Европа е залята от молби без основание заради бедността на комшиите. Кандидатите за убежище от бившите югорепублики са повече от тези от Сирия и Афганистан.
Главният преговарящ от името на Европейския парламент е постигнал споразумение със страните - членки на ЕС, за временно възстановяване на визовия режим за гражданите на държавите от Западните Балкани, Македония, Сърбия, Черна гора, Албания и Босна, съобщи изданието И Ю Обзървър. Неотдавна издаването на такива краткосрочни разрешения бе отменено за тези пет страни, но последва лавина от неоснователни молби за убежище от този регион и накара еврочленки да се обърнат към Еврокомисията миналата година с искане да се заеме с този проблем.
"Европейската комисия е свободна да решава дали ще или няма да суспендира визите. Ключовият момент е, че това не е нещо задължително за комисията", заяви испанският консервативен евродепутат Агустин Диас де Мера.
Визите за Македония, Черна гора и Сърбия за влизане в страна от ЕС бяха вдигнати през декември 2009 г. Албания и Босна получиха този реверанс година по-късно - през декември 2010 г.
Де Мера постигна компромис в края на юни със страните членки след продължили две години преговори върху евентуални промени на визовите регулации, които ще позволят, освен всичко друго, Еврокомисията да възстановява визовия режим при определени условия. Според Мера последният текст на промените има подкрепата на десните и либералните групи в Европарламента.
Но според словенската евродепутатка социалист Таня Файон това "не е балансиран или добър компромис", защото давайки правомощията в ръцете на Комисията, това лишава Европарламента от възможността за надзор и да разглежда подробно решения, които пък да разрешат на държавите членки да прилагат визови рестрикции.
"Наблюдава се засилващ натиск върху страни - членки на ЕС, да възстановят визовия режим за някои държави от Западните Балкани и в резултат на този натиск ние (Европейският парламент) ще се окажем без правомощия по този въпрос", каза тя за И Ю Обзървър. Според нея лишаването на ЕП от възможността също да има глас във вземането на решения по отношение на визовата политика, "ще отвори кутията на Пандора" и в други сфери в законодателната дейност. Файон също разкритикува предложената възможност държавите членки да могат да проверяват данни до седем години в миналото на тези, които търсят убежище в ЕС от Западните Балкани.
Повечето от кандидатстващите за убежище в Европа се оказва, че идват именно от тази част на континента, но само за 5% от тях има достатъчно основания, за да получат статут на бежанец.
Неотдавнашен доклад от базираната в Малта служба в подкрепа на убежището в Европа (EASO) сочи, че кандидат-бежанците от Западните Балкани са се увеличили през 2012 г. с 49 на сто - само през октомври техният брой е бил над 10 000 души, преди рязко да спадне в следващите месеци.
Според EASO пикът на молбите за убежище е сезонно обусловен, поне това сочат данните от статистическата служба на ЕС Евростат, започнала да събира и обработва тези данни преди пет години - всяка година големият пик е през октомври, а малкият пик - през март.
Факторите, които карат съседите ни на запад от Калотина да кандидатстват за убежище във вече 28-членния блок, са бягство от бедността, расизъм или шанс да получат временно покрив над главата или отново временно финансиране. Но EASO подготвя отделен, по-подробен доклад за тези фактори към края на годината, който документ цели да се обясни защо толкова много граждани от страни от Западните Балкани напират за убежище в Европа.
Общият брой на кандидатите от този регион е около 53 000 души от общо 335 365 души, потърсили протекцията на Европа през 2012 г. Парадоксалното е, че мераклиите да получат статут на бежанец в страна от ЕС са повече от тези от Сирия и Афганистан, взети заедно. А все пак тези последните две от години вече са раздирани от кървави войни.
Друг парадокс е, че някои страни членки, като Унгария и Италия, въобще не отчитат увеличаване на молбите от този регион, въпреки че нямат визов режим. Великобритания е най-популярната сред мераклиите за убежище, въпреки че тя пък има визов режим.
Междувременно Хърватия, най-новата държава ЕС, вероятно ще привлече повече молби. Поради лошите й процедури за убежище, недостатъчните й условия за приемане и ниския капацитет експертите казват, че тя вероятно няма да се справи много добре с вълната на кандидати за убежище. Хърватските власти ще са по-склонни към засилването на техните граници с допълнителна охрана, вместо да инвестират в подобряването на общата система за убежище, цитира И Ю Обзървър експерт от Брюксел, който добавя, че Гърция и Италия са постъпили навремето по същия начин.
Страните членки ще разгледат позицията на Европарламента по отношение на клаузата за суспендиране на визите в регулациите идната седмица. Ако те се съгласят с текста, той ще бъде гласуван на пленарна сесия в началото на септември.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
