Велико Търново. Десетокласникът Богомил Иванов от старата столица описа в книга, какво се случва на село по ракиено време. Момчето учи в паралелката по география и икономика на природоматематическата гимназия разказва, че преди залез слънце човекът ставал най-естествен, не се ограничавал от суетата на света и от останалите хора, а живеел в собствен свят, разказва ученикът, който не разказва, че всъщност не одобрява пиенето на ракия.
В книгата "Ракиени времена" няма истории за пияници, а по скоро за безвремието и липсата на перспектива в едно обикновено, умиращо българско село. По ракиено време човек се чувствал по свободен да говори това, което мисли и да го сподели с приятели, по това време всеки може да представи собствените си идеи, без да мисли какво ще кажат хората за него, обяснява авторът, с псевдоним Балканджи Боге. Според него по ракиено време настъпва една странна безметежност и отпускане.
Много от хората били в такова състояние дори и без да са пили нещо алкохолно. За жалост обаче хората са зациклили в безвремието на ракиеното време. Българинът нямал ясна представа какво да прави сега, а и в бъдеще.
В "Ракиените времена" поне има утописти, които по някакъв начин представят някаква красива алтернатива. Действието се развива в село Боримечково. Хората започнали да строят паметник, но градежът се проточил 100 години. Той бил вдигнат до половината, но селото също се разделило на две половини. Едната част от хората искали да го завършат в оригинал, а другата половина настоявали да достроят тялото на чужденец, който ще става депутат и ще дава пари на селото. Как се развива действието авторът не казва, но разкрива, че селяните стигат до референдум, печелят патриотите и Боримечката и по ирония на съдбата, както най-често се случва, пари за паметника дава чужденецът, обяснява Боге.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
