Моят град

Искат помощ за гроба на Сирак Скитник

Искат помощ за гроба на Сирак Скитник

Сливен. Сливениска помощ от София за гроба на Сирак Скитник. "Посетихме гроба на нашия именит съгражданин и останахме потресени и изумени от безхаберието на наследниците. Той  тъне в забрава. На гроба няма кръст или паметна плоча с името му- Панайот Тодоров  Христов или Сирак Скитник. Мястото е непочистено и неподдържано от никого до този момент. Обрасло е в бурени и покрито с отпадъци". Това се казва в писмо на областният управител на Сливен Марин Кавръков, изпратено до заместник – кмета по културата на Столична община Тодор Чобанов. "Обръщам се с молба към Вас  с дълбокото уверение, че ще ни съдействате да бъде направено необходимото от администрацията на Централните Софийски гробища и бъде почистен,  подреден и озеленен гроба и мястото около него. Във връзка с предстоящото поклонение  от кончината  му на 5 март т.г. е желателно да се постави кръст с името му и това на съпругата му Олга на гроба в съседство. Искам да Ви уведомя, че щe бъде открита банкова сметка  за събиране на финансови средства, с които да се  изработи и постави паметна плоча  на гроба   на Сирак Скитник  в навечерието на 130 годишния юбилей от неговото рождение", пише още губернаторът 

Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е на 3 ноември 1883 година в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария,  и както казва „ от дете сънувам четки и бои”, в продължение на  четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите  художници Бакст, Бенуа и Шагал.  Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава  стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания „Златорог”, „Хиперион”, „Съвременник”и „Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.

През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С  голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните  осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с не леката задача да го  устрои като  „висша културна и   обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на критика Кирил Кръстев. И до сега се цени неговия призив „Да търсим талантливия човек, да покажем ценното  у него да го освободим от терора  на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”. Според ценителите на неговата живопис Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето или, че води времето в живописта. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е  определен като първия по време  и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант. Сирак Скитник не се изчерпва само в своето време. Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето, казват неговите съратници.
 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Рени
Коментирай