Археолози подновиха разкопки край магистрала „Струма"

Археолози подновиха разкопки край магистрала „Струма" | StandartNews.com

 Проучването на неолитното селище ще продължи до края на юни

Откриха последния сезон на археологическите разкопки до изграждащото се трасе на Автомагистрала "Струма" край село Мурсалево. В началото на този месец работници и специалисти пак дойдоха на обекта, който бе замразен за четири месеца – от ноември миналата година до края на март тази година. Те имат на разположение само три месеца, за да довършат изследването на неолитното селище.

„Повече време няма кой да ни даде. Затова действаме с бързи темпове, но не подценяваме нито един детайл. Ще ми се да вярвам, че тук ще се създаде музей на открито, ще се построи и сграда. Трябва да се подготвят и проекти, за да превърнем това място в предпочитана туристическа дестинация. Оттук минават милиони хора, те ще могат да видят находки от най-древната цивилизация. Нашата мисия е да оставим на тези след нас това ценно откритие", заяви професор Васил Николов, който е ръководител на археологическия екип.

Той и колегите му изследват уникално неолитно селище отпреди 8000 години в местността Деве боаз. Натъкнали се на блестящата материална култура на VІ хилядолетие пр. Хр. в долината на Струма – пътят за проникване на земеделието и скотовъдството от Предна Азия към Балканите и Средна Европа. Открити са уникални находки от най-ранната европейска цивилизация – керамични фигури на богинята – майка, на животни, сечива, седефено копче, дори златен предмет, който най-вероятно се е носел на главата. „Златната находка е някакъв своеобразен белег на престиж на този, който я е притежавал. Тя е от началото на четвъртото хилядолетие преди Христа, на нея има 6 дупки. Подобни предмети са намерени само 5-6 в Румъния, Унгария и Гърция", разказа проф. Николов. Неолитното селище е на площ от 16 декара - най-голямата проучвана площ на праисторическо селище в Югоизточна Европа. То е с идеална планировка, няма друга такава на Балканите - три успоредни улици и няколко по-тесни напречни, които оформят „квартали" с по 3-4 къщи. Това изисква силна социална организация и много добри специалисти по предварително планиране на селищната територия – доскоро недопустима хипотеза. Разкопките обаче я потвърдиха.

Къщите са направени от плет и глина, стените са дебели към 20 сантиметра. Особеното и невижданото досега е, че постройките са вдигнати като по конец – една под друга и една до друга. Няма нито една къща, която да е накриво. Строителството им е съобразено с движението на слънцето.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай