Сталоун тръпне за рецензии

Актьорът сравни откриването на изложбата си в Петербург с премиерата на "Роки"

Сталоун тръпне за рецензии | StandartNews.com

Санкт Петербург. "Удивително, но славният Роки е и художник!", възхищават се руските медии, след като Силвестър Сталоун откри преди вечер изложба със свои живописни платна в Санкт Петербург. "Дейли мейл" писа преди две седмици, че Слай не изглежда на 67, а сега същото констатираха всички, които присъстваха в Руския музей за старта на вернисажа. Слай беше издокаран в син костюм с черна риза и кокетно беше втъкнал червена кърпичка в джоба на сакото си. "Последно бях в Русия преди 20 години, и то като актьор. За първи път съм тук като художник. Рядко имам възможност да показвам картините си на широката публика, за това ценя много подобни събития", обясни актьорът. Експозицията е ретроспективна - Слай е донесъл платна от 1975-а до днес. "Безкрайно се вълнувам как хората ще възприемат работите ми", разсмя се Слай пред журналистите. "Плувам във води, които ги няма на картата. Всичко това ми напомня за първите впечатления след премиерата на "Роки" през 76-а", допълни актьорът.

Холивудският актьор дари свои боксови ръкавици на благотворителен търг в помощ на болни деца. Той обясни, че те не са за битки, а за спаринг тренировка, тъй като са по-големи. "Боксът не ми прости - цялата ми лява ръка е чупена, само палецът частично се отърва. Затова са нужни специални ръкавици, които да защитават по време на тренировки", уточни Сталоун. Той разказа пред "Комсомолская правда" за един от първите си опити в благотворителността. "Всичко започна през 1981 г., когато снимахме "Първа кръв". Синът на Дейвид Морел, автора на книгата, на която е базиран сценарият, беше тежко болен. Тогава направихме програмата "Пожелай си нещо", чрез която изпълнявахме последното желание на деца със смъртоносни заболявания. Малкият искаше просто да присъства на снимките на филма. Изпълнихме мечтата му. Никога няма да забравя този момент, той ме трогна дълбоко."

Слай: Аз съм четвърт руснак

- Г-н Сталоун, вашият колега Стивън Сегал прекара доста време в Русия и каза, че вече се чувства руснак. Жерар Депардийо вече дори е наш гражданин. Какви чувства изпитвате вие към Русия?

- Аз съм четвърт руснак. Моята прабаба е родена в Одеса. Много ми харесват хората тук, пленен съм от духа на тази страна. Вие имате толкова много велики постижения в изкуството, изключителни артисти. Санкт Петербург е шедьовър на архитектурата.

- Роки и Рамбо са герои на онова време, а какви герои са ни нужни днес?

- Всяко поколение трябва да има своите герои и злодеи, своите представи за добро и зло. Тези от 80-те не подхождат на съвременните младежи. Да се заснемат сега "Рамбо" и "Роки" би било невъзможно. Днес героят трябва да е друг - трябва да е супергерой. В живота ми всичко се случи в точното време и на точното място, но времената днес са много променени. Удивително е обаче, че персонажите, които се родиха през 80-те, са все още живи в популярната култура.

- На екрана вие сте агресивен и свиреп, а какъв сте в живота?

- Агресивните сюжети ми харесват и в живота. Обичам да се изправям пред различни предизвикателства, да бъде лице в лице с тях. Не само че приличам в известна степен на своите герои, но и подхождам в живота като тях. В изкуството - в живописта и във филмите - съм успешен поради същата причина: верен съм на "аз"-а си. Така че не се опитвам да копирам някого - правя това, което е модерно, и се опитвам да бъда себе си. Повечето хора мислят, че животът ми от самото начало е бил доста вълнуващ. Аз обаче съм израснал в бедност. Дълго време нямах нищо. Но постигнах много. Постоянно се опитват да анализират това. Уважавам чуждите желания и мечти. Въпреки всички успехи винаги съм съчувствал на тези, които не са имали късмет като моя. Тъкмо заради това понякога се чувствам неудовлетворен и гневен. И именно подобни емоции претворявам в картините си.

- Често на екрана спасявате човечеството. Според вас какво днес може да извади света от бездната - силата, красотата, добротата?

- Егоист е всеки, който твърди, че може да спаси света. Ако искаме да бъдем реалисти, трябва да започнем със спасяването на себе си, на живота си, на семейството. Това е началото на всички начала. Защото ако децата растат щастливи, те ще възпитават и своите по този начин. Именно така ще разпределим щастието надлъж и нашир.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай