Ефективната работа на униформените да е ключов критерий при реформата
Оттегляне на реформата - ходът на властта от неделя не може да се нарече точно така. По-скоро се връщаме към нормалния ход на нещата. Защото в една демократична европейска държава, когато въвеждаш реформа, параметрите трябва да се обсъдят предварително с всички. Сектор "Сигурност" засяга не само полицията, но и съдебната система, пожарната, затворите и "Гражданска защита". И можем да посочим няколко основни елементи на реформата му, които изискват анализ и решения.
Първо - неравномерното териториално разпределение на ресурсите, което води до дефицити на едни места в страната и
излишък или прахосване на ресурси
на други. Този проблем го има и в образованието, и в съдебната система, и в здравеопазването, а вероятно и в други сектори. Второ - нужно е въвеждането на показатели за измерване на ефективността на полицията. Сега е ясно, че обществото и политическото ръководство на МВР са недоволни от нея, но какви са количествените измерения? Нямаме възприети индикатори, с които да мерим колко едно РПУ е по-успешно от друго. Например, за да определим бюджета на едно управление не на база колко полицаи работят в него, а какви резултати постигат. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) прави ежегодна оценка на жертвите на престъпността, която показва, че едва половината от престъпленията се регистрират. Това е един по-общ показател за ефективност. Необходими са ни обаче и по-сложни критерии. Във всички сфери трябва да има такива показатели, които да ни дадат увереност като общество, че поставените цели, за които се плаща, се постигат. Трето - финансирането трябва да е обвързано с ефективността и да бъде в рамките на възможното и желаното за страната, като се базира на комплексен бюджетен анализ, какъвто до момента нямаме. България не само има най-ниския БВП в Европа, но и харчи най-малка част от него за обществени блага. Както и да разпределяте тези приходи между сигурност, образование, здравеопазване
няма начин да има доволни
без сериозни сътресения в другите сфери. Следователно пътят, който трябва да се търси, е намиране на критерий за ефективност. Например, за Пътна полиция може да бъде по-малко инциденти на пътя, с по-малко загинали. И тези цели могат да се определят или осъвременяват всяка година с бюджета.
По отношение на привилегиите също трябва да се търси по-добро решение, защото те пораждат недоволство и изкривяват стимулите за работа. Например би трябвало да се ползват само от тези полицаи, които излагат живота си на риск. И разбира се, начинът, по който се въвеждат промени в съществуващи привилегии, трябва да се промени. Неслучайно всяка година се въвежда 3-годишна бюджетна рамка. В случая е нормално
промените да се правят в рамките на 3 до 5
г.
Може да се приемат сега като решения, но да влязат в сила по-късно. Което вероятно ще се случи и в сегашния случай.
Ако се целят по-високи равнища на професионализъм, трябва да е ясно, че ще трябват голямо търпение и дълги години съсредоточена реформа и финансиране. В момента за сектор "Сигурност" не знаем детайлно как се разпределя бюджетът. Например от този 1 млрд. колко отива за администрация, колко - за охранителна полиция и т.н. Ако погледнем данните от другите европейски страним, се вижда и с просто око, че ако някъде има най-голямо основание да се търси по-добро финансиране, това е секторът на затворите, където България има изключително ниско ниво на финансиране и то в продължение на десетилетия. Самият факт, че в момента тези детайлни разбивки липсват, е показателен за начина, по който се формира бюджетът. Преди повече от 14 г. бе прокарано изискване за програмно бюджетиране, но то бе изоставено на нивото, на което беше въведено. Прави се проформа и не се отчитат резултатите. Тогава, под натиска на МВФ и Световната банка, се направиха два прегледа - на сектор "Здравеопазване" и "Образование", които макар и пилотни, задаваха пример как да се правят сходни реформи. Именно от подобен анализ и подход имаме нужда и сега. Иначе ще продължаваме да решаваме нещата само чрез крайни мерки - от една страна, опит за недемократично въвеждане на промени в последния момент и от друга - отговор с улични протести. Решение, неефективно за никого. Накрая всички остават недоволни, а бюджетните пари - изхарчени.
Записа
Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
