Искат помощ за гроба на Сирак Скитник

Искат помощ за гроба на Сирак Скитник    | StandartNews.com

Сливен. Сливениска помощ от София за гроба на Сирак Скитник. "Посетихме гроба на нашия именит съгражданин и останахме потресени и изумени от безхаберието на наследниците. Той  тъне в забрава. На гроба няма кръст или паметна плоча с името му- Панайот Тодоров  Христов или Сирак Скитник. Мястото е непочистено и неподдържано от никого до този момент. Обрасло е в бурени и покрито с отпадъци". Това се казва в писмо на областният управител на Сливен Марин Кавръков, изпратено до заместник – кмета по културата на Столична община Тодор Чобанов. "Обръщам се с молба към Вас  с дълбокото уверение, че ще ни съдействате да бъде направено необходимото от администрацията на Централните Софийски гробища и бъде почистен,  подреден и озеленен гроба и мястото около него. Във връзка с предстоящото поклонение  от кончината  му на 5 март т.г. е желателно да се постави кръст с името му и това на съпругата му Олга на гроба в съседство. Искам да Ви уведомя, че щe бъде открита банкова сметка  за събиране на финансови средства, с които да се  изработи и постави паметна плоча  на гроба   на Сирак Скитник  в навечерието на 130 годишния юбилей от неговото рождение", пише още губернаторът 

Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е на 3 ноември 1883 година в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария,  и както казва „ от дете сънувам четки и бои”, в продължение на  четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите  художници Бакст, Бенуа и Шагал.  Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава  стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания „Златорог”, „Хиперион”, „Съвременник”и „Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.

През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С  голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните  осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с не леката задача да го  устрои като  „висша културна и   обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на критика Кирил Кръстев. И до сега се цени неговия призив „Да търсим талантливия човек, да покажем ценното  у него да го освободим от терора  на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”. Според ценителите на неговата живопис Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето или, че води времето в живописта. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е  определен като първия по време  и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант. Сирак Скитник не се изчерпва само в своето време. Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето, казват неговите съратници.
 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Рени
Коментирай