Сряда,

Индустрия 4.0 е на  дневен ред за компаниите   

От: Даниела Димитрова -
A
A
A
  • Заводът на Фолксваген у нас ще доведе до "кражби" на работници, важно е да се облекчи вноса на кадри, казва Цветан Симеонов

  • Държавата трябва да намали бюрократичната тежест и да побърза с електронното правителство

  • Трябва да се докаже с анализи, че е възможна диференцирана ставка за ДДС  без обаче да се увеличават други данъци

На състоялото се на 4 юни редовно Общо събрание на Българската търговско-промишлена палата за председател на Управителния съвет  беше преизбран Цветан Симеонов. Негови заместници ще бъдат Красимир Дачев и Тодор Табаков. "Стандарт" потърси новият стар шеф на БТПП за коментар по актуални теми. 

---------

- Г-н Симеонов, как ще коментирате новата стратегия за трансформация на икономиката – икономика на добавената стойност, предложена от вицепремиера Томислав Дончев? Ще ни направи ли този модел по-богати?

- Трансформацията на българската икономика не е нещо ново, тя е естествен процес в развитието на страната ни и произтича от заобикалящите ни процеси, напредване на иновациите, внедряване на дигитализацията и изкуствения интелект. България не произвежда продукти с висока добавена стойност, ние разчитаме основно на преработка и ишлеме, а именно производството на завършен краен продукт носи голяма добавена стойност. 
Позиционирането на завод на Volkswagen например ще доведе до значителни промени в българската индустрия, защото производството на завършения продукт е съпътствано от производство на отделните компоненти и по този начин МСП ще могат да се възползват.
Важно е да обърнем сериозно внимание на „Индустрия 4.0”, която съчетава реалният свят на производството с дигиталния свят на компютърните науки, създавайки екосистема, в която човек и машина работят заедно за пълна оптимизация. „Индустрия 4.0” вече не е бъдеща тенденция – за много компании е на дневен ред. Тя събира в себе си развитието на генетиката, изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, биотехнологиите, 3D принтирането. 
Развитието на новите поколения цифрови технологии се определя като водещ фактор и основание за изграждането на конкурентоспособна национална икономика в рамките на следващите десетилетия. В световен и европейски план ефектът от приложението на цифровите технологии, и в частност в производствения сектор, е изведен като стратегически приоритет. 
Промените, които се случват в индустрията под влиянието на информационните технологии, спомагат значително да повишат качеството на продуктите и услугите. Това увеличава лоялността и удовлетвореността на клиентите. Процесите в държавата трябва да бъдат дигитализирани и при развитието им държавата и бизнесът трябва да бъдат партньори. Трудностите, които могат да повлияят за прилагането на тези процеси са човешкият ресурс и финансовият капитал. Решаването на проблема с човешкия ресурс е свързан с образованието.

- Готов ли е бизнесът за подобна трансформация? Кои са плюсовете и кои са минусите, според Вас?

- За много от компаниите дигитализацията и процесите, свързани с нея, са на дневен ред. Резултатите там са налице, защото тези дейности предполагат ясни и структурирани стъпки, които водят до оптимизация в предприятието. Цифровизацията, съчетана с екологизиране на икономиката, ще доведе до повишаване на качеството на услигите и намаляване на производствените разходи. 
В България има много енергоемки предприятия, при които промяна в цените на суровините могат да ги накарат да затворят за неопределено време. В тази посока трябва да се мисли и върху по-енергоефективни производства, имплементиране на "зелени" работни места и "зелени" политики. Но не на последно място трябва да се предвиди и усъвършенстването на персонала. 
С навлизане на новите технологии ще се създадат предпоставки да изчезнат много работни места, но и да се създадат нови такива, затова е необходимо служителите да се квалифицират и преквалифицират, за да могат да отговорят на новите тенденции в пазара на труда у нас. 

На 4 юни Палатата отчете изпълнението на насоките за периода 2014- 2019 г. Горди сме, че успешно участваме в проекти, фокусирани върху новите тенденции – кръгова икономика, дигитализация, "зелени" работни места с цел запознаване и адаптиране на бизнеса. Благодарение на тези проекти фирмите не само получават ресурс или услуги, които ефективно да се приложат, но и да получават гласност за своите иновативни продукти и възможност за имплементиране на новите технологии в процесите на предприятието. В хода на общото събрание на БТПП бяха очертани едни от бариерите,които спират развитието на инвестиционния климат у нас. 

Друг елемент, който дразни бизнеса от години и създава пречки, това е таксата за битови отпадъци, чието прилагане като допълнителен данък върху недвижимите имоти ще продължи до 2022 година. Затова неслучайно ЕС ни прави сериозна забележка за неприлагането на принципа в тази област замърсителят да плаща. Крайно време е управляващите политически сили да се разберат и да подкрепят това да бъде приложено, за да не излезе че изкуствено се утежнява облагането на гражданите, за да може да насърчим и чуждестранните инвеститори, които не одобряват този допълнителен данък върху имота. Още повече, те като поискат да направят инвестицията тук, минава време от изграждането и пускането в експлоатация до заработването на печалба. През това време обаче те си плащат допълнителния данък върху недвижимия имот. Това беше изрично поставено като проблем на общото събрание на БТПП и ще влезе в нашите насоки за следващия период. Защото ние имаме нужда от чуждестранни инвестиции, в това число и китайски. 

Забавя се въпросът за актуализиране и привеждане в съответствие в с най-добрите международни практики на условията за получаване на гражданство на основата на направени инвестиции в България. В други страни влизат милиарди по този начин, а у нас заради лошата работа на контролните органи, които не успяват да предотвратят изкривяването на политиката в този сектор, продължава да нямаме ясни правила и да чакаме да забраним въобще този начин за инвестиране у нас. 
Важно за всички инвеститори е да се облекчи бавният и затормозяващ внос на работници от чужбина и това час по скоро може да стане. Засега всичко се урежда с „крадене“ на работници един от друг, както вероятно същото ще се случи и със  завода на Фолксваген - нека да го кажем, че работниците ще бъдат по-високо платени и ще изтеглят работници и служители от други сектори, които работят с тях.

- Как държавата може да помогне на предприемачите да се пренастроят за новия модел?

- Държавата трябва да създаде финансови стимули и възможности за предприятията. Защото ще са нужни доста усилия от страна на компаниите, за да са в съотвествие на  световните пазарните тенденции. Ще са необходими средства за преквалификация на служителите, както и за изграждане на системи и пригодяването на съществуващите към по-иновативни дигитални процеси.

Не на последно място, държавата може да облекчи бизнеса в ежедневните му дейности и да направи  всичко възможно, за да намали бюрократичната тежест над компаниите. Трябва в следващия програмен период да се разходват средствата, предоставени от ЕС по посока на въвеждане на дигитализирани процеси в предприятията, обучение и преквалификация на персонала. 

Не трябва да забравяме, че няма алтернатива на електронното правителство и ако искаме да увеличим инвестициите в българската икономика, това трябва да се случи час по-скоро. Известна ни е съпротивата от средния ешалон на бюрокрацията, който не иска да го приеме.

Виждаме усилията за борба с корупцията, но освен стъпките напоследък, ако не се направи електронното правителство, противодействието няма да има своя ефект.

Друго нещо, което трябва да направи правителството, е да разгледа други нетарифни пречки, които се изправят пред чуждестранните инвеститори. За затрудненията от страна на бизнеса сме информирани за трудности дори при бързото откриване на банкови сметки. Неща, които другаде се случват за минути и по електронен път, а българските банки по едни или други причини са усложнили процедурите си. За съжаление сигналите ни до Асоциацията на търговските банки за сега не дават резултат и смятаме, че те също трябва да си преразгледат политиката с помощта на централната банка, с помощта на Министерството на финансите. За да може услугите на банките първо да поевтинеят и да не бъдат толкова сложни, че да отблъскват инвеститорите.

- В стратегията за новата икономика важна роля е отредена на образованието и иновациите, както и на връзката на науката с бизнеса. Има ли БТПП конкретни предложения в тази насока?

- Образователната система трябва да произвежда кадри, които да са необходими на пазара на труда у нас. Едно от предложенията на Палатата беше да се въведе като задължително обучението по предприемачество още от първи клас и това е вече факт. 
Нужно е приемане на мерки, гарантиращи по-тясно свързване на образованието, професионалното обучение и квалификацията с нуждите на предприемачеството,насочени към:
* създаване на механизъм, гарантиращ съответствие между план-приема в професионалните гимназии и във висшите училища с потребностите на предприемачеството.
* изграждане и поддържане на система за прогнозиране (в краткосрочен,средносрочен и дългосрочен план) на потребностите на предприемачеството от определени професии, умения, компетенции, вкл. в перспективни и ключови за икономиката отрасли
* разширяване на възможностите за включване на практикуващи специалисти във всички нива на образованието и обучението;
* обвързано инвестиране в образователната система с нейното реформиране,насочено към повишаване на качеството на учебния материал и на неговата достъпност, в зависимост от възрастовите възможности на обучаемите, към разширяване дигитализиране на обучението, към по-добър мениджмънт на   образователните институции, вкл. и относно тяхната материално-техническа база;
* насърчителни мерки за по-голям брой студенти с педагогически специалности, за тяхната реализация като учители, както и за повишаване на квалификацията им;

- Бизнесът от хранително-вкусовата индустрия отдавна иска намаляване на ДДС за храните. Това вече направиха съседните страни – и Румъния, и Гърция. Нашите производители и преработватели се оплакват, че с 20% ставка сме неконкурентноспособни на пазара. Какво е Вашето мнение – трябва ли да се намали ставката? Още повече, че от ДПС съобщиха, че готвят промяна в закона за ДДС на храни, лекарства и книги.

- Примерът с Гърция не е подходящ, защото стотици техни компании прехвърлиха регистрацията си в чужбина, включително и в България, заради увеличената обща данъчна тежест. Този въпрос не се поставя за първи път, но дали да се вземе едно или друго решение, е въпрос на изчисления. Тогава, когато това се докаже с анализи, че е възможно да стане без да се увеличават други данъци, е ясно, че и обществото и бизнесът биха подкрепили такъв подход. Фактически едно от малкото неща, с които България е на първо място, това са ниските данъци. И трябва да се прецени дали намаляване на ДДС - отначало за едни, след това явно ще повлече крак и за други сектори, ще доведе до необходимостта от увеличаване на данъци.

Трябва да е ясно и за тези, които поддържат частичното намаляване на определени данъци, че една система, която функционирайки сега, осигурява балансиран бюджет или даже излишък в бюджета, просто е неразумно да се пипа преди да има ясни и задълбочени изследвания, които да са проиграни ако е необходимо, за да се види какъв ще бъде ефектът. До тогава съветът на Българската търговско-промишлена палата е нещата да не се пипат, за да не влоши и обърка положението в данъчната ни система.

Данъчната система у нас е построена така, че основният дял от приходи в държавния бюджет се формира от косвени данъци – най-вече постъпленията от ДДС и акцизи, при наличието на действащи ниски ставки за преките данъци (корпоративен и личен). Намалението на ставките на косвените данъци/въвеждането на диференцирани ставки по групи стоки означава, че ще се търсят решения за балансиране – ще се наложи да се увеличат преките данъци. Много от страните в ЕС имат различни ставки за ДДС, но за разлика от България в тези държави преките данъци са високи. Приходите от данъка върху добавената стойност имат между 26% и 45% дял от всички данъчни приходи през периода 1998-2018 г. За 2018 г. общите данъчни приходи възлизат 22.7 млрд. лв., а приходите от ДДС са в размер на 10 млрд. лв. Дори и малко намаление в ставката за ДДС ще доведе до бюджетни загуби, за чието финансиране ще се натоварят други данъкоплатци. Единната ставка за данъка върху добавената стойност е най-справедливата от гледна точка на равнопоставеност на стопанските субекти и на гражданите.

В България намалена ставка от 9% за ДДС се прилага единствено за нощувките при хотелите – като тук презумпцията е, че международният туризъм е един вид износ. Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България преди 25 години винаги е била за една-единствена единна ставка – в този смисъл въвеждането на редуцирана ставка, например за храни, лекарства, книги и други подобни, вероятно трудно би се очаквало да стане факт. При въвеждане на различни данъчни ставки за ДДС се увеличава рискът от данъчни измами и укриване на ДДС, защото се създава възможност за неправилно деклариране и неправилно прилагане на режима на намалена ставка.

БТПП от години наред се е интересувала и е проучвала опита на други европейски страни, които имат диференцирана ставка за определени стоки. През 2016 г. Палатата направи собствено проучване чрез своя Европейски иновационен и информационен център (EEN), който със своята мрежа от партньори от страните-членки обобщи информация от прилагането на диференциран ДДС. Информация от това проучване ни даде достатъчно мотивирана оценка, че прилагането на различна ставка на данъка е неефективен инструмент, свързан е с бюджетни загуби, повишаване на административната тежест в данъчно отношение и дори с липсата на краен ценови ефект върху потребителите – заради запазване на цените на стоките. 

- Нужен ли е обществен дебат на тази тема?

- Въпросът с ДДС е твърде специфичен и дебат винаги е нужен по всички въпроси, но тук е необходимо да се предвидят последствията, които биха произтекли от едни евентуални промени в ставките на ДДС. Намаляването му по различни критерии не гарантира намаляване на цените на стоките и услугите. 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички