Неделя,

За Венета Райкова и забравените писатели

От: Стела Стоянова -
A
A
A

Знаете ли кой е Никифор Попфилипов? Кой е Георги Божинов? А коя е Венета Райкова? Ако намерите приликите и разликите между тях, може да участвате в "Стани богат", макар че надали ще спечелите.
Така че да караме подред. Навремето Никифор Попфилипов, познанието за когото дължа на преподавателя ми във Факултета по славянски филологии проф. Валери Стефанов, бил един от най-четените писатели в началото на 20 век. Роден през 1867 година, написал фундаментални творби като фейлетона "Бирникът дошел" и бил на една ръка от Вазов. Бог знае защо, по темата за бирника вместо Попфилипов в учебните програми влязъл Елинпелиновият "Андрешко", отстояващ същия казус, а Попфилипов се оказал в забвение, въпреки че пишел /уж/ не по-зле от него. 
Георги Божинов? За него мнозина научиха само благодарение на усилията на съвременния писател Деян Енев, който извади и изтупа от праха неговия прекрасен роман "Калуня-каля", написан половин век назад. Стана медийна шумотевица, покрай нея издадоха и още няколко творби на вече покойния писател и наш колега-журналист, които не са на същото ниво, но пък се купуваха. Защото литературата е и мода, и стока, и вкус, който обикновено ти формира някой друг, поне напоследък. Читателят, не само у нас, вече не може да избира сам четивата си, защото е прекалено зависим от препоръките на социални мрежи, общности, приятели, които заместват някогашната литературна критика. Вече на няколко пъти съм се натъквала във Фейсбук как ми пробутват даден роман за "най-очакваното четиво на годината", и когато го отворя, макар и онлайн, откривам, че чета напълно тривиални неща, които и без това вече съм виждала като постове в социалните мрежи. Които именно объркаха представата ни за четива, за това що е литература и що е това литературен жанр.
Та в този ред на мисли - хайде и за Венета Райкова, авторката на най-четения роман на годината, наградата за което получи не от фондацията на инфлуенсърите /което би било нормално/, а от Столична библиотека. Не съм чела романа и по тази причина не искам да кажа и дума за неговите литературни качества, защото те, както и при много други литературни произведения /"Калуня-каля"/, ще бъдат оценени след половин -един век, дай Боже на Райкова. 
Става дума за това как социалните мрежи позволиха на хора, които покрай телевизията или блоговете получиха влияние, да го осребрят в литературния свят. В България от 1989 година насам не бе престижно човек да бъде писател. Онези, които в първите години на демокрацията мъкнеха малките камъчета на думите, за да строят с тях зидове, се прехранваха с каране на таксита и други подобни дейности. Част от тях оцеляха. Част от тях се оттеглиха в едно езиково пространство, което само те разбират и в което общуват с твърде малко хора, които действително разбират техния език. Въпросът е кои дойдоха на тяхно място. Иронията е, че героите на "Биг брадър" и жълтите предавания неочаквано се оказаха български писатели и  точно те неочаквано направиха това название престижно. Точно както депатутите с мутренски уклон най-неочаквано започнаха да защитават докторантури. Още по-голямата ирония е, че повечето от четящите хора казват "Ами нека, поне ще накарат децата ни да отворят някоя книга". Въпросът вече не е дали децата ни ще отворят книга, а коя ще бъде тя. И какво ще пише в нея.  

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички