Икономическото чудо на Турция е магнит за студентите. А университетите в южната ни съседка - отворени за млади и амбициозни българи. Между 800 и 1500 лв. годишно е таксата в тамошните ВУЗ-ове. В университет в Турция лесно се влиза, но трудно се излиза. Затова и 20% от студентите отпаднат от курсовете през годините. Останалите обаче се сдобиват с мечтаната диплома за висше, която им отваря врати към целия свят. Освен с нея завършилите там чуждестранни студенти се връщат в родината си с един език повече, тъй като още преди да започнат следването, учат една година турски. От миналата седмица в страната са в сила промени в Закона за образованието, който дава възможност на всеки университет сам да определи условията за прием на чужденци, което ще отвори още по-широко вратите за българи. А "Стандарт" се убеди, че сред най-търсените ВУЗ-ове от нашенците е Анадолският университет, който тази година има 55-годишен юбилей.
Българите, които учат в Анадолския университет, заплащат годишна такса за обучение в размер на $600 или около 1000 турски лири. Таксата е еднаква за всички чуждестранни студенти. А в цената им влизат и общежитието и храната в кампуса, разположен на 13 000 дка край най-бързо развиващия се град в южната ни съседка Ескишехир. Кандидатите за Анадолския университет, които не са от Турция, имат шанс да държат изпит в своите държави, благодарение на това ВУЗ-ът е водещ в областта на дистанционното и онлайн обучението.
"Входният билет" за престижното висше училище е тест. Въпросникът е върху материал, свързан със съответната специалност, за която се кандидатства, и съобразен с учебната програма в страната, от която идва кандидатът. Изпитът е по-тежък отколкото за нашите ВУЗ-ове, признаха български младежи, които вече учат в Анадолския университет. В момента те са 15 души, но с тенденция да се увеличават. Българите не крият, че летвата и за семестриалните изпити е вдигната по-високо, отколкото у нас. Условията обаче са перфектни. Университетът е като "град в града". Включва 3 кампуса с общо 15 факултета и общежития. Легенди разказват за фонтаните и градините му. И Анадолският университет бързо си печели прозвището Харвард на Ориента. Построен е по американски образец. Разположен е в отделни, не много високи сгради, заобиколени от огромни паркове, цветни алеи, езера, фонтани и площади.
Създателят му Орхан Огус в момента е на 90 г. и живее в Ескишехир. Вдига кампуса, когато през 50-те години за кратко е министър на културата на Турция. На мястото на сегашния ВУЗ тогава имало казарма, но тъй като Огус бил приятел с главнокомандващия на армията, измолил от него разрешение да направи тук университет. Така било създадено висшето училище, което по нищо не отстъпва на тези в Анкара и Истанбул. Анадолският университет има собствен стадион, концертна зала, медицински център и автопарк за студентите и преподавателите, който включва 7 автобуса и 15 микробуса. Всеки студент в рамките на учебната година има право на 4 безплатни екскурзии до избрана дестинация, за да трупа опит и познания. Университетът е известен и като един от най-добре оборудваните откъм техника и технологии. Като пример младежите, които учат там, посочват, че миналата година им купили нови компютри, които тази ще бъдат подменени, тъй като вече ги считат за морално остарели в специалности, изискващи последно поколение техника.
Общият брой на студентите редовна форма е 30 000, а иначе - с дистанционното и задочно обучение, набъбват до 2,5 млн. "По брой на студенти сме на второ място в света след индийския "Индира Ганди", обяснява ректорът на Анадолския университет проф. Давут Айдън. Годишният поток по програмата "Еразъм" пък нарежда висшето училище на едно от челните места в света и на първо място в Турция. Тук има студенти от всички континенти, като най-много са от Европа - от Полша, Чехия, Италия, Германия, Косово, Черна гора, Македония. От турските студенти пък 50 на сто учат в Ескишехир. Анадолският университет има 17 дистанционни центъра и офиси по света, като от тази година ще стъпи и в Северна Америка. "Амбициите ни са да имаме дистанционно обучение в 60 държави", споделя ректорът.
По думите на Бедри Шен, който е ръководител на учебния отдел за дистанционното обучение, най-предпочитаните факултети са по космонавтика и авиация и журналистическият. В тях също има много чуждестранни студенти. В университета има още филологически факултет, в който се изучава турски език и литература, история, социология, философия, археология и за първа година - руски език. В педагогическия най-модерни са специалностите за работа с хора с увреждания. Научният дава дипломи по математика, физика, химия, биология и статистика. Има обособен факултет по архитектура и дизайн, а също и инженерен, здравен, спортен и по туризъм. Както и по изкуства, който разполага със собствен театър и симфоничен оркестър.
Студентите по журналистика пък имат своя телевизия, радио и вестник, а тв програмата е качена на сателит и може да се гледа от всяка точка на планетата. Авиационният факултет пък има свое летище и 20 самолета, които се използват за учебна цел. Анадолският университет е единственият в страната, който подготвя пилоти за гражданската авиация. От години в специалността се обучават и много жени.
300 от преподавателите тук са с титла професор, неколкостотин са доцентите и асистентите. Има хонорувани преподаватели от цял свят, като най-много са от Полша и Чехия. Месечното възнаграждение на преподавател в университета стига до 8000 лири или около $2400. Всички турски студенти пък получават стипендия - която е 500 лири месечно. Чуждестранните имат право на стипендия за успех, която е 350 лири.
Освен това студентите могат да работят по 15 часа седмично. Анадолският университет е най-голям работодател в Ескишехир - с 8350 служители. Градът е от 700 000 жители, от тях всеки седми има връзка с ВУЗ-а. Създава 14% от икономиката на града и върти оборот от 2 млрд. годишно, като бюджетът му е 500 млн. "Всяка година растем със 100%, а девизът ни е "Учение за цял живот", казва още ректорът проф. Айдън.
Ректорът има корени в Шумен
"Един от вас е ректор тук", с тези думи посреща всеки българин в Ескишехир ръководителят на Анадолския университет проф. Давут Айдън. Причината е, че професорът е потомък на български преселници в Турция. Корените му са от Шумен, откъдето дядо му се преселва със семейството си в Азия през 1901 г. Освен проф. Айдън в Ескишехир има десетки потомци на преселници. Повечето не говорят български, други са се родили в Турция, но трети все още помнят и езика, и родината си.
Сред хората, родени у нас, е ръководителят на учебния отдел във ВУЗ-а Бедри Шен. Първоначално той живее в Истанбул, където се жени за Илтнур, също родом от България. В Турция им се ражда дъщеря и те се местят при родителите на съпругата в Ескишехир, където първоначално Бедри е шофьор на ректора на Анадолския университет. Междувременно завършва същия ВУЗ и постепенно се издига до шеф на отдел. Обикновено той е и преводач, когато наша група посети университета, макар понякога да няма нужда от превод, защото тук на всяка крачка се срещат хора, които са преселници от България.
Еми ще отвори аптека в Омуртаг
Емине Мустафова, или Еми, както я наричат в България, е една от 15-те български студенти, които учат в Анадолския университет. Тя е на 20 г. и вече е втори курс фармация. Родом е от Омуртаг и тъй като е от турскоговорящо семейство, прескочила подготвителната година по език. Категорична е, че е избрала Анадолския университет, защото искала да види какъв е животът в южната ни съседка. Харесва й страната, но възнамерява, след като се дипломира, да се върне в Омуртаг, където ще отвори аптека. Дотогава се радва на добре уредения студентски живот във ВУЗА, където само срещу 15 лири на месец може да ползва басейн, 20 лири е картата й за фитнес, а билетът за театър или опера е едва 2-3 лири. Тъй като е приета с отлични оценки от тестовете по биология и химия и изкарва шестици на изпитите в университета, от първия си ден тук Еми получава 350 лири месечна стипендия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
