Когато си майка на нацията партийците не са ти конкуренти

За Меркел гласуват и хора, които не я харесват, но я признават за лидер, казва проф. Анна Кръстева

Когато си майка на нацията партийците не са ти конкуренти | StandartNews.com

- Госпожо Кръстева, кой какво спечели и кой какво загуби на изборите в Германия?

- Приключилите избори са забележителни. Историческа победа и историческа загуба в един и същи момент за едни и същи играчи. И в същото време земетресението от влизането на първата крайно дясна партия в парламента след Втората световна война. За Меркел четвъртият мандат е безпрецедентен висок политически връх. Тя се нареди сред най-големите- Хелмут Кол и Конрад Аденауер. Изключително драматични избори, които бяха предизвестени и независимо от това привлякоха вниманието. Мисля да се вгледаме малко по-отблизо в резултатите, за да видим как изглеждат те. Виждаме едно безпрецедентно фрагментиране на германската политическа сцена -шест партии в парламента. Това е израз на една общоевропейска тенденция на намаляване на тежестта на големите системни партии. Двете ключови партии- християндемократите и социалдемократите, съвместно имат много по-малка тежест, отколкото исторически. И двете претърпяха загуби, довели до толкова слаби резултати, колкото не са имали от десетилетия. Това е първото измерение. Второто е доста голямата безпътица на германската социалдемокрация.
По парадоксите на европейските пътища миналата година по това време бях в Брюксел и коментирахме началото на кампанията. И тук гласовете бяха абсолютно спокойни. Една предвидима кампания- Меркел отново ще бъде канцлер, а Шулц ще стане нейният външен министър. Една визия за нова голяма коалиция. Ето сега съм отново в Брюксел, а настроението вече по-различно.

- Защо е така?
- Защото друга много съществена тенденция в европейската политика, която недостатъчно беше усетена в Германия е, че гражданите все по-малко харесват прекалено голямото сближаване на дясно - център и ляво-център, което в очите на средния гражданин изглежда като липса на алтернатива. Втората тенденция е, че в тези големи коалиции Меркел е не просто по-големият партньор. Тя мечешки обхваща по-малкия съюзник и буквално го задушава, лишава го от политическа виталност. Тази липса на алтернатива гражданите изразяват с търсене на политически играчи, които предлагат такава. И от този центристки консенсус, който не се одобрява от нарастващ брой граждани, печелят радикалните играчи, в случая "Алтернатива за Германия".

- Какви са измеренията на успеха й?
- Първо, за първи път след Втората световна война крайнодясна партия влиза в Бундестага. "Алтернатива за Германия" е легитимирана и на национално равнище, при това съществува едва от четири години. Второто измерение на успеха е, че тя постигна по-голям резултат, отколкото прогнозите даваха-между 10 и 13% . Третото измерение и то е изключително съществено, че даде основните теми на политическата кампания, а именно имиграцията и интеграцията. Това е до голяма степен мъжка партия, изразител на по-нискостоящите в социално-икономическата пирамида.
Но в същото време има малцинство от нейния електорат, които са много добре финансово. С други думи - не трябва да си безработен или
маргинал, за да гласуваш радикално. Има хора интегрирани, които просто приемат тази нова визия за германското общество, което да се върне към своите корени, да не се отваря така широко, особено за културни различия, които те считат за несъвместими.

- "Алтернатива за Германия" ли ще бъде силната опозиция на Меркел в новия Бундестаг ?
- Ще бъде една безпощадна опозиция за Меркел, каквато тя не е имала досега. Те печелят електорален ресурс първо от една радикална динамика и второ- от една ярка, агресивна опозиционност. Така че те са в момента в мечтаната си роля.

- Каква политика спрямо "Алтернатива на Германия" ще заемат другите партии ?
- Има два полюса на отношението на класическите партии към крайно десните играчи. Едната е санитарен кордон с категоричен отказ за участие в каквито и да е и дългосрочни коалиции и краткосрочни споразумения. И втората е- приемането им като легитимен играч. За момента поне всички парламентарно представени партии са декларирали, че няма да си сътрудничат под никаква форма с "Алтернатива за Германия".
Резултатът й е и глътка въздух за други десни партии, които в момента са зле. Най-яркият случай е Националният фронт във Франция, където след загубата на президентските избори партията на Марин Льо Пен е в невиждана криза. Тя беше една от първите, която поздрави "Алтернатива за Германия", защото това е един голям пробив за крайнодесните радикални партии.

