Който е чел "Разказвачът от Маракеш", ще си спомни чудния площад "Джемаа ел-Фна", където сладкодумният Хасан пред зяпнали го слушатели нищи историята на двойка чужденци, изчезнали безследно преди години. И днес там има разказвачи и хора всякакви и без преувеличение може да се каже, че площадът си остава магическо място и за местните, и за туристите, които се тълпят в "розовия град" Маракеш.
Живели в Мароко казват, че без "Джемаа ел-Фна" градът щеше да бъде просто обикновен. Впрочем, площадът винаги е бил тук. В превод от арабски означава "Площад на мъртвите", защото на него някога се извършвали масови екзекуции. Той е "връстник" на Маракеш, основан през 1062 г., и си остава най-оживеното и колоритно място, за което човек е мечтал. Нищо общо няма със знаменитите европейски площади, "населени" с генерали и крале и прославящи исторически битки и събития. "Джемаа ел-Фна" е нещо различно - сцена на живота, разположена между медината /стария град/ и прочутата джамия Кутубия. През 2001 г. той влезе в списъка на ЮНЕСКО "Шедьоври на устното и нематериалното наследство на човечеството". А гидът за пътувания Lonely Planet го постави на трето място сред десетте най-красиви площади в света. И още нещо. Всяка година в края на есента по време на Международния кинофестивал "Джемаа ел-Фна" се превръща в кино под звездите - на гигантски екран се прожектират известни чуждестранни филми.
Тук "спектакълът" под открито небе е без почивно време. Сутрин площадът е голям пазар, който оживява още преди мюезинът да подкани правоверните за сутрешната молитва. Първи пристигат с шарените си колички и чадъри продавачите на плодове и зеленчуци и на пресни сокове. Подредени са цели планини с фурми, портокали, банани, сливи, лук, домати...От огромните купчини леща, боб и нахут не може да видиш човека зад тях, а от екзотичните подправки се носи ароматен облак на канела, шафран, кимион, мускат, смлени люти чушки. Чай, внесен от Китай, и любимата на мароканците прясна мента допълват симфонията от ухания.
"Джемаа ел-Фна" е сърцето на Маракеш. Тук в късния следобед човешката мешавица е невероятна - по-възрастни забулени жени, мъже с дълги бели джелаби, млади хора - момичета и момчета, плътно следващи западната мода, туристи от цял свят. Площадът наистина става сцена, където освен да позабавляват тълпите, идват да изкарат някоя и друга пара по-предприемчиви натури. Излизат разказвачи на истории и приказки, гледачки на карти, гълтачи на огън, жонгльори, музиканти и танцьори. Появяват се и змиеукротителите, наследници на древна свещена традиция, дошла вероятно от Индия. Техните "питомци" поне у мен всяват див ужас. Оказва се, че змиите не са опасни, защото отдавна са им премахнати отровните зъби. И все пак - по-далече от тях. Препатили са ми разказвали, че местните смятат за невинна шега да ти метнат змия на шията. Със своите табли с чудодейни илачи и клещи за вадене на зъби се разхождат лечители. Кършат снаги танцувачки на кючек с лъскави пайети и прозирачни дрешки, които всъщност са преоблечени момчета. Дресьори показват номерата на маготи - маймуни от Атласките планини, познати на зоологията като берберски макак. Цялото това артистично войнство обаче си знае интереса. Ако сте решили да си направите снимка за спомен с някого, моля, платете си. Много впечатляващи в ярките си дрехи са продавачите на вода, превърнали се в емблема на Маракеш и Мароко. Облечени са в червено, на главите си носят шарени широкополи шапки, от които висят разноцветни пискюли, а със звънчета съобщават, че са на вашите услуги. Окичени са с по 5-6 медни тасчета за вода, но не видях някой да опира до тях - туристите си носят бутилирана. "Модата" в облеклото им и цветовата гама е дошла от Латинска Америка през Испания, на която мароканците са близки съседи. "Джемаа ел-Фна" е най-приказен вечер. Когато пада нощта, се завихря луд купон. Тук са всички гледачки, разказвачи, дресьори, гълтачи на огън, но и фолклорни ансамбли с талантливи музиканти и танцьори. Те изпълняват смесица от африкански и берберски песнопения и ритми, а над площада до зори се носи тътен от тъпани, които правят атмосферата наистина магическа.
Купон под звездите
Най-невероятно е вечер преобразяването на "Джемаа ел-Фна" в уникален ресторант под открито небе. Щом залезе слънцето, се появяват десетки подвижни кухни. Площадът плътно се покрива с дълги маси, на които сядат да похапнат и местни, и туристи. Няма столове, а пейки, осветлението осигуряват ацетиленови лампи или голи електрически крушки, нанизани като гирлянди. Шумът е невъобразим, къкри сякаш огромен котел, над който се издига гъст ароматен облак. Пушек се носи от скарите, на които се пече овнешко, цвърчат шишчета от агнешко и пилешко месо. Предлага се традиционна мароканска храна - прясна и безумно вкусна. Може да се опитат палачинки, пълнени с кайма и подправки, кюфтенца с магданоз и лук, бастила - това е баница от много тънки кори с пълнеж от месо от гълъб /тези птици ги отглеждат като кокошките/, канела, шафран, бадеми и яйца. Гурметата мароканци идват тук заради варените охлюви и бульона, приготвен с тях. Има голям избор за любителите на тажин - традиционно ястие, което приготвят с месо /или риба/ и зеленчуци в специални керамични съдове. За десерт са медените сладкиши и печените фурми. Алкохол няма, както може да се досетите. Пие се горещ ментов чай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
