една от стените му има огромна картина на кулите близнаци в Ню Йорк. При ремонта фотосът сменил снимка със Статуята на свободата.
Барът е на "американеца" Красимир
Отворил го преди 3-4 г., за да има с какво да се занимава, когато се върне. Не смята цял живот да e в САЩ - носталгията го мъчи. "Идва си на всеки 6 месеца. Сестра ми Емине учи второ висше и си е тук. А той без нея не може. Скоро ще се съберат там", вълнува се Зейнеп.
Леля Анифе обаче е доста загрижена заради урагана Санди, който връхлетя САЩ преди повече седмица. "Лошо е, защото синът ми е в щата Ню Джърси. Засега всичко е наред. Но при такива бедствия винаги ми се свива сърцето", реди жената. "Ех, друго си е да е тук и да го прегърна чедото. Липсва ми, всеки ден го мисля, но се чувства добре, работи, изкарва хубави пари, че и на нас помага", споделя Анифе. Родният край и близките хора не се забравят, ако ще да си сбъднал американската си мечта. Някои са станали сериозни бизнесмени -
въртят пицарии, имат ТИР-ове
Почти всяка фамилия има близък в САЩ. Няма къща без компютър - за да се виждат по Скайп.
Станислав Балев не успял да спечели "зелена карта" - преди години с родителите му се пробвали в лотарията, но удари на камък. Втори опит не направили. За утеха днес Станислав е барман в "Американското заведение". "Така е трябвало да стане. Имам много приятели, които са в Америка. Работят какво ли не - строители, готвачи, тираджии, магазинери. Не че им е лесно, но поне изкарват солидни заплати. Затова и винаги ни помагат", успокоява се Станислав. Росен Исьов пък работи в кметството на Кочан. Не е виждал по-малкия си брат Пламен повече от 2 г. Преди 11 г. потеглил със "зелена карта" за САЩ. Пламен започнал в строителна фирма. Никога не е оставал без работа. Дори и в кризата. Там е със съпругата си Ася, която продава в магазин за промишлени стоки. Синът им учи в Америка, вече е ХI клас. "Редовно ни помагат, най-вече на майка ми. Брат ми още като ученик си имаше мечта да замине в Америка. И я сбъдна. Само дето много ми липсва. Надявам се следващото лято да си дойде и да го прегърна.
Живи и здрави, ще са в САЩ до пенсия
Пък после може и да си карат тук старините", крои планове Росен.
За всички години, през които "зелената вълна" праща хората отвъд Атлантика, в родния Кочан са се върнали не повече от 2-3 семейства. Сред тях е и това на директора на Държавно ловно стопанство "Дикчан" Пламен Поюков. През 2003 г. със съпругата му спечелили "зелена карта". На следващата стъпили в Америка със сина си Селим. 2 г. живели в Пенсилвания, Пламен изкарал книжка за ТИР, направили транспортна компания с още няколко приятели и започнали да обикалят с камиони цяла Америка. Пламен не е ходил само в 5-6 щата. "Живеехме в Уингап, което означава "ветровита дупка", но спокойно може да се прекръсти на Кочан, защото там са много от нашите съселяни. Нямах никакви притеснения и грижи. Но на практика нямах и личен живот. Все на път, далеч от семейството. Предложиха ми да оглавя ловното стопанство в Сатовча и през 2006 г. се прибрахме", доволен е Поюков. Но не до всеки "американец" от Кочан достига подобно предложение. Липсата на работа и ниските заплати у нас държат емигрантите ни здраво в САЩ. Но пак си остават родолюбиви българи. Тъгуват всеки ден по родината. И ще си дойдат - като му дойде времето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