- Как оценявате представянето и перспективите на другите опозиционни партии на германската политическа сцена?
- Социалдемократите направиха много бързо своя избор да останат в опозиция. Така отнеха на Меркел възможността да избира между голяма коалиция с тях и варианта за троен съюз.
От гледна точка и на немската политическа система и на бъдещето на партията, категорично смятам, че това е най-добрият избор. Социалдемократите губят от участието си в коалиция с толкова мощен партньор като Меркел, която категорично задава и насоките на политиките, а която освен това в очите на общественото мнение има репутацията на по-ефикасна в изпълнението на политиките. Така че известен период в опозиция ще помогне на партията да намери своето лице, което до момента тя е загубила. Втори позитивен за германската политическа сцена момент е Меркел да има като опозиция не просто радикална крайно дясна, а една класическа лява партия. От тези две гледни точки смятам това решение на социалдемократите за позитивно и за партията, и за политическия живот в Германия.
Партията има ресурс и по отношение на лидерството си. Шулц не успя да вдигне на крака и да изведе партията към електорални висоти. И един сериозен дебат с евентуално подмладяване на ръководството би се отразило здравословно.

- Ще остане ли Меркел в историята като най-силния политик- жена ?
- Това е поредният връх на Меркел, с висока цена за него, но в позитивна светлина. Категорично може да се каже, че ще остане най-силният политик жена в света. Успява да печели уважението и аспирациите както на тези, които я подкрепят вече четвърти мандат, така и на тези, които не я подкрепят, и на тези, които не гласуват за нея. Има две разминавания в отношението към нея и двете са в нейна полза. Едните са- не харесвам нейната партия, но харесвам Меркел. А другите са- не харесвам политиките на Меркел, но харесвам самата Меркел като лидер. Един от най-ярките изрази на този пиетет, който имат към нея, и на званието, с което са я дарили - "майка". Това е термин, изкристализирал отдолу, който е израз на най-синтетичната формула, с която можем да я опишем тихата сила. Преди десетилетия сходен беше лозунгът на Митеран, с който той също спечели два президентски мандата във Франция, но именно този жанр е тайната, бих казала на това забележително лидерство. Меркел е пример за политик, който от канцлер и от действащ политик е станала държавник. Тя има невероятната способност да слуша и да усеща пулса на общественото мнение и да върви в посоката на този пулс дори тогава, когато нейните собствени възгледи не са в същата посока. Умее да дава хоризонт за решения, които дори тя лично не подкрепя.

- Като емблематичен пример, който влезе вече в учебниците по политология, се сочи отношението й към еднополовите бракове ?
- Като убеден консерватор тя е против това, но даде възможност да мине този закон. Самата тя гласува против, удържа на своите ценности, но като политик отговори на очакванията на общественото мнение. Още много години ще се обсъжда от политолозите нейната политика на отвореност към мигрантите. Но нека да кажем, че тя е първият лидер, който си постави историческата задача радикално да пренапише образа на Германия, която с травмата от Втората световна война и ролята, която е изиграла, непрекъснато търси да утвърди един позитивен образ. Авторът на Холокоста от Втората световна война става най-гостоприемната, най-хуманитарната страна в света. Там тя се издигна на историческо ниво.

- Голямото предизвикателство е каква коалиция ще успее да направи?
-Особеното е, че социалдемократите отказват да влязат в съюз с Меркел. Така най-вероятна остава т. нар. коалиция "Ямайка" със зелените и либералите. Това обаче няма да бъде лесна коалиция, защото те знаят, че са единственият шанс на Меркел. И двете партии влизат силно нахъсани - либералите след три години в опозиция и Зелените, които имат трайни големи различия. Как от трима амбициозни играчи ще се състави коалиция ,ще наблюдаваме с интерес в следващите седмици.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай