Гергана Лаптева: На Антарктида посрещаме Нова година поне 3 пъти

Гергана Лаптева е учен, член на Българския антарктически институт. Завършва Училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Палеонтология”. Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания – Национален оператор на дейността на Република България в Антарктида, като Лаптева е завеждащ отдел „Култура“. Участник е в седем експедиции до Ледения континент в редица еко-арт проекти, основател и координатор на програмата ЕКОАНТАР. Съставител е на алманаха „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita“. Автор на книгата „Посока юг – пътуване към Антарктида”.

------------------------------------------

АКЦЕНТИ

*Все повече туристи пътуват до най-южната точка на земята, казва Гергана Лаптева

*И на остров Ливингстън правим баница с късмети за Васильовден, на Йордановден смелчаци се хвърлят за кръста в ледените води

*Леопардовите тюлени и цепнатини в ледниците са сред опасностите

*Питейна вода се добива от топящите се води на близкия ледник и от Резовския поток

*Магнетичната ледена красота запленява независимо от студа и вятъра

*В базата има всички удобства, прясна храна се купува от Чили и Аржентина

*Кръстиха остров на мое име заради приноса ми към дейността на България
---------------------------------------

- Госпожо Лаптева, седем пъти сте била на Антарктида. Как българите на Ледения континент празнуват Коледа, Нова година, Васильовден и другите празници?
- На Бъдни вечер се събира цялото ни антарктическо семейство в очакване на Рождество. На разстояние от почти 14 хил. км от родината всеки от нас е скътал в сърцето си топлината на дома и любовта на близките. За да се спази обичаят, на масата се нареждат седем постни ястия, приготвени от нас - пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав, питка с пара. Правим си и квасено кисело мляко - към прясното се добавя бактерия (Lactobacillus bulgaricus), завива се и престоява на топло до сутринта. То не е към постното меню на Бъдни вечер, но е любимо на всички испански антарктици, които ни гостуват. Имаме си и елха. Най-възрастният чете молитва за здраве и всички сядаме на масата. Разказваме си плановете, спомените, обсъждаме предстоящите задачи. Наистина сме семейство, посрещащо Рождество на едно българско парче земя на края на света.
На остров Ливингстън Нова година се празнува няколко пъти. Веднъж в 19,00 ч. (когато в България е 00,00 ч.) – тогава всички отиваме в местността „Крумов камък” близо до базата. Там с бутилка шампанско и хоро отбелязваме българската Нова година. След което си казваме „За много години”, когато настъпи Новата година в Испания и най-накрая отбелязваме Ливингстънската Нова година.
На Васильов ден правим баница с късмети, като корите се точат на ръка. На Йорданов ден се хвърля дървен кръст в ледените води пред базата. Винаги има смелчаци, които скачат, за да го извадят за здраве и сполука през годината.
- За пореден път наша експедиция замина за остров Ливингстън. Защо не сте с тях?
- Да, 27-та Българска антарктическа експедиция вече е факт и в момента около 20 души работят на Българската полярна база „Св. Кл. Охридски” на остров Ливингстън. Всеки участник в експедицията заминава със строго определена задача или проект. Програмата ЕКОАНТАР, на която съм основател и координатор, има за цел да съчетае естетическите възможности на съвременното изкуство�с текущи въпроси, касаещи опазването на околната среда и влиянието на човешкия фактор на планетата и в частност Антарктида.
Тази година нямам проект, който да бъде изпълняван на остров Ливингстън, но за сметка на това участвам в съвместен семинар „Антарктически диалози за култура и образование, Чили-България” по покана на Чилийския антарктически институт и със съдействието на фонд „Култура” към българското министерство на културата, от който спечелих финансиране по програма „Мобилност”. Подобна инициатива се провежда за втори път в град Пунта Аренас – най-южният в Чили. На форума ще бъдат представени полярните програми на двете страни, като се акцентира върху културната и образователна дейност и популяризирането на идеята за опазване на полярните региони чрез изразните средства на изкуството. Това е един вид културен обмен между държавите, който дава възможност на творци и млади учени да покажат своите работи и научни постижения.
- Кога за първи път се озовахте на това място и как се случи това?
- Това беше преди 10 години, когато участвах в съвместен проект с геоморфолози от Университета в Лисабон. Негова цел бе изследването на вечно замръзналите почви и климатичните промени в района на Българската база на остров Ливингстън.
Когато за пръв път бях на нашата База на остров Ливингстън, аз вече работех в Българския антарктически институт. Бях слушала доста разкази, гледала много снимки и имах някаква представа къде отивам. Когато обаче се озовах на Ледения континент и се докоснах до красотата и природата на това най-слабо засегнато от човешката дейност място, бях очарована и дълбоко запленена. Първото впечатление с Антарктида е най-силно и запомнящо се. Абстрахираш се от студа и ледения вятър и изцяло се потапяш в необятната и магнетична ледена красота. Що се отнася до последното ми впечатление, то е малко по-екстремно. Беше края на февруари, началото на полярната зима. Бяхме останали шест души, за да зазимим Базата за следващия сезон. Чакахме на импровизирания пристан пред Базата, за да се качим на испанския научно-изследователски кораб „Есперидес”. Внезапно се разрази буря със силен вятър и високи вълни. Една от надуваемите лодки „Зодиак”, в която се намираше багажът ни, се спука и бяхме принудени да се качим на другата, която да ни отведе до борда на кораба, доста далеч от брега. Разбира се, бяхме облечени в задължителните непромокаеми костюми, без които в ледените антарктически води не бихме оцелели. За щастие всичко завърши благополучно и отплавахме към Ушуая, Аржентина.
- Много ли е студено там?
- При описанието на Антарктида почти винаги се употребяват превъзходни степени - най-студеното, най-ветровитото, най-сухото място на Земята. Тук е измерена и най-ниската температура от -91,2 традуса по Целзий в района на японската станция „Купол Фуджи”. Тя е съизмерима с очакваните температури на Марс.
Българската полярна база „Св. Кл. Охридски” се намира 60 градуса южна ширина, на остров Ливингстън от архипелага на Южношетландските острови, който е отдалечен от полюса на 3040 км. Климатът е типично морски и влажен, със силно променливо, ветровито и много рядко слънчево време. Температурите рядко надхвърлят 3 градуса по Целзий през лятото и падат под –11 градуса през зимата. Експедициите се провеждат в периода ноември-март, когато в южното полукълбо е лято. Случвало се е при слънчево време температурите да достигат над 10 градуса С, а по време на снежна буря да падат доста под нулата. Вятърът засилва усещането за студ, тъй като липсва растителност, която е негова естествена преграда.
- Рисувахте ли Антарктида и какво?
- В началото да, рисувах пейзажи и животни. Дори имахме изложба с още двама колеги - Златил Вергилов и Иглика Трифонова. Антарктида не е само черно и бяло, там цветовете изобилстват. Прекрасни са залезите, когато слънчевите лъчи се отразяват в снега и леда - тогава се получават наистина чудни нюанси. Напоследък обаче предпочитам фотографията.
- Има остров, наречен на Ваше име. Как се стигна до това?
- От 1994 г. съществува Комисия по антарктически наименования (към МВнР). Тя одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на Републиката, съгласно Българската конституция и установената международна практика. Остров Лаптева е на 1 км от северното крайбрежие на остров Анвър в архипелага Палмър, Антарктика. Наименованието е дадено за приноса ми към дейността на България в Антарктика.
- След като през миналата година събрахте всички карти на Антарктида от Средновековието до днес, като съставител на алманаха „Непознатата Южна земя – Terra Australis Incognita”, сега издадохте нова книга - „Посока юг – пътуване към Антарктида“. Какво Ви провокира да я напишете?
- Да, през миналата година излезе от печат алманахът „Непознатата Южна земя – Terra Australis Incognita”. Заедно с проф. Христо Пимпирев и д-р Любомир Иванов си бяхме поставили за цел да съберем повечето известни досега географски карти, изобразяващи Антарктида от древността, като проследим тяхното развитие през вековете до днес и да обърнем специално внимание на българския принос в картографията на Антарктида.
В края на ноември 2018 г. бе премиерата на новата ми книга „Посока юг – пътуване към Антарктида“. Тя проследява пътя, който изминават българските полярници, преминавайки през Аржентина и Чили, Патагония и Огнена земя, Магелановия проход и пролива на Дрейк, за да достигнат до остров Ливингстън, където се намира антарктическата ни база „Св. Климент Охридски”. Следвайки посока юг, по следите на велики мореплаватели като Магелан, Кук, Амундсен, Шакълтън и др., откриваме очарованието на Южния континент, привличал в миналото мореплаватели, авантюристи и търсачи на съкровища, ловци на китове и тюлени, а днес - учени, изследователи и все повече туристи. Данните за географското местоположение на описаните обекти са преплетени с исторически факти за плаванията до Ледения континент. Местата, хората и събитията са действителни. Това, което ме накара да напиша тази книга, е любовта ми към пътешествията и фотографията. Исках да дам на читателите максимална информация от различен аспект за посетените от мен места, както и да споделя личните си впечатления и преживявания по време на експедициите. Благодаря на проф. Христо Пимпирев, без чиято подкрепа нито едно от тези пътувания не би било възможно. Надявам се да накарам повече хора да пътуват и опознаят тези южни земи.
- Коя е най-голямата опасност в Антарктида?
- Антарктида, колкото и да е красива и притегателна, крие и много рискове. Изключително опасни са цепнатините в ледниците. Когато са покрити със сняг, стават незабележими. За безопасното придвижване е изключително важно спазването на правила. На първо място всички в групата трябва да са вързани здраво един за друг с алпийски въжета, а водачът да прочува трасето с щека. Придвижването става стъпка по стъпка. Абсолютно забранено е човек да се движи сам и без радиостанция за връзка с базата.
Не по-малко опасни са и Леопардовите тюлени. Този вид е получил името си заради хищния си нрав и кафявите петна по кожата. Хранят се с пингвини, морски птици, млади тюленчета и изхвърлени месни отпадъци от корабите. Ловят жертвите си под водата или нападат пингвините при похода им на север в края на лятото, като пробиват с глава тънкия лед. Обикновено живеят самостоятелно, като се излежават на плаващи ледени блокове. Излизат и на брега. Ако човек е застанал с гръб към морето, е лесна плячка за тюлена. Преди години имаше случай на загинала англичанка, станала жертва на този хищник.
- Говори се, че в Антарктида човек може да срещне души на починали свои близки. Чувала ли сте подобно нещо?
- Чувала съм, но лично аз не съм преживявала нещо подобно. Не смятам, че има свръхестествени сили в Антарктида. По-скоро отдавам тези сънища, за които хората говорят, на повишена емоционалност и адреналин. Човек е откъснат от обичайната си среда и ежедневие и се отдава на спомени, става по-сантиментален и носталгичен. Може би това оказва своето влияние.
- Навършиха се 30 г. от откриването на българската полярна база на остров Ливингстън. Колко българи са гостували там?
- През 26-те експедиции за периода от 1988 до 2017 г. там са работили над 200 души, като са гостували и представители на различни държави. Българската база е научноизследователска. Една част от хората отговарят за цялостната поддръжка на съоръженията - от водо- и електроснабдяване, до съдействие на научните екипи по време на изпълнение на задачите им. Учените имат строго определена задача - всеки работи по проект, предварително одобрен от специализирана комисия. Основното финансиране е от министерство на образованието и науката. От 2017 г. съществува Национална програма за полярни изследвания, по която работят учени в различни области.
- Как се справят в нашата база с "битовизмите" - вода, храна, ток?
- Първите полярници от всяка експедиция пристигат на Ливингстън през ноември. Те имат нелеката задача да разчистят натрупания през зимата сняг, да подготвят и направят обитаеми жилищните постройки, да включат електричеството и да „пуснат водопровода” в действие. Водата стига до къщите чрез система от маркучи, като питейна се добива от топящите се води на близкия ледник и от Резовския поток. През последната година работата е значително улеснена благодарение на специализираната тежкотоварна машина „Маниту”, дарена от "Асарел-Медет". Тя се използва и при пренасянето на товари и пускането на лодката „Зодиак” на вода.
Къщите отвътре приличат на планински хижи, изцяло облицовани с дървена ламперия, с по 2 и 4 легла в спалните помещения, баня с топла вода, перална машина, готварска печка. Хранителни продукти се купуват от Чили и Аржентина, така че нищо не липсва, освен интернет връзка, което донякъде е добре, защото имаме възможност да се насладим на природата.
- Можеш ли да се разболееш в Антарктида?
- Там няма вируси поради ниските температури. Човек може да настине или да се зарази, ако някой е пристигнал болен, но по-принцип чистият въздух и работата на открито каляват организма и човек става по-здрав и силен и физически, и духовно.
- Организират ли се екскурзии до Антарктида?
- Да, началото на антарктическия морски туризъм е поставено на Южните Шетландски острови през 1958 г. Оттогава годишният брой на туристите в Антарктика нараства до десетки хиляди, от които над 95% посещават района на Южните Шетландски острови и близкия Антарктически полуостров. Нос Хана на южния бряг на остров Ливингстън, остров Полумесец край източния му бряг, както и близкият остров Дисепшън и островчетата Ейчо между Гринуич и Робърт са между най-популярните туристически дестинации, задължителни спирки в програмата на туристическите кораби заради зрелищните разходки сред удивителна природа.
През последните години има все по-голям интерес към туристически маршрути в Антарктида. Най-често те са организирани от туроператорски фирми с круизни лайнери и са ограничени в областта на Антарктическия полуостров и архипелазите, разположени около него. Посещенията в континенталната част са по-редки, което е следствие и на по-трудната достъпност и висока цена. Съществуват и туристически експедиции (основно от фирми от САЩ) до самия Южен полюс. Пътуването се извършва със самолет и кратък ски преход, след което се нощува в палатков лагер в близост до базата на САЩ „Амундсен-Скот”.
Местността Хана Пойнт е сред най-привлекателните дестинации на антарктическия корабен туризъм. Тя предлага зрелищна разходка край колонии пингвини и тюлени, корморани и буревестници. Местният климат е типичен за периферните островни територии на Антарктика: влажен и ветровит, хладен, със средна температура 1,3 градуса C през най-топлия месец и -7 градуса C през най-студения. Слънчевите дни са твърде малко. За да се спазят всички нормативи за защита на местната флора и фауна в района, посещенията в размножителния период на животинските видове са забранени. В останалото време туристическите потоци са ограничени до максимум два кораба на ден, не повече от 100 души, които се движат по определени коридори, маркирани с червени въжета. Доближаването до животните, както и храненето им, е строго забранено. Присъствието на хора в резервата е не повече от 6 астрономически часа в светлата част на денонощието. Струпването на големи групи на едно място също не се препоръчва.
- Вашите близки как възприемат интереса Ви към далечната земя, подкрепят ли Ви?
- Да, подкрепят ме и се вълнуват от всяко пътуване. С нетърпение чакат да се върна, за да им разкажа за преживяното, да разгледат снимките, да чуят историите, които са ме впечатлили.