Свилен Блажев - непокорното дете

Големият художник оголи юбилейно душата си

Свилен Блажев - непокорното дете | StandartNews.com

Преди дни Кюстендил отесня от картините на Свилен Блажев и от неговите 1000 приятели, дошли на вернисажа за 60-годишнината на художника. Изложбата продължава и ако човек има път към града, задължително трябва да я види. Ако няма - да си намери повод да прескочи. Свиката е най-яркото опровержение на термина "провинциално изкуство", казва критиката. Дали пък София не се оказва "провинция" след арт събитие като това, питат се ценителите.

Такава изложба може да направи само непокорен човек. Непокорен художник. И още - човек с душа на дете. Непритворен.

Свилен Блажев е точно такъв. Разговорите с него се леят като младо вино. Непокорството ми е кармично, признава си той. Изключван е откъде ли не. Когато го изключват от Художествената академия, цялата гилдия се обявява в негова защита. Над 200 негови колеги събират подписка срещу издевателството. В гимназията също е изключван, два пъти му намаляват поведението заради непокорство. В казармата лежи в дисципа заради същото. Когато местната власт иска да бутне кюстендилското читалище, пък лежи 24 часа в милицията. "Какво да ти кажа, карма е, братче, това". Защо точно на него се случват тези неща? Ето обяснението му: Искам просто да възтържествува човешката правда и толкоз.

Абсолютно тъпо, но това е положението.

Тъпо не тъпо, но това издава огромния хоризонт, към който Свиката крачи с четка (или флекс) вече толкова години.

Широкоскроеният творец си личи и по формата на картините му, шегуват се приятелите му. Критиката също е впечатлена от мащабните платна. Ружа Маринска припомня любопитни детайли от сътворението им: Когато в родния му Кюстендил подменят старата оловна ламарина на една от джамиите в града, Свилен вгражда в свой триптих късове от обкова, без да се притеснява от събирането в едно на две религиозни системи. Нали човечеството е едно и човекът е един и същ на тази земя, е логиката на художника.

Интересно е и самото признание на Блажев за пътя на създаване. "При мен в началото е едно заиграване. Всичко започва като любовна игра. Виждаш едно пространство, искаш да го облечеш в нещо твое, обаче първо трябва да го превземеш, да го обладаеш и в тая любовна увертюра използваш всички видове хватки, на които си способен.

И в един определен момент, когато обладаеш картината, продължава Свиката, нещата стават много тънки. Има и страдание, има и болка, има и удоволствие като след полов акт, но има и моменти, в които виждаш, че всичко е една жестока, гадна и мръсна история. И накрая всичко това свършва. Картината вече напуска това помещение и тя вече е една от многото жени, с които си бил.

Не може да не вярваш и да не обичаш такъв художник. Няма да разкрия кой знае каква тайна, като кажа, че при него мирисът на боя и терпентин не е притъпил вкуса му към хубавите неща в живота. Негов световноизвестен колега бе казал, че живее заради три неща: хубавия алкохол, хубавите жени и хубавите пейзажи. Не съм питал Свиката за неговата класация, но съм убеден, че освен тези три неща има и още, и още.

Другите за него

Светлин Русев: На Свилен Блажев Господ му е подал ръка

Гюнтер Ферхойген: Заради Блажев България трябва да влезе предсрочно в Европейския съюз

Божана Апостолова: Едно е да си целунат от Бога, друго е да си последовател на целунатия. (по повод имитаторите на Свилен Блажев)

Ружа Маринска: В картините му диша живот

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай