Неделя,

Симеон Дянков: Плосък данък още най-малко 5 години

От: Администратор -
A
A
A

 

* Ограничение на търговската печалба има само във Венецуела и Северна Корея

* Дръжте парите си в левове и евро - стабилни са

* В следващите 2 години основен приоритет трябва да е завършването на магистрала "Хемус"

* Значителна група популисти-националисти се чака в новия Европарламент

* Тази година финансовите пазари могат да се определят с една дума: несигурност.

* Вдигането на лихвите от Европейската централна банка ще има положителен ефект за нас

* Пиша книга за икономиката на бъдещето

- Г-н Дянков, 10 години след въвеждането на плоския данък в България се породи дискусия около неговата ефективност. Бившият премиер Иван Костов призова за замяната му с прогресивен данък, синдикатите също поискаха прогресивна скала, към тях се присъединиха БСП и АБВ. Какъв е вашият коментар - има ли необходимост да сменя плоският данък с прогресивен?

- Рано е да се мисли за промени в данъчната система. Тя работи добре за българите. 10 години е била стабилна. Тази стабилност ни е нужна още най-малко 5 години, за да може България да се фокусира върху други теми като икономическия растеж и преодоляване на неравенството между регионите.

- Рекламираме България пред чуждите инвеститори като страна с изключително ниски налози за бизнеса. Ако настъпи промяна в данъчната система, как ще се отрази това на чуждестранните инвестиции?

- И на българския бизнес, и на външния, е необходима стабилност. Вече 10 години сме се откроили като държава с ниски данъци и за бизнеса, и за домакинствата. Добре е тази дефиниция да се запази още няколко години.

- В навечерието на дебата по бюджета за 2019 г. БСП настоя ДДС за хляба да стане 5 %. Министър Румен Порожанов в някаква степен се съгласи, казвайки, че намаляването на ДДС за насъщния ще изсветли сектора. Добра идея ли е това?

- Не. Не й е сега времето. България има ниски данъци. И ако кажем: да, хлябът заслужава по-ниско ДДС, тогава влизаме в дебат за ДДС върху много други важни стоки - лекарства, учебници и т.н. Това ще наруши стабилността, за която говорим.

- От своя страна коалиционният партньор на ГЕРБ - ВМРО, предложи да бъде въведена максимална ставка за печалбата на търговците върху 10 основни храни - хляб, мляко, кашкавал, месо и т.н. Има ли подобни практики в Европа?

- Подобна практика има само във Венецуела и в Северна Корея. Но знаем как страда населението в двете страни. Първо, това е трудно да се направи, защото как точно ще се знае каква е печалбата на всяка една фирма или търговска верига. И второ, не е работа на държавата да слага максимални ставки. По-важно е чрез КЗК например, да гледа по какъв начин се определят печалбите в различните сектори и дали някъде има свръхпечалба. Така се защитава конкуренцията в различните държави. България трябва да следва този модел.

- Как ще коментирате искането на президента Румен Радев парламентът да решава за какво да се харчи бюджетният излишък?

- Бюджетното салдо се мени през годината - обикновено започва с излишък до септември, след което идват три месеца с дефицити. Заради тази динамика е трудно да се наложи цялостно правило. Но е възможно това да се направи частично: за всеки извънбюджетен харч от над 100 милиона лева да се минава през одобрението на парламента. Такова правило ще сработи.

- Казахте, че темата за България в следващите години трябва да е икономически растеж. Есенната прогноза на финансовото министерство обаче коригира очакванията за растежа до края на годината от 3,9 на 3,6 %. За 2019 прогнозата вече не е 4, а 3,9 на сто. Каква е причината за това?

- Започваното забавяне на икономическия растеж в цяла Европа. Отчасти то се дължи на несигурност в глобалните търговски отношения, отчасти - защото частните инвестиции в Европа, съответно и в България, намаляват.

- Какво трябва да се направи?

- Това, което ни липсва, е уравновесяване в развитието в Северна и Южна България. Заради добрата инфраструктура на юг Стара Загора, Бургас, Ямбол, Сливен се развиват добре. Докато в Северна България все още нямаме магистрала "Хемус", нямаме добър път към Видин. И бизнесът не се развива. Това задълбочава икономическото неравенство. Последните данни на ООН посочват България като една от само 5 държави в света, в която за последните 5 години икономическото неравенство се задълбочава.

- Каква е формулата за преодоляване на това неравенство? Правителството обяви 10 % ръст на заплатите в бюджетния сектор за 2019 г., дават се 150 милиона за хората с увреждания, инвестират се огромни пари в социални дейности. Това достатъчно ли е или трябват и други мерки?

- Всичко това помага, разбира се, но трябват и други мерки. Основната тема е: ако не се създават нови работни места в Северна България, хората се местят към София, Южна България или напускат страната. А това прави неравенството още по-голямо. Защото тези, които се местят, са в работоспособна възраст. В следващите две години основен приоритет трябва да е построяването на магистрала "Хемус" и пътя Велико Търново-Русе.

- Новото райониране на страната на 4 икономически района стъпка ли е в посока премахване на неравенството?

- Не. Административно може би е полезно - за да има по-малко бюрокрация. Това, което трябва на Северна България, е да може да се стига до нея, за да се разкриват работни места.

- Но срокът за завършване на "Хемус" е 2024 г. Какво трябва да направим в тези 5 години, за да не се задълбочава неравенството между Севера и Юга?

- Този срок е много дълъг. За 5 години Северна България ще се обезлюди още повече. В икономиката се стига до етап, когато възможностите за работни места са толкова малко, че бизнесът дори не поглежда към даден регион. Може да се изчисли кога идва този момент. Това в особена степен важи за някои наши северни градове. Виждате Плевен - в миналото е бил 150 000 души, сега е под 90 000.
Ловеч беше 70 000, сега е близо 25 000. Веднъж стигне ли се такова ниво, много трудно се създава икономика. И това зависи на първо място от инфраструктурата. Тя трябва да е готова в следващите 2-3 години, за да се мисли какъв тип инвестиции могат да влязат в Северна България.

- България подаде документите си за чакалнята на еврозоната и Банковия съюз. Какво следва оттук нататък и кога да очакваме влизане в чакалнята на еврозоната?

- Това беше необходима и смела стъпка на правителството. Добре беше да заявим официално нашия интерес. 2019 г. обаче е година на тежки избори в европарламента. Ще има нова еврокомисия. Затова смятам, че едва ли следващата година ще можем официално да се поздравим с влизане в чакалнята. По-скоро ще трябва да изчакаме съставянето на новата Еврокомисия, което ще стане в самия край на 2019 г. Оттам нататък вече имаме няколко години. Няма да стане бързо. В най-добрия случай ще бъдем в еврозоната след 6-7 години. През тях имаме много работа. Тя не е свързана с финансовите ни показатели - те са традиционно добри. А с икономическата конвергенция - как България да расте по-бързо и по-равномерно, как да се преодолее икономическото неравенство между Севера и Юга. Защото това, макар да не е официален критерий за влизането ни в еврозоната, реално се гледа и от Европейската комисия, и от Европейската централна банка. Няма да се изненадам, ако след 2-3 години кажат, че докато не се оправи икономическото неравенство в България, тя няма да е готова за еврозоната.

- Какво да очакваме от евроизборите?

- Ще са трудни. Наблюдаваме какво се случва не само в Европа, но и по света. Виждаме резултатите от първия кръг на изборите в Бразилия, където един популист спечели почти 50%. Същият процес тече в Италия, във Финландия, в цяла Европа. Очаква се в Европейския парламент да има значителна група популисти-националисти. Те са доста скептични към европейските проекти, включително за еврозоната. Не са склонни да се дават повече пари за кохезионна политика към Източна Европа. А двете теми са много важни за България. Такъв състав на европарламента и Еврокомисията би могъл да ожесточи разговорите дали ЕС е правилна идея и дали не трябва държавите да имат национални интереси над тези на Европа. Надявам се да не се стига дотам.

- Европейската централна банка заговори за вдигане на лихвените проценти. Кога да очакваме това и какъв ще е ефектът за нас, българите?

- Очакваме го в най-скоро време. Европейската централна банка дори закъснява, както закъсня и със справянето с еврокризата. Федералният резерв на САЩ вече четири пъти вдигна основната ставка, очакват се още два. Ставката е близо 2,5%, ще стане около 3 на сто. Европейската централна банка тепърва трябва да тръгне по този път. Но това означава по-голяма стабилност. В последните 2-3 години лихвите главно върху държавните ценни книжа бяха толкова ниски, че финансовите пазари не бяха наясно коя държава как управлява дълга си. Когато започне вдигането на ставките, за финансово дисциплинирани държави като България, увеличаването на лихвата би трябвало да се окаже доста малко. За нас ще има положителен ефект.

- В последния месец бяхме свидетели на сривове на много валути - турската лира, рублата, дори паундът се обезцени. Какво се случва на финансовите пазари?

- Има голяма несигурност. Точно затова в началото на нашия разговор подчертах колко е важно да има данъчна стабилност в България. Защото тази година финансовите пазари могат да се определят с една дума: несигурност. Тя идва заради несигурността в политиките на големите икономически блокове. От една страна не е сигурно в какъв момент какви политики ще използва американският президент Доналд Тръмп. От другата страна е закъснялата политика на Европейската централна банка за плавно вдигане на лихвените проценти, което би въдворило спокойствие на финансовите пазари в еврозоната. Затова валутите на големите развиващи се пазари като Турция, Аржентина, Пакистан, Южна Африка, Русия, които зависят от долара или от еврото, падат много.

- На този фон еврото стабилно ли е?

- Да. Ние все още сме в златните години след кризата в еврозоната, където икономическият ръст в Европа като цяло е добър. Може би ще имаме още две подобни години в Европа, през които всички европейски държави ще имат положителен икономически ръст. Но това ще става все по-трудно. Затова задачата на България е в следващи 2 години е не просто да имаме ръст, а да имаме висок ръст - над 4 %.

- Какво ще посъветвате българите - в каква валута да държат парите си?

- Ние сме стабилни. Еврото е стабилно, левът е стабилен спрямо него. Не би трябвало да имаме притеснения.

- Изминаха 10 години и от фалита на "Лемън Брадърс" и световната финансова криза. Амepиĸaнcĸият иĸoнoмиcт Hypиeл Pyбини и итaлиaнcĸият мy ĸoлeгa Бpyнeлo Poзa написаха в cтaтия зa Рrојесt Ѕуndісаtе, че ĸъм 2020 г. щe yзpeят ycлoвиятa зa нова cвeтoвнa финaнcoвa ĸpизa и пocлeдвaщa глoбaлнa peцecия. Какъв е вашият анализ - задават ли се нови трудни години за Европа?

- Не толкова бързо, не 2020 г. Исторически, финансови кризи има на всеки 12 до 15 години. Аз обаче смятам, че следващата финансова криза няма да е в Европа. Европа имаше много дълга и тежка криза в последното десетилетие, извади поуките си. Подобри се работата на Европейската централна банка. Не смятам, че в следващите 5 години в Европа ще има голяма криза. Но в големите развиващи се икономики - Турция, Аржентина, Пакистан, голяма част от Африка, значителна част от Азия, вече има сигнали за финансови кризи. Дали те ще прераснат в голяма криза, както се случи в Източна Азия преди 20-25 години, ще видим. Но има такива предпоставки.

- Наблюдавате процесите в Лондон, как ще се развие Брекзит?

- Брекзит е голям проблем и за Великобритания, и за Европейския съюз. Искрено се надявам, че с европейските избори напролет в Брюксел ще отидат по-здравомислещи политици, а политическата ситуация във Великобритания ще се промени, за да има истински разговор какъв да бъде Брекзит и дали въобще да го има. За разлика от преди 6 месеца сега темата за втори референдум във Великобритания и преосмисляне на Брекзит вече стои. Но тя зависи и от ЕС.
Смятам, че в края на март 2019 г. Брекзит ще тръгне, но ще е много по-мек - в много пазари и политики Великобритания ще остане част от Европа.

- Представихте книгата си "Накъде върви Европа" и в ирландския парламент. Подготвяте ли нова книга?

- В момента работя усилено по четвъртата си книга. Тя е за икономиката на бъдещето. Надявам се, че до следващата пролет ще бъде в издателствата. С новите технологии, с автоматизацията и отношенията хора - роботи в много сектори се променя изцяло начинът на производство. Книгата ми поставя въпроса как изглежда икономиката на бъдещето, кои държави ще спечелят от нея и в кои сектори.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички