Европа - нови постове, стари пушки

Резервни кандидати застават начело на съюза, Макрон увеличава влиянието, Меркел си отдъхна  

Европа - нови постове, стари пушки | StandartNews.com
Лидерите запазиха статуквото, не се съобразиха с желанията на избирателите Резервни кандидати застават начело на съюза, Макрон увеличава влиянието, Меркел си отдъхна

Лидерите на ЕС успяха да намерят компромис за ключовите европейски постове като запазиха статуквото. Но така и не се съобразиха с желанието на своите избиратели за промяна.
По време на изключително напрегната тридневна среща на върха в Брюксел (30 юни - 2 юли) държавните и правителствените ръководители на ЕС успяха в последната минута на продълженията на европейския мач да посочат номинациите, които да се превърнат в назначения. Но оттук нататък на дузпата ще бъде всеки от резервите, които се вкараха на терена, ако не усети, че вятърът, който издухва застоя, се усеща и от запад, и от изток.
Имената на Великолепната петорка за Европа вече не са загадка за никого от понеделник. За поста на председател на Европейската комисия (ЕК), ЕС постигна съгласие с кандидатурата на министъра на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. Лидерите номинираха белгийския премиер Шарл Мишел за председател на Европейския съвет, испанският външен министър Жозеп Борел сяда в креслото на ръководител на дипломацията на ЕС, а управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард поема от Вашигтон към Франкфурт, където е хедофиса на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Единственият кандидат, който стана известен ден по-късно, бе председателят на Европейския парламент(ЕП). Това е Давиде Сасоли – десен политик от Италия.
Европейските елити изобщо не разчетоха сигнала, пратен им от избирателите. Вместо нови лица, те си избраха стари муцуни. Това ясно личи от „пакета“ на топ властници в ЕС. Няма нищо ново, освен може би дамата от Германия на поста председател на Европейската комисия. Която се оказа компромисен вариант, постигнат между могъщите в Евросъюза Франция и Германия, и техните лидери Еманюел Макрон и Ангела Меркел.

Нова ли? Та Урсула фон дер Лайен вече 14 години е в правителството на Германия. Да не говорим за белгийския служебен премиер Анри Мишел. Или за французойката, която 8 години управлява МВФ. Още по-малко за външния министър на Испания. С две думи всички те са стари пушки в политиката. А в случая на Борел –направо антика в Европейския съюз. Отказът от проветряване на креслата в Брюксел тепърва ще носи резултат. Негативен - за управляващите партии, а позитивен - за популисти и екстремисти.

Лагард връща на Франция банковите аса

Впрочем, голямата изненада сред кандидатите бе намерението на юристката Кристин Лагард да се кандидатира за ръководител на ЕЦБ. Но в същото време това може да се окаже и силен ход що се отнася до лидерите на европейските страни.
От гледна точка на Г-20 или на Международния валутен комитет - това, разбира се, е тъжно събитие, тъй като именно от Лагард вложи най-много усилия и постигна най-много успехи в осигуряването на вноските за МВФ – трудна тема, за която никога не се намира решение, най-вече заради лошия пример на най-големия кредитор - САЩ.
От друга страна, номинирането на Лагард за шеф на ЕЦБ не беше изненада, особено след като тя се появи и щедро раздаваше съвети по време на срещата на Г-20 в Осака миналата седмица. Да, там център на вниманието бяха Путин, Тръмп, Си Цзинпин и др. затова никой не обърна сериозно внимание на бюрократката от МВФ. Но е факт, че на "фамилното" фото освен нея, женско присъствие регистрираха само Ангела Меркел и Тереза Мей.
Независимо от приповдигнатия тон на срещата, Лагард предупреди световните лидери, че основната заплаха за растежа на глобалната икономика остава търговската политика, включително митата, налагани в битката за надмощие на пазара, започната между САЩ и Китай. Ако това продължи, тя предсказа намаляване на инвестициите, забавяне на стокообмена, който вече е стигнал дъното от края на последната финансова криза.
Съвсем скоро ще разберем дали Кристин Лагард ще пренесе целия си опит в международните икономически отношения като инвестиционен капитал на новия си пост. Що се отнася до политическо влияние, тя има мощното рамо на френския президент Макрон. И разчита на банковото си лоби във Франкфурт, за да няма проблем с Берлин. Още повече, че скоро там предстои смяна по върховете – Меркел си отива от властта.
Назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ обаче крие и заплахи. В рязък контраст с Марио Драги, французойката няма никаква биография в икономиката или във формирането на парична политика. Това поставя на дневен ред бързото назначаване на наследник на отлично подготвения, но винаги замислен Беноа Кьоре като оперативен директор, който при други условия и договорки би бил идеалният избор за наследник на Драги.
Но това, което Лагард има като безспорно преимущество е, че отдавна е в голямата игра. Тя е направи улегнала, мъдра и с лекота ще възложи на свои верни помощници – някои от които са най-добрите икономисти в Европа – да й помагат в управлението.
А във Франфурт, Лагард ще занесе звездния си статут на политик - от френски финансов министър по време на финансовата криза през управляващ директор на Международния валутен фонд до шеф на ЕЦБ. Тя ли ще бъде секретната гореща връзка, бутонът на червения телефон между Брюксел и Вашингтон? Ще четем по знаците…

Урсула фон дер Лайен успокои Меркел

Другата дама (и царица по правилата на шаха) е Урсула фон дер Лайен – храбрият министър и първа жена начело на отбраната на германия. Тя сега чупи нови рекорди като става първата дама, заемаща поста на шеф на Еврокомисията.
Като министър на отбраната, Фон дер Лайен бързо се справя с проблемите на въоръжените сили. Бундесверът беше и все още е засегнат от остаряло и дефектно оборудване, лошо замислени проекти за въоръжаване и сериозен недостиг на експерти. Чрез прилагането на много политически натиск и чрез публични акции от името на въоръжените сили тя постигна увеличение на бюджета си за отбрана - макар и все още да не достига целите на НАТО. А под „преобръщане на персонала“ първият германски министър на отбраната-жена спря да съкращава въоръжените сили, като за първи път от края на Студената война засили броя на войските.
Репутацията на Фон дер Лейен като жена, която поправя нещата обаче доста пострада през последните години. Това се дължи на редица кадрови решения, но и на редица скандали. По време на нейния мандат също бяха отложени големи проекти за въоръжаване и едновременно с това се появиха десните екстремистки действия във въоръжените сили и унизителните практики, засягащи нови служители. Проблемите не спират дотук, но досега те си бяха вътрешни, само за Германия. Сега ще видим дали ще превърнат в проблеми за Европа.
Фон дер Лайен подкрепя европейското военно сътрудничество и отделянето на повече разходи за отбрана. Иска Съединени европейски щати, бори се за това, макар и да е консерватор. Една европейска армия като дългосрочна цел и НАТО не са противоположности, а две страни на една и съща монета, повтаря Фон дер Лайен. Дали тези думи галят ухото на американския президент Доналд Тръмп, едва ли.
Номинирането й без съмнение е реванш за Ангела Меркел след отстрелването на Манфрид Вебер. И неочаквана победа за канцлера в Берлин. Минали са 50 години, откакто последно сме имали германски лидер в Европейската комисия. И ако това е лебедовата песен на политичесата игра на Меркел, няма основание да е недоволна. Независимо, че това решение дойде като краен компромис след като всички други варианти се провалиха. А номинацията дойде от човека, за когото се говореше, че е станал заклет неин враг - френският президент Емануел Макрон. И той има повод днес да отваря шампанско. Макара новата му система за номиниране на водещи кандидати от всеки основен политически блок за най-високо място да удари на камък, той постигна повече отколкото очакваше. Французин влиза след 8 години отново в ЕЦБ, а приятелите му от Испания и Италия има за какво да му се реваншират години наред. Германците са щастливи, макар и с дубльор. Белгийците му остават верни, запазвайки място във Великолепната петица.
Разочарованието остава за Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия), но вината е и тяхна. Направиха всичко възможно, за да провалят кандидатурата на социалиста Франс Тимерманс. Холандският политик е недолюбван, защото като еврокомисар, отговарящ за върховенството на закона, прекали в преследването на техни правни прегрешения. Успяха да блокират избора му, но платиха висока цена - останаха извън масата с големите порции.
Еманюел Макрон обаче няма с кого да подели вината за провала на консервативния кандидат Манфред Вебер. И сигурно дълго това ще му бъде напомняно. Защото с младостта си, немецът можеше да донесе очакваната промяна. Но старите лъвове успяха да акцентират върху липсата му на опит.

Анри Мишел запази блясъка на Бенелюкс

В сянката на избора на двете дами останаха и новият председател на Европейска съвет Анри Мишел, и „външният министър“ на ЕС Жозеп Борел. И при тук прозира дългата ръка на Макрон. С тези двамата той осигури от една страна свои поддръжници в лицето на страните от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) заради Мишел, а от друга се съобрази с набиращите мощ испански социалисти, които получиха поста на външен министър.
Целият този мизансцен обаче се оказа истинско бедствие за Европейския парламент. Депутатите имаха доброто желание да направят избора на ръководител на Европейската комисия по-демократичен, по-разбираем за гражданите. Лидерът на ЕС трябваше да бъде избран от малкия брой „шпиценкандидати“ от големи политически блокове в ЕП. Но и това в голяма степен беше обречено на провал, защото макар и евродепутати, повечето от тях се борят за националните си интереси в Евросъюза.
Урокът от това фиаско е, че формулата за избора куца. Манфред Вебер беше слаб кандидат, нямаше опит в управлението. Но беше дружно подкрепян през цялата кампания заради спазването на дисциплината във фракциите и в името на дългогодишните съюзи.
Оказа се, че това не стига. Затова и държавите-членки ще трябва занапред да мислят по-съсредоточено върху това какви номинации правят за „шпиценкандидати“.
Така лидерите на страните ще бъдат облекчени от това да се борят едни с други като глигани и да не спят по цели нощи в Брюксел. А на евродепутатите ще се валожи да се морят върху избирането на лидери.

Италианските тв водещи - запазена марка за ЕП

Последното бе на път да се случи при избора на председател на Европейския парламент. Там четиримата кандидати уж се бориха, но накрая бе избран, при това съвсем очаквано, номинираният от социалистите италианец Давид Сасоли. Той е евродепутат втори мандат, а преди това е имал дълга кариера на журналист в италиански вестници, информационни агенции и телевизии. В последните пет години той бе един от 14-те заместник-председатели на Европейския парламент. За втори пореден мандат ЕП ще бъде ръководен от бивш италиански телевизионен водещ, какъвто бе и досегашният председател на институцията Антонио Таяни. И това ако не е интересно?!
Сасоли смята, че ЕП има нужда от ново мислене, мъдрост и смелост, за да се върне ЕС към духа на основателите на Общността. На плещите му обаче ще лежи голяма отговорност. Именно той трябва да възобнови процеса на сближаване от една страна между политическите фракции, за да има нормална политика в Европарламента. От друга Сасоли трябва да отчита интересите на гражданите на Евросъюза. Резултатът е постигнат, сега се очакват следващите стъпки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай