Сливен. Сливениска помощ от София за гроба на Сирак Скитник. "Посетихме гроба на нашия именит съгражданин и останахме потресени и изумени от безхаберието на наследниците. Той тъне в забрава. На гроба няма кръст или паметна плоча с името му- Панайот Тодоров Христов или Сирак Скитник. Мястото е непочистено и неподдържано от никого до този момент. Обрасло е в бурени и покрито с отпадъци". Това се казва в писмо на областният управител на Сливен Марин Кавръков, изпратено до заместник – кмета по културата на Столична община Тодор Чобанов. "Обръщам се с молба към Вас с дълбокото уверение, че ще ни съдействате да бъде направено необходимото от администрацията на Централните Софийски гробища и бъде почистен, подреден и озеленен гроба и мястото около него. Във връзка с предстоящото поклонение от кончината му на 5 март т.г. е желателно да се постави кръст с името му и това на съпругата му Олга на гроба в съседство. Искам да Ви уведомя, че щe бъде открита банкова сметка за събиране на финансови средства, с които да се изработи и постави паметна плоча на гроба на Сирак Скитник в навечерието на 130 годишния юбилей от неговото рождение", пише още губернаторът
Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е на 3 ноември 1883 година в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария, и както казва „ от дете сънувам четки и бои”, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания „Златорог”, „Хиперион”, „Съвременник”и „Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.
През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с не леката задача да го устрои като „висша културна и обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на критика Кирил Кръстев. И до сега се цени неговия призив „Да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него да го освободим от терора на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”. Според ценителите на неговата живопис Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето или, че води времето в живописта. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е определен като първия по време и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант. Сирак Скитник не се изчерпва само в своето време. Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето, казват неговите съратници.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
