Проектът за стратегия във висшето образование до 2020 г. преди няколко дни изправи едни срещу други ректори и министерство. В документа се предлагаше разделяне на академичната от финансово-стопанската власт, а като вариант за управление бе заложен борд, който стои над ректора и около 70 на сто от членовете му са външни хора. "Оставят ректорите да връчват награди веднъж годишно, а не ни позволяват да управляваме парите си", възмути се тогава председателят на съвета на ректорите проф. Ваньо Митев. Малко по-късно министър Анелия Клисарова заяви, че се отказва от борда, но все още е убедена, че с финансите на вуза трябва да се занимава отделно звено. Оказва се обаче, че в документа, изготвен от работна група в министерството, има и други изненади за университетите. Най-вече свързани с пари.
В стратегията за висше образование се говори за три варианта на финансиране на университетите, като за България се препоръчва т. нар. "смесен" тип. При него държавата гарантира минимален праг за раздаване на субсидии, който да бъде базиран преди всичко на поръчки от институциите и пазара на труда. Останалата част от средствата си вузовете трябва да печелят сами. Стратегията обещава "пазарна конкуренция", която включва по-широки възможности за предприемаческа и стопанска дейност. Така с един замах се връща прословутата "държавна поръчка" и в същото време властта абдикира от това да осигурява нормалната издръжка на висши училища, които иначе се водят държавни. А и им дава възможности да "наваксват" приходи било чрез платено обучение, било чрез търговия и предприемачество. Това вероятно би насърчило университети като Медицинския, които отдавна се надяват да печелят от лабораториите си чрез публично-частно партньорство, но може да накара много от вузовете да се впуснат в несвойствена търговска дейност, само и само да печелят повече. Преди време, когато тази идея се появи за първи път, ректори пожелаха дори да отварят хотели "за обучителни нужди". В същото време тази идея не казва какво се случва със специалности, които не са атрактивни, но са нужни на страната. "Каква конкуренция би могло да има например при специалност арменистика", пита ректорът на СУ проф. Иван Илчев. В документа е записано, че раздаването на пари на принципа "субсидията следва студента" трябва да се комбинира с финансиране в зависимост от професионалната реализация. "Когато се говори за реализация, се вземат предвид предимно дейностите, свързани с производството. Не се взема под внимание например съдебната система, която получава кадри от университетите. Нито държавната администрация, която е един голям работодател", казва Илчев. Заложеното понятие "реализация по специалността" се разбира в момента твърде буквално - ако работиш в администрацията, трябва да си завършил само публична администрация.
Другите два модела на финансиране, които се предлагат, са свързани или с гарантирана по-висока държавна субсидия, или с чисто пазарен принцип. Стратегията не предвижда закриване на университети, но в документа пише, че броят им може да се оптимизира с "финансови и данъчни лостове".
Предвижда се още да бъде повишен и делът на частните инвестиции в образованието, но в същото време държавата за първи път се ангажира да предоставя субсидии за храна и общежитие на младежите в частните вузове.
За да увеличи броя на студентите, стратегията залага на привличане на млади хора от чужбина. Тя предвижда 20% от програмите на университетите и при бакалаври, и при магистри да се предлагат и на английски. Има опция и за "тройна" версия - български, английски, плюс още един език. В документа се подчертава, че трябва да превърнем България "в привлекателен център за европейско висше образование в Югоизточна Европа". Това може да стане и чрез широко въвеждане на електронно обучение, така че студентите да не са задължени да пребивават в държавата, в която учат. Ректорът на Медицинския проф. Ваньо Митев вече е готов с идеята, ако се направят промени в закона, да "изнесе" висше в страни като Германия, Австрия и Испания, а у нас да остане основно приемът на български студенти по поръчка от държавата. В момента университетите изготвят своите предложения по стратегията, които трябва да бъдат готови до 20 декември.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
