Кучешки живот

Не те имат нужда от нас, а ние от тях

Кучешки живот | StandartNews.com
Не те имат нужда от нас, а ние от тях

Не се нуждаете от специални доказателства, за да разберете кой е най-добрият ви приятел. Просто заключете жена си и кучето си в банята. Отключете след 3 часа. Вижте кой ще ви се зарадва повече! Кучето е нашата четирикрака сянка. Тя ни съпровожда от мига, когато сме напуснали пещерите. От Белия зъб до Белия Бим, черното ухо непрестанно се мотае в краката ни и се опитва да ни донесе чехлите. Един приятел дори научи кучето си да играе покер, но играта не беше особено интересна, защото

то изобщо не можеше да блъфира

Дори на обикновена двойка започваше да маха с опашка...
Аз съм твърд привърженик на грижата за кучетата, но имам проблем с термина „осиновявам”. Този глагол отваря няколко проблемни кръга. Първо съдържа намек, че майката на осиновеното куче е кучка и не се грижи за него! Това е проблем, до който правозащитните организации още не са стигнали, но и това ще стане скоро. Второ – защо точно осиновявам? Не може ли да се одъщери едно куче? Писах до централата на движението „Хаштаг митуу” по този повод, но още не съм получил отговор. Само ме разприятелиха във фейсбук. Правните проблеми, най-вече с наследяването, са третата тревожна сфера: Наистина се безпокоя, че ако едно бездомно куче, осиновено от мен, наследи апартамента ми в Люлин и престане да е бездомно, как ще плати такса смет, дори само да си събира изпражненията в найлонов плик. Писах и до общинския съвет - може ли да гласуват следното: осиновени кучета, които се явяват наследници, да бъдат освободени от данък сгради и такса смет? Но и от там не ми отговориха. Само ме разприятелиха във фейсбук. Мисля да спра да пиша, защото скоро кучето ми ще остане не само най-добрият ми приятел, но и единственият. А аз се нуждая от приятелствата във фейсбук. Фейсбук - приятелят е човек, с когото мразите общи познати. Това наистина ми е необходимо... Ето, например, ние сме група приятели във фейса, които доста мразим слепите, използващи кучета за водачи. Откъде накъде тази експлоатация?! Онзи ден един такъв влезе в супермакета и започна да трича златния си ретривър. В смисъл хвана го за опашката и го завъртя над главата си. Хората се втурнаха: „Ти луд ли си, бе? Какво правиш?!!!”, а той невъзмутимо им отвърна „Не виждате ли, че съм незрящ. Просто разглеждаме...”
Особено са неприятни незрящите, които настояват да скачат с парашут. Никаква грижа за това, че на кучето-водач му става лошо! Наистина не са много, но има отделни случаи.

Писах на главния прокурор

в наказателния кодекс да се предвиди такива незрящи да бъдат наказвани чрез разместване на мебелите им вкъщи, но още нямам отговор. Само от главна прокуратура ме разприятелиха във фейсбук... Сега няма да се повтарям за фейсбук, но знаете колко трудно се живее в България, ако не сте приятел с главния прокурор. Знаете, нали?!
Изобщо, оскърбява ме това, че не се отнасяме еднакво към домашните си любимци! Вярно е, че една котка никога няма да издаде на полицията къде си държите марихуаната, но пък и да сте вижали десет котки да влачат шейна из тундрата? Няма и да видите... Опитайте се да вържете на котката си бъкличка с коняк на врата й и ми се обадете после да споделите опит! Откъде накъде кучетата ще търсят затрупани скиори в планината, а котката ще мърка пред камината! Добре, нека санбернарите спасяват пострадали от лавина, но за тях да важат принципите на морското право. Ако намериш нещо, загубено в морето – 25% са твои. Т.е. санбернарите е редно да имат право да изяждат по една четвърт от намерените затрупани скиори. Писах за това на Планинската спасителна служба, но... досещате се какво стана! Разприятелиха ме във фейсбук! Ами не е честно! Аз толкова съм помагал на планинската спасителна служба. Например, моя е идеята скиорите да носят салам в джоба си, та в случай на лавина кучетата по-лесно да ги намират...
И тези от организацията за защита на животните изобщо не ги е грижа! Три пъти им се обаждам, че на дървото пред къщи се е качил пощальонът и ужасно обижда питбула на съседа, но те не се трогват! Направо ме разприятелиха във фейсбук! Изобщо пренебрежението към кучетата е повсеместно. Дори тази, иначе симпатична и полезна организация „Четири лапи”... Какво да ви кажа за нея... Ами още самото й име е дискриминация. Защо точно четири лапи? Не може ли просто „Лапи”. Не сте ли виждали обявата във фейсбук: „Загубено е трикрако куче, отличителни белези – като пикае, пада“? Не сте ли я виждали? Съществуват хора, чиито любимци нямат точно четири лапи, а обувки „Прада”, например! Аз имах дори познат, който се грижеше за съвсем безкрако куче. Истински самарянин. Като го изведе в парка по нужда, хората се събираха смутени и го питат: „Как му викате на това кученце?” „Както и да му викаме, няма да дойде” - отвръщаше тъжно приятелят ми. Ето такива хора се оскърбяват от дискриминационното „четири лапи“. Ами мислете ги тези неща!!! Аз от мислене в тази посока едвам завърших единайсти клас...
Оскърбителни са и всякакви поговорки от типа на „кучетата си лаят, керванът си върви” или „на зла кучка зъл прът”. Няма да коментирам ужасните народни обичаи, но дори и в междудържавните отношения е кошмар. Ето Бойко Борисов подари преди време кученце на Путин...

А на Путин зет му е кореец

Повтарям – кореец! Къде е сега това кученце, някой виждал ли го е? Не искам да си мисля къде е! За руснаците изобщо не ми се говори! Да изстрелят кучето Лайка в Космоса!!!! Защо не изстреляхте Брежнев, бе, ами нещастното куче?! Вярно е, има и добри руснаци. Например кучетата на Павлов го научили щом светне червена лампичка, да им носи храна. Но това са изключения - като цяло руснаците се държат с кучетата по-лошо, отколкото с украинците и санкциите им са напълно заслужени!
Истината е, че съжителството с най-добрия приятел на човека ми създава неописуеми проблеми. Чувствам се като куче, което трябва да препикае боабаб. Но в същото време е изцяло за предпочитане пред съжителството с жена. Моля дамите да не се обиждат, но ще дам няколко примера...
Ето кучето, за разлика от жена ви, колкото по-късно се приберете, толкова повече ви се радва! И винаги ще ви прости, ако го погалите или миришете на чуждо куче. Да сте чували куче да се е разсърдило, защото без да искате сте го нарекли с името на друго куче? Няма и да чуете! Или пък родителите на вашето куче да ви идват на гости всеки месец?! Няма случай да искам да изляза и да трябва да чакам 40 минути кучето ми да се приготви! Няма такъв случай! Никога не се е случвало кучето ми да ме събуди посред нощ и да ме пита дали след смъртта му ще си взема друго куче! Никога!!! И още нещо важно – ако на кучето ми се родят деца, спокойно мога да ги продам или раздам чрез обяви във фейсбук. А не да плащам в колеж в Англия...
Като слагам нашийник на моето куче, за разлика от жена ми, то никога не ми казва, че съм извратеняк! И изобщо то говори много по-малко от всяка една жена! И винаги, когато съм пиян, ме намира за удивителен, възхитителен и единствен на света! Никога не се е случвало кучето ми да настоява за ново палто! Нито да настоява в колата да сменям песните или да спирам климатика! Изобщо, за разлика от една жена, кучето много обича да се вози в каросерията на пикапа. И ако един ден реши да си тръгне с друг, няма да вземе половината ми имущество!
Разбира се, има и неприятни неща. Например, това дето си лижат едно на друго дупетата кучетата, а после идват и радостно те облизват по лицето. Много е и неудобно, че трябва непрестанно да харчим пари за гранични стълбове, за да има къде да пишкат граничарските кучета. Но все пак с куче е много по-добре. Ето моето, например, всяка сутрин ми носи вестник. Ще кажете – много кучета го правят, да, ама аз не съм се абонирал...
В заключение искам да кажа, че не кучетата имат нужда от нас, а ние от тях. Сигурно по-образованите от вас са чели ужасяващата повест на Томас Ман „Човекът и неговото куче”. Там всичко е казано. И тайната на това необичайно съжителство между двата крака и четирите лапи е проста. Всички ние мечтаем поне веднъж да бъдем за околните такива, каквито сме в очите на нашето куче. Това, разбира се, никога няма да се случи, затова по-добре куче, отколкото околни! По тази причина, ако пред вратата чакат жена ви и кучето, пуснете първо кучето. То, когато влезе, поне ще престане да лае.

Текстът е в подкрепа на кампанията osinovi.me на Фондация „Четири лапи“

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай