Защо въстана народът? И до какво ще доведат протестите, които продължават вече месец? "Стандарт" потърси проф. Александър Кьосев. Културолог и литератор, той е любимец на поколения филолози и философи, завършили Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор е на Културния център на Алма матер, председател е на борда на Академичната лига за Югоизточна Европа.
- Г-н Кьосев, виждаме ви на протестите. Мислите ли, че ще бъдат ефикасни?
- Според мен има няколко въпроса, които вълнуват всички. Те са фундаментални и трябва да бъдат обсъдени, за да бъде внесен интелектуален ред в тях: Какво се случва в момента, какво ще се случи после и в чий интерес е всичко?
- Какво са случва в момента?
- В момента има реакция на разнообразни пластове от населението – в този смисъл мога да кажа на Народа, а не на една класа. Всички смятат, че е прекрачена една морална черта. Под морална черта разбирам не сложни морални доктрини, не категорически императиви. А една точка, минимум, отвъд която започват наглото безсрамие и нетърпимостта. Затова хората, които бяха изпаднали в политическа апатия, изведнъж се върнаха. Те сметнаха, че с един конкретен случай – назначението на Делян Пеевски, макар че със същия успех би могло да е назначаването на Волен Сидеров за шеф на комисията по етика, което е абсолютен скандал, т.е. случило се е нещо скандало и им е прекрачена чертата, границата на търпимостта. Затова се върнаха в политиката и показаха, че съществуват граждани, които могат да формират масово движение и да формират суверенна воля.
Непрекъснато се правят опити този протест да бъде противопоставен на февруарския. И се казва, че тогава протестираше беднотата, а сега – средната класа, красивите, елитите и прочие групости. Не, и тогава бе прекрачен един екзистенц минимум – на материалното оцеляване. Сега е прекрачен друг екзистенц минимум – на моралното оцеляване. И хората реагират еднакво. Може би не едни и същи хора. Но аз не смятам, че моралът е прерогатив на някакви елити – той е прерогатив на всички хора. Аз съм убеден, че навсякъде, във всички класи и прослойки, има хора, крайно възмутени от случващото се в България. Именно прекрачването на чертата тласна хората към площада. В този смисъл между февруарските протести и настоящите не само че няма граница, а има дълбок екзистенциален съюз.
И аз съм убеден, че през есента, особено в началото на зимата, ако нещата не се разрешат дотогава, протестите ще се разрастнат и ще станат масови навсякъде. Защото става дума за едно и също – за истина и за хляб. Както човек не може да живее без хляб, така не може да живее без истина. И това са еднакво валидни екзистенциални потребности. А настоящата политическа класа на България доведе и двете до състояние на колапс. Това е нещо, което не може да се издържи.
- Протестът се разраства, търси прилики с митингите от 90-та, а управляващите твърдят, че хората са малко...
- Управляващите винаги ще твърдят това. Като историк на културата мога да ви кажа, че всички революции си приличат. Изначалната им точка, първото им изречение казва: Народът възстана! И това е приликата – суверенът изразява своята воля и иска да бутне тирана, да преподнови обществения договор. Това се случва и днес, то се случва не само в България.
Минавам към втория въпрос - какво ще се случи утре. Той се занимава с практически проблеми – цената на тока, ще има ли АЕЦ „Белене", ще функционира ли стабилно Народно събрание. Тези въпроси са от сферата на политическата експертиза. Експертите не могат да определят волята на народа. А само да я следват - това е техният мандат. Те са отговорни за решаването на практическите въпроси, в рамките на това, което хората искат. Ако не го правят и дават други акъли, народът просто ги отсвирва.
Политиците от своя страна са едновременно представители на народната воля и експерти в областта на политиката. В България обаче политиците изразяват не толкова волята на народа, колкото някакви тъмни задкулисни интереси. В този смисъл политическата класа е като цяло делигитимирана и това е посланието на протестите. Които в никакъв случай не са само срещу БСП, само срещу ДПС или само срещу ГЕРБ. А срещу целия политически елит, който доведе България дотук. И след като ситуацията е нетърпима, е необходимо да се създадат нови политически субекти, които да дадат и нов тип решаване на проблемите.
- Но как ще бъде легитимирана тази воля?
- Всички знаем, че това ще стане много трудно. Хубавото е, че всички нови политически субекти, които се окажат не такива, каквито трябва, винаги могат да бъдат отсвирени. Хубавото е, че народът се е събудил. От това следва нещо много просто – нито политиците, нито експертите трябва да са морални по природа. Те трябва да бъдат заставени от народната воля и контрол да се държат по този начин. Мен не ме интересува – дори Лютви Местан бих приел, стига той да прави това, което се изисква от него, а не да обслужва олигарси. Аз дори бих пренебрегнал, забравил миналото – а съм специалист по минало.
В случая обаче е важно бъдещите политици и експерти да решават онова, за което имат мандат. А мандатът е формулиран от народа негативно – повече така не може. И те, политиците и експертите, трябва да намерят пътища към „Така може". Тези пътища ще бъдат намерени трудно, с конфликти, с предложения и преговори, и с нови протести. Аз предвиждам вълна от протести, която ще трае поне 5 г., ако не повече. И в този смисъл наистина трябва да се конституират нови политически и експертни субекти. Казаха, че преходът бил завършил и примерът бе окончателното преразпределение на собствеността. Оказа се, че преходът не е свършил, защото собствеността не е единственото, което вълнува хората.
Навремето ние протестирахме срещу тоталитарната държава и нейните механизми и заедно с това срещу нейните задкулисни мрежи. С първото се справихме донякъде. С второто - тайните мрежи, зависимости, групировки и пр. се оказа, че въобще не сме се справили и това е втората фаза на революцията. Ето защо, за да бъде тя истински успешна, революцията трябва да се насочи не само срещу изпълнителната, а и срещу съдебната власт. Трябва да се протестира не само срещу правителството, а и да се принуди съдебната власт да извършва справедливи процеси.
- Това са едни добри пожелания, за които от години се намират оправдания как да не бъдат изпълнени.
- Волята на народа винаги е добро пожелание: тя е воля. Хубавото е, че освен това тя е и санкция. И който не спазва пожеланието, бива наказван. Днес виждаме: това ще се случва непрекъснато. И ако сега народът отново бъде измамен, след 2 г. ще се разрази с още по-голяма сила. В този смисъл съм умерен песимист в къси срокове. И умерен оптимист за по-дългосрочна борба. Аз съм от предишното поколение и знам, че 20 г. ние не се справихме с този проблем. И очевидно няма да се справим лесно.
- Всички имаме вина за това.
- Да, разбира се. В някакъв смисъл и суверенът е виновен, защото не е поддържал така ясен този морален критерий, за който говоря. И стигам до третия въпрос – в чий интерес е цялата тази работа. Въпросът е поставен погрешно, защото предполага, че има някакви невидими интереси под привидностите, които се случват на повърхността. И те, тези скрити интереси, ръководят всичко. В това, в известен смисъл, има истина. Не се съмнявам, че има мощни групировки и не зная какво още, които опитват да яхнат протеста и да постигнат някакви свои цели.
Но от друга гледна точка този начин на мислене е изначално погрешен. На площада нито аз съм манипулиран, нито човекът до мен, нито майката с бебе. Те са излезли, защото имат суверенна гражданска воля, защото са им преминали чертата на търпимостта. И никой не може да промени изначалната автентичност на протестирането. Останалите интереси са невалидни и не трябва да се занимаваме с тях.
Когато започнем да разшифроваме кой стои зад тях, самите ние влизаме в логиката на задкулисието. Започваме да твърдим, че има едни видими неща, които са неверни, и едни други, невидими, които са истинските механизми. Т.е. започваме да мислим не като граждани, а като ченгета. Трябва да се борим срещу този начин на мислене - за една нова буквалност, едноплановост. За истина, която е очевидна и неоспорима. Искам да знам, че когато викам: „Оставка на правителството!", викам само това. Не казвам: "Дайте властта на Икономедия, дайте властта на бившата Мултигруп" – нищо такова.
- Трябва ли улицата да предложи решение?
- Улицата не може да предлага решение. Но конкретни хора от улицата, индивиди, експерти, които знаят юридическата, икономическата, културната материя – те могат да предлагат решения. И понеже хората на улицата са интелигентни, ако решенията, предложени от експертите, са казани достатъчно ясно и са добри, ще ги приемат. Затова трябва да се вгледаме във философските основания на протеста и да не ги забравяме. Практическите проблеми ще бъдат решени с други усилия. Но философските основания на протеста се състоят в това, че на народа му прекрачиха чертата, отвъд която не може.
- На протеста преобладават хора от моето поколение на средна възраст, което се бори за перспектива.
- Аз съм по-стар, но има хора и от моето, и от вашето, и от най-младото поколение. Забравя се нещо съществено – в момента студентите са в сесия. Убеден съм, че когато започне учебната година ще е по-различно – тогава студентството ще се активизира.
- Нормално ли е синдикатите да поставят ултиматуми – че ако няма Велико народно събрание, ще призоват структурите си за национална стачка?
- Синдитаките нямат право да формулират самостоятелна воля. Народът не вика: Искаме Велико народно събрание! Народът вика: "Оставка!" Синдикатите могат да подкрепят това или да не го подкрепят. Когато г-н Тренчев си позволява да формулира собствени цели, той се разминава с исканията на хората. Би било прекрасно, ако синдикатите подкрепят улицата и заплашат с генерална стачка. Но никой не ги е упълномощил да поставят собствени цели. Аз съм за ВНС, но то ще отложи протеста минимум с 1 г. и това може да бъде използвано по различни начини. Нужни са бързи избори.
- Как си обяснявате феномена във Варна – кметът Кирил Йорданов бе свален с протести, а на изборите имаше потресаващо ниска активност?
- В българския народ тежко се борят новото събуждане с ужасното омерзение и ужасната умора, отсъствието на каквото и да е желание за активност. Повече от 10 г. бяхме изпаднали в цинична пасивност. Сега са се събудили някакви хора, които вече не могат да търпят. И трябва да събуждаме другите. В този смисъл в протеста има нещо възрожденско.
Едно от най-тъжните последствия на т.нар. преход е, че населението, особено най-бедното в провинцията, загуби морална координатна система, то беше превърнато не само в реална, но и в морална беднота. Защото беше лумпенизирано и доведено до ръба на оцеляването, при която важни човешки въпроси за справедливостта и истината започват да изглеждат лукс. А те не са, те са точно толкова фундаментални, колкото и другото, материалното. Четох една статия, чийто идеи споделям – че дълго време олигархията и мафиотското ядро на властта флиртуваше с тази лумпенизирана беднота, като й даваше подаяния – кебапчета на избори, купуваше гласове, с което я поддържаше, но не и даваше шанс да излезе от бедността, да се превърне в нормални достойни хора със собствена воля и преценка.
Както виждате, не работя със социални категории – бедна, средна и висша класа, а с морални категории и това е съзнателно. Тези хора, които се борят да се събудят, се нуждаят от помощ. И най-вече от надежда. И в този смисъл въпросът е на солидарност между тях и нас. Не сме по-различни – просто малко по-рано сме се събудили и им казваме, че е време.
- Бързите избори няма ли да възпроизведат настоящия модел?
- Не, ако ме питате за моята политическа прогноза. Но аз не съм политолог. Според мен ще се консолидира някакъв десен блок, който ще промени парламентарните баланси, БСП ще изгуби доста проценти, „Атака" ще слезе много ниско, може би ДПС ще запази резултат, но ще има нов субект, или нови субекти, в парламента.
Важното е, че Народното събрание ще знае, че всеки момент може да бъде свалено по същия справедлив начин. Ние няма да идеализираме това бъдещо Събрание, няма да очакваме чудеса. Просто контролът вече ще е по-голям и корумпираните елити много по-трудно ще ни разиграват. Смятам, че социалните мрежи, освен че са добра техника за организация на протести, могат да бъдат добра техника и за контрол, за мониторинг и оценка на това, което се случва. В практически план не очаквам чудеса. Очаквам обаче минимално подобрение на балансите. И нови политически субекти, които ще се държат значително по-разумно. И значително по-малко нагло.
И нека го кажа ясно – гражданският контрол не бива да заспива. Мисията е на интернет грамотните хора.
- Ще имат ли политиците зрелостта да отговорят на очакванията на улицата?
- На този въпрос се отговаря просто – който няма тази зрялост, си отива. Спира да се занимава с политика и се прехранва по друг начин. Това е. Затова не отстъпват - за тях вече е въпрос на оцеляване. Но промяната не е нещо, на което се надяваме. А нещо, което искаме. Ситуацията е революционна.
- Правителството ще подаде ли оставка?
- Песимист съм, че ще стане лесно. Но мисля, че ще бъдат принудени. На страната на т.нар. улица – аз предпочитам думата Народ, застават президентът, чужди посланици, застават с уговорки синдикатите. Не дай Боже да се намесят военните, както стана в Египет. А съм за мирните процеси, но винаги може да се случи конфликт. Какво ще стане тогава? Има ли някой способността да предвиди? А и това правителство твърде много си играе с търпението на хората – мисли, че протестиращите през август ще бъдат отпускари.
Смятам, че е добре протестът официално да се разпусне през август и да се поднови през септември. Но да се знае, че ще има протест, докато това правителство, символ на връзката на политическата класа с мафията, не си отиде от власт. Няма как да дам време на това правителство, което за 20 дни направи съзнателно такива поразии, че ако има още малко време, кой знае какво ни предстои.
- Защо смятате, че съзнателно са ги направили?
- Ще разгранича двете неща. Това, което казах досега, бе от позицията на философа и го отстоявам като публична фигура. Но и аз като всеки частен човек имам страхове, подозрения, в главата ми се мотаят конспирации, за които си мисля в късните часове на деня. Моят конспиративен страх е, че правителството на Орешарски не е подготвено в България. А е геополитически сценарий за сваляне на предишното правителство, за дестабилизиране на страната и промяна на всички силови структури, подготвен в Русия. Който цели България да напусне ЕС и отново да се присъедини към геополитическата орбита на Русия – с икономически средства, с политически шантаж, със секретни интриги. Но това са недоказуеми неща, поне от гражданска позиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
