Четвъртък,

Най-трудно се влиза фармация и медицина

От: Администратор -
161
Най-трудно се влиза фармация и медицина
A
A
A

Свещениците са повече от математиците, животновъдите - с най-ниски дипломи

Рейтинговата система на университетите не само подрежда висшите училища според качеството на знанията, които дават, и реализацията на студентите. От нея могат да бъдат извадени данни и за тенденциите кои професии ще бъдат търсени в близките години, какъв е престижът на вузовете в очите на работодателите и колко млади хора сменят професията скоро след дипломирането. Там може да бъде проследена и натовареността на студентите, възможностите за участие в стаж, както и колко висока е летвата, която кандидат-студентът трябва да прескочи, за да влезе в университета.

Всеки трети млад лекар у нас изчезва от радара на осигурителната система. Едва 71,16 % от дипломиралите се в последните 5 г. медици се осигуряват у нас. Алтернативата за другите е да са в сивия сектор или - много по-вероятно - да са стегнали куфарите за чужбина. Възможно е в това число да попадат и чуждестранните студенти, учили у нас. Според данните от рейтинговата система най-много са осигуряващите се у нас сред завършилите "Военно дело", следвани от фармацевтите и студентите, които са се дипломирали в специалност "Теория и управление на образованието".

82% от прохождащите учители също се осигуряват тук

Сред юристите обаче процентът е 71 на сто, което най-вероятно означава, че част от тях също емигрират. При математиците този процент е 74.

Любопитното е, че математиката е една от десетте специалности, даващи осигурителен доход над 1000 лева, но я изучават под 500 студенти. Повече от математиците у нас са дори бъдещите свещеници - религия и теология учат 600 души. Най-много - близо 60 000, учат икономика. Бъдещите администратори са 27 389. Като цяло броят на студентите, които се обучават в тези две специалности, е около 1/3 от всички студенти у нас. И това, въпреки че работа според дипломата си намира едва всеки трети и в двете професионални направления. На трето място като брой студенти у нас са юристите - 11 149. Четвърти са педагозите, което донякъде противоречи на твърдението, че образователната система у нас ще се обезлюди през следващите десетина години. Филолозите пък все още са с около 2000 повече от бъдещите лекари, въпреки заплахата здравната ни система да остане без кадри.

Рейтингът показва, че дори и в онези направления, където работодателите твърдят, че има бум в търсенето на специалисти, част от дипломиралите се работят като продавачи. Така е например в специалността "Общо инженерство", където

11% от дипломираните инженери изкарват хляба си зад щанда

В Шуменския университет, който също подготвя инженерни кадри, всеки пети специалист работи на сергията, сред специалистите на Лесотехническия това е всеки четвърти. Дори и сред инженерите, възпитаници на Националния военен университет във Велико Търново, 15% са се отдали на търговия. При това рейтингът дава данни каква е професията, само когато тя е сред трите, в които съответният университет има най-много реализирани кадри. Любопитното е, че дори в направлението "Национална сигурност" зад сергията застават 8,22% от дипломиралите се специалисти. Сред педагозите като цяло щанда избират 13 на сто. Най-често по специалността си работят военни, медици, фармацевти и стоматолози, където процентът на хората, за които дипломата не е само лист хартия, е над 90. Любопитното е, че дори и при юристите дипломата си прилагат на практика едва 2/3 от завършилите.

Най-трудно е влизането в специалностите "Фармация", "Медицина" и "Стоматология", където средният успех от дипломите на приетите студенти е над 5,50. За специалност "Право", която е четвърта по труден достъп, средният успех от дипломата е 5,29. За разлика от медицинските университети обаче, където летвата навсякъде е висока, при юристите оценките от дипломата варират в доста широки граници според университета, който сте избрали. За Алма матер например летвата за бъдещи юристи е закована на Отличен /5,63/. За всички останали университети нужната диплома е под 5,50, като в Бургаския свободен университет

за юрист можеш да учиш и с успех 4,80

За бъдещите икономисти средният успех, с който влизат в университета, е 5,07. И там обаче летвата варира в рамките на повече от една единица - ако за Алма матер се иска 5,62, а за Американския университет - 5,63, в УНСС се влиза средно с 5,32, а в Колежа по икономика и администрация в Пловдив - с 4,37. За педагогика в Алма матер входът е 5,10, а в Шуменския университет бъдещите учители влизат с 4,72 от дипломите. С най-нисък успех се влиза в специалност "Животновъдство" - 5,20, предшестван от металургия, където входът е 4,31. Тя обаче е сред десетте специалности у нас, които дават стартов начален доход над 1000 лева - завършилите там започват работа средно с 1066 лева.

Архитектите най-натоварени

Рейтингите показват и колко са натоварени студентите по време на следването си. Противно на очакванията това да са медиците, на първо място излизат завършилите специалност "Архитектура". Данните тук обаче са по оценки на самите студенти каква част от времето си отделят за подготовка и обучение. Архитектите отделят 44 часа седмично, следвани от бъдещите лекари, които учат 43, както и от стоматолозите. Впрочем младите зъболекари получават най-високи оценки от работодателите както за теоретичните си знания, така и за способността да ги прилагат на практика. Най-ниска оценка за знанията на студентите са дали работодателите, които наемат кадри, завършили физика. С най-малко натоварване по време на следването са младежите, които са завършили специалност "Спорт" - те са посочили, че посвещават 18 часа на обучение. Любопитното обаче е, че Националната спортна академия е с максималната оценка 10 от Националната агенция за оценяване и акредитация за педагозите, които обучава. Слабо натоварени са и бъдещите икономисти и администратори, които имат съответно по 25 и 26 часа на седмица. Толкова имат и студентите, които изучават информатика. Практиката при тях най-често обаче е да работят по специалността си още от втори курс, което вероятно им носи допълнителни практически умения.

Студентите по здравни грижи пък са тези, които оценяват като най-полезно участието си в стажове, следвани от бъдещите животновъди. Едва 1/3 от бъдещите икономисти твърдят, че стажуването им е донесло някаква полза. Най-малък е този процент при математиците, което е донякъде обяснимо. В програми по международна мобилност пък най-много участват медиците и архитектите. Бъдещите свещеници, логично, могат да се похвалят с нула студенти, участвали в програми като "Еразъм".

Ще се търсят биотехнолози

Според работодателите най-търсени в близките години ще бъдат кадрите, завършили биотехнологии, хранителни и химични технологии. 60 на сто от работодателите са посочили, че ще се търсят специалисти в тази сфера. 53% от шефовете са посочили, че ще имаме нужда от още психолози, според 52 на сто ще са ни нужни компютърни специалисти, а 51% очакват да нарасне нуждата от лекари. Интересното е, че едва 27 на сто твърдят, че ще расте необходимостта от педагози, въпреки че разчетите на синдикатите и МОН сочат обратното. Работодателите са по-предпазливи, когато трябва да направят прогноза къде необходимостта от специалисти ще намалее, но все пак 17% посочват "Теория и управление на образованието", а 15,57% - история. Според 13 на сто най-вероятно ще намалее необходимостта от кадри в областта на спорта.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички