В югозападната част на Южна Америка се намира едно нереално красиво кътче. Границите на република Чили покриват дълга ивица между Андите и Тихия океан. Екзотичната страна се намира на север от Перу, на изток от Аржентина и на юг от Проток Дрейк. Интересното при нея е, че е една от двете държави в Южна Америка заедно с Еквадор, които не граничат с Бразилия. Има различни теории за това откъде произлиза името на красивата местност. Според някои между долините Аконагуа и Касма в Перу имало град на име Чили. Според други името е наследено от езика на индианците Мапуче, означаващо "там, където свършва земята". Испанските конкистадори чули името от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу.
Из Чили изобилства от интересни места. Северната му част е пустиня. В нея има места, в които в продължение на векове не е валял дъжд. В други райони на пустинната област пролетта е посрещана от кратки дъждове, които предизвикват експлозия от цветя. Феноменът е известен като цъфтяща пустиня.
На територията на Чили се редуват тундра, тропически вечнозелени гори, дълги брегове и най-сухото място на света, пустинята Атакама.
Сушавото плато, формирано от солни залежи и застинали потоци лава, се обитава от един милион души. Те живеят на 1000-километров участък от задушното място. Местността, в която векове не е падал дъжд, се издига като плато, започвайки от брегова ивица. В центъра й нищо не расте, нищо не загнива и всичко успява да се съхрани благодарение на огромните количества влага. Ентусиастите, живеещи по тези земи, са предимно фермери, които използват системи за капково напояване и отглеждат маслини, рибари, скотовъдци на стада лами и алпака и различни учени като астрономи, които са избрали Чили заради безоблачното небе.
Приблизително чилийската пустиня се шири между реките Лоа и Копиапо и планинските вериги Ла Коста и Домейко. Площта й е 180 000 кв. км и е втората по големина на американския континент. В недрата си регионът е изключително богат на минерали, особено нитрати и мед. Страхотен археологически музей, основан през 1963 г., се намира в оазиса Сан Педро де Атакама. В него са изложени мумии, скелети и различни предмети, някои от които датират 10 000 години преди новата ера.
Безкрайните пусти долини са кръстосвани от пресъхнали корита на реки. Според учените някои от водните басейни са пресушени преди повече от 100 000 години.
По планинските хребети няма да видите снежна покривка, а техните върхове достигат височина девет хиляди метра.
Въпреки сушата животът в пустинята е възможен, благодарение на "каманчака" - морска мъгла, от която растенията, предимно водорасли, лишеи и кактуси в областта, си набавят вода. Неведнъж Атакама се е превръщала в Марс, служеща за декор в различни големи холивудски продукции. Свръхестественият пейзаж е бил използван като декор за "Космическа одисея: Пътуване към планетите". Специалистите на НАСА също се възползват от сухия терен, за да тестват екипировката, която биха използвали при предстоящи мисии на Марс.
Пустинята се намира под постоянно влияние на високо атмосферно налягане и студеното перуанско течение. Преобладават южните ветрове, които духат успоредно на брега и възпрепятстват валежите по крайбрежието. Местните жители твърдят, че земетръсите са много по-чести от валежите. Откъм океана пък прииждат ефирни мъгли. Особено зимата. Точно заради това въздухът и почвата са влажни. Мъглата много рядко успява да проникне до вътрешността на Атакама. Небето над пустинята обикновено е ясно, а сутрин над крайбрежните планини се появяват облаци, които по-късно през деня се разнасят.
Ако минавате през Атакама, задължително трябва да се спрете пред скулптурата на гигантска ръка. Любимото място за снимки на туристите е високо 11 метра. В основата си е изработено от желязо и цимент и се намира в местност на 70 км южно от Антофогаста. Автор на известната като "Ръката на пустинята" скулптура е Марио Ираразабал.
Наскоро отново се разшумя около най-сухото място на планетата, тъй като плъзна слух, че на нейните територии е намерено миниатюрно извънземно с ръст от 15 сантиметра.
Мистиката, oбвиваща пясъчните пейзажи на Атакама, е поредната причина мястото да бъде обичано от туристи от цял свят.
Насред пустинните пейзажи се шири и известната Лунна долина. Тя се намира на запад от Сан Педро в Кордилера Дела Са и е едно от най-посещаваните места в северната част на Чили. Интересът към него се дължи на факта, че е лесно достъпно, а и заради магичните гледки, които предлага. Спецтуристи съветват, че е добре долината да се види на зазоряване или при залез, когато дюните от лунния терен създават неповторимо светлинно шоу от геологичните форми.
Повърхността на долината, обявена за природен резерват, е осеяна с камъни и пясък. Част от нея е и националният резерват "Фламенко".
Лунната долина е разположена в една от най-пустите територии на Земята, където в продължение на стотици години вятърът и пясъците са създали различни причудливи форми.
Точно от тях идва и името на местността. Множеството природни творения създават илюзията, че гостът крачи по лунната повърхност.
Времето е създало по повърхността и много глинени фигури. Най-известни сред тях са "Трите Марии".
Сред туристическите атракции на Лунната долина са и солните пещери, допълнени от вулкана Ликанкабур. Оттам може да се види и най-красивия залез на планетата.
В северната част на Чили също е разположен един от шедьоврите на природата. Там се намира езерото Чунгара ситуирано в националния парк Лаука. Едно от най-красивите езера на света се намира в изгаснал вулкан, разположен на 4517 метра надморска височина. Създадено е преди осем хиляди години, след като вулканът Паринакота изригнал и предизвикал изливането на шест кубични километра лава.
С това се прекъснало течението на някои реки и се създало езерото Чунгара. Живописното място сменя премяната си всеки сезон. В продължение на много години специалистите по флора и фауна са изследвали местните животни и растения, тъй като сред тях се забелязват много изчезващи видове. Над сто и тридесет растения украсяват бреговете на езерото, около което се събират цели ята от фламинго. Недокоснати от природата, край чилийското езеро се простират руините на древни постройки, сътворени от неизвестни архитекти. Въпреки липсата на валежи зеленината се подхранва от кристално чистата вода на басейна, богат на полезни минерали. Чунгара, простиращо се на над двадесет квадратни километра площ, достига до тридесет и три метра дълбочина. Обкръжено е от живописни планини. Сред животинските видове, обитаващи региона, са пума, лама, лисица и алпака. Привлекателно е дори и за най-зиморничавите туристи, тъй като температурите не падат под 20 градуса.
Ако случайно попаднете в Чили, не трябва да пропускате Великденския остров. Той се намира в Тихия океан и е едно от най-спокойните места на планетата. Според историята първият европеец, стъпил на земята му, е холандският адмирал Якоб Рогевен. Името на островите идва от датата, на която се случва това, на Великден, 5 април 1722 г. При пристигането си адмиралът намира около 3000 души местно население, но тъй като ги подозира в канибализъм, не се задържа много време на територията му. Цялостна карта на мястото е направена през 1786 г. от френския изследовател Жан-Франсуа Гало. Наричаната още Рапа Нуи местност се намира на 3600 км западно от Чили и е създадена от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака. Днес най-известните обитатели на острова са моаите, каменните статуи, привличащи милиони хора всяка година.
Човешките фигури с огромни глави са с различни височини от 1 до 11 метра и наброяват около 900. В каменната кариера на Великденския остров могат да се видят и много недовършени фигури, а една от тях е трябвало да се извисява на 20 метра.
Най-големият вулкан на острова Рано Кау приютява церемониалното селище Оронго. В него се намират 53 къщи от камък с отвор за провиране вместо прозорци и врати. Според разказите, ако постоиш в някоя от мистериозните постройки 1-2 минути, очите ти започват да виждат в тъмнината.
Насред останалата екзотика на острова може да се види и т. нар. Пъп на света. Според твърденията това е най-кръглият камък, събиращ най-важните енергийни линии на Земята.
Дълбоко под повърхността на острова пък се намират пещерите, из които човек може да броди изгубен с месеци.
Според историците Великденският остров е бил заселен от полинезийци между 300-1200 г. В най-големия си разцвет е приютявал 15 000 души. Населението се разделяло на две - "дългоухи" и "късоухи". Заради своята многочисленост "дългоухите" били владетелите, а "късоухите" техните слуги. Твърди се, че робите направили въстание, в което избили всички от владетелския род. Поради тези непрекъснати войни културата на Рапа Нуи западнала, а населението намаляло, като много от тях се отдали на канибализъм.
Сухият сезон на острова продължава от юни до октомври. Средната температура през януари е 25 градуса, а през юли стига до 19.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
