Мартин Лутър Кинг промени Америка

Чърчил и Де Гол научиха народите си на свобода и съпротива

Мартин Лутър Кинг промени Америка | StandartNews.com

Светът помни велики оратори, чийто речи променят хода на човешката история за столетия. Линкълн, Мартин Лутър Кинг, генерал Де Гол, Чърчил са произнасяли емблематични слова за спасение и свобода на нациите, които са ръководели. Неслучайно те са често цитирани или направо чествани и до днес. Само преди ден Барак Обама почете бореца за граждански права и равенство Мартин Лутър Кинг. Поводът бе 50 години от прочутата реч на пастора от Алабама "Имам една мечта", произнесена от стъпалата на мемориала на Линкълн във Вашингтон. В нея пред 200 000 души д-р Кинг призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. На същото място и в същия час сега първият президент афроамериканец на САЩ заяви, че думите на Кинг са вечни и имат пророчески характер за съвремието.

"Америка се промени за мен и за вас, защото той даде спасение както на потиснатите, така и на потисниците им.

Имаше влюбени двойки

които не можеха да се оженят. Войници се сражаваха за свобода в чужбина, но не я откриваха в родината си", заяви Обама, визирайки епохата на сегрегация в американското общество.

Събития по случай речта на Кинг имаше и на площад "Трафалгар" в Лондон, в Япония, Швейцария, Непал и Либерия.

Американският духовник Мартин Лутър Кинг е смятан за една от най-значимите личности на ХХ век. Още в началото на своята кариера роденият през 1929 г. афроамериканец става защитник на гражданските права на своите събратя и е смятан за икона. Той ръководи автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955-а, а две години по-късно участва в основаването на организацията "Конференция на южните християнски водачи", на която става пръв председател. През 1963-та организира известния поход до Вашингтон. През бурните години на миналия век в южните райони на САЩ все още има отделни обществени тоалетни и училища, професии за чернокожи и за бели, а из цялата страна се шири расизъм.

Точно по време на този поход докторът по богословие от Бостънския университет и по право от Уелския произнася емблематичната си реч "Имам една мечта", заради която получава репутацията на един от най-значимите оратори в американската история.

"Щастлив съм да се присъединя към вас днес в това, което ще остане в историята на нашата нация като най-великата демонстрация за свобода. Преди сто години един велик американец, под чиято сянка ние символично стоим днес, подписа Прокламацията за освобождение (Ейбрахам Линкълн)... Сто години по-късно негрите продължават да живеят на самотен остров на бедност насред огромен океан на материално благополучие... Все още мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна... Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес!", произнесе човекът, който година по-късно става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир. След похода президентът Линдън Джонсън подписва епохалните закони за граждански и избирателни права, с което дискриминацията се поставя извън закона. Но въпреки това вдъхновителят им е убит на 4 април 1968-а. Мартин Лутър Кинг е първият афроамериканец, за когото се обявява национален траур, а 300 000 присъстват на погребението му. Днес годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на януари.

С "Прокламацията за освобождаване на робите", подписана от президента Ейбрахам Линкълн на 30 декември 1862 г.,

настъпва повратна точка в историята на САЩ

"Чернокожите, живеещи на териториите в състояние на бунт, сега и завинаги са свободни", пише в нея. Документът дава тласък на приемането на поправка XIII (1865) на Американската конституция, която напълно премахва робството в САЩ. Линкълн става главна историческа фигура в съзнанието на американския народ - човекът, който предотвратява разпадането на Съединените щати и отменя робството, считано за основна пречка в последващото нормалното развитие на страната. Един от най-великите американски президенти, който модернизира Юга и формулира основните цели на демокрацията, е автор на емблематичната фраза, често цитирана и днес: "Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време."

По време на война на политиците се налага да ползват оптимистични заключения, за да повдигнат бойния дух на нацията. Пример за това е знаменитата реч на Шарл де Гол, излъчена по Би Би Си на 18 юни 1940-а. Генералът призовава в пламенното си слово френския народ на въоръжена съпротива срещу окупатора. Той се обръща към сънародниците си: "Франция изгуби битката, но не и войната". Фразата, поставила началото на голисткия политически мит, също безмилостно е експлоатирана и до днес от политици и журналисти.

Никой и никога не е оспорвал литературните и ораторските способности на сър Уинстън Чърчил. От написаните или изречените в парламента и пред медиите негови остроумия може да се състави цял сборник. Често те са му служили да омаловажи пораженията или да преекспонира успехите. Но през страшните майски дни на 1940 г. той е безпощадно откровен в знаменитото си обръщение към британците: "Не ви обещавам нищо друго освен кръв, труд, пот и сълзи! Но ще победим!". На 5 март 1946 г. министър-председателят на Великобритания Чърчил държи историческа реч пред студентите в Уестминстърския колеж във Фултън, САЩ.

"От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна Желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София - всичките тези знаменити градове се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. В тези страни преобладават полицейски правителства."

Чърчил взима понятието "Желязна завеса" от речите на Гьобелс. Често наричат тази реч

сигнал за началото на Студената война

В действителност тази война вече е започнала - просто Чърчил първи нарича нещата с имената им. Докато съществуваше социалистическата система, Западът използваше по адрес на Съветския съюз и неговите източноевропейски сателити понятието "желязна завеса".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай