Египет. Време на размирици. "Арабската пролет" процъфтява. В сумрака на една февруарска вечер под знака на неизвестността в египетския град Тир е група журналисти от европейски християнски медии.
Един от тях е богословът от Перник д-р Виктор Банов. "Намерихме коптската църква и влязохме. Свещеник на средна възраст държеше проповед. Представихме му се, като свърши, и той ни прие радушно", разказва пътешественикът. После се събрали хора от общността на църквата. Всеки донесъл свежа храна. Нагостили чуждоземните гости и ги приютили в интерната към църковното училище. Този спомен изплува в съзнанието на Банов в дните, когато чете, че мюсюлмани палят и рушат коптски църкви и манастири. Той и приятелите му, с които през януари кръстосаха размирната държава, за да се поклонят пред светините на най-древната православна общност в света - коптите, разменят имейли, чуват се по телефона и не крият безпокойството си за съдбата на местата, където са били.
Обичайно туристите в Египет се дивят на пирамидите, сфинксовете и необяснимо грандиозните за човешкото съзнание гробници. Банов и приятелите съчетават пътешествието с пилигримство и включват в обичайния туристически маршрут малко познати и рядко посещавани древни православни манастири.
Пътешествието им започва от манастира на св. Макарий Египетски по средата на пътя между Александрия и Кайро. Там посрещат коптското рождество на 6 и 7 януари. Техен гид е младият монах Меркурий. Преди да се присъедини към манастирското братство, той е един от многообещаващите млади египетски архитекти. Първото, което научават поклонниците от Европа, е думата "деир", както на арабски се казва манастир. Монахът архитект разказва историята на обителта, основана от един от основателите на египетското монашество - св. Макарий. Показва целия манастирски комплекс с всичките църкви и параклиси в него.
Пътешествието продължава през манастира от XVIII век "Св. Бакум", на около 30 километра от Луксор, до манастира "Св. Павел" до Хургада. Това е един от основните коптски манастири от големия православен комплекс на Червено море. Негов основател е св. Певел Тебиятски (S. Paolo di Tebe), живял в периода 228-348 г. Той е ученик и близък приятел на св. Антоний Велики, почитан като създател на монашеството. Обителта е на около 50 км навътре в Египетската пустиня в сегашната област Зафарна.
Заради постоянната заплаха от набези на бедуини манастирът е ограден с високи крепостни стени
като цитадела. На места са оставени отвори и са вдигнати кули, от които на номадските племена се подавала храна и вода, за да не нападат манастира. Така се утвърждава добро мирно съжителство, защото в пустинята всеки помага на всеки, коментира в разказа Виктор Банов.
На не повече от 30 километра в пустинна местност е манастирът на св. Антоний Египетски. Той е добре уреден, като малък град. Има 150 монаси и около 2000 работници със семействата си, които работят в стопанството. Отглеждат се животни, маслини и даже памук. Там пилигримите от Европа са посрещнати от младия монах Бигол. Освен английски той говори и руски, защото на това място понякога се отбиват поклонници от Русия, дошли като туристи на Червено море. Той посреща гостите в стара каменна магерница, където се впуска в пространен разказ за коптите и тяхната вяра. Кани ги на служба и те остават на вечерно богослужение. В храмовете се влиза без обувки. Пред олтара има обособено място за монасите, а гостите са зад тях. По време на службата се ползват особен вид тимпани и барабани.
Пътешествието продължава през Суец до Синай. Полуостровът се ползва с особена протекция. Целта е легендарният манастир "Св. Екатерина" с познатата още от Стария завет "неопалима къпина", която съществува и до днес. Разговорите с архиепископа на Синай Дамян, който е и игумен на манастира, са междуцърковните отношения, за политика и даже за България. Страната ни той познавал от Неврокопския митрополит епископ Натанаил, който бил негов ученик в богословския факултет на Атинския университет.
Сега православните копти в Египет са оставени сами.
Там те са около 5 милиона, а в света достигат над 15 милиона
Пазят ревностно собствените си традиции, език, календар и литургия. Голяма е заслугата на доскорошният им духовен водач Шенуда III - патриарх на Александрия и цяла Африка. Той прекара на този пост повече от 40 години от 1971 г. След смъртта му неговото място зае 60-годишният епископ Тавадрос (Теодор) Втори. Той одобрява свалянето на Морси от власт и седи редом до либерални политици, мюсюлмански духовници и генерал Абдел Фатах ас Сиси, когато е обявен превратът. Надеждата на хората, посетили по време на размириците коптските светини, е египетските власти да защитят вярващите и местата на извършване на тяхното богослужение. Ако Египет успее да създаде светска демократична алтернатива, "Арабската пролет" ще донесе мир и за най-древната православна общност, защото техните проблеми са като на всички египтяни, коментира богословът от Перник, който със сигурност е един от малкото българи, поклонили се на православните светини в Египет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
