Неделя,

Трудният избор на Хърватия

От: Failed to load user -
Трудният избор на Хърватия
A
A
A

На 1 юли Хърватия ще стане 28-ият член на Евросъюза. Местните политици се домогват от години за встъпването на страната в ЕС. Това обаче не е повод за радост и еуфория сред обикновените хора. Икономиката е на ръба на рецесията, младежката безработица е почти 40 процента. По искане на Брюксел Загреб ще трябва да се откаже от споразумението и с ЦЕФТА за изгодна селскостопанска търговия с държавите от Централна Европа и Балканите. Държавата ще трябва да спре субсидирането на корабостроенето, което е важен отрасъл в хърватската икономика. За мнозина единственият плюс от членството в ЕС е, че ще се открие възможност безработните местни хора да търсят препитание в чужбина.

На една уличка между два жилищни блока в Загреб е изписано с тебешир: "Младежи, бягайте от Хърватия!". Това е призив към младите да търсят щастието си другаде, защото тяхната родина не може да им предложи нищо, разказва в репортажа си "Дойче веле". От пет години Хърватия е затънала в дълбока криза. Въпреки това Брюксел заяви, че страната е узряла за пълноправно членство. И сега тя се насочва към ЕС със сдържано очакване. Да останеш или да избягаш? Това е въпросът, на който мнозина хървати търсят отговор.

Във вътрешния двор на една стара сграда няколко младежи разпъват маси и подреждат върху тях стари книги и дрехи втора употреба. "Събираме пари за нашата кампания", казва Марко Грегович. Той е основател на партията "За града".

В Хърватия предстоят местни избори и гражданското движение на Грегович иска да участва активно в политиката. "Хората тук са апатични и аполитични. Те не са свикнали да се борят за правата си. От 20 години ни управляват едни и същи политици", посочва Марко.

Време е за смяна
на поколенията
в политиката

Така смята Грегович. Според него партията "За града" трябва да подтикне гражданите към по-активно участие в политическия живот. Точно затова се дава възможност на всеки да даде предложения на сайта на партията. Гласуването на проектите става онлайн и носителите на най-добрите идеи влизат в списъка на кандидатите за членове на партията. Мария и Марко са в списъка. "Подобен модел на гражданско участие е единствен в региона", казва Марко Грегович. Той е следвал в Норвегия, Швеция и Англия. Преди две години се е завърнал в Хърватия. "Няма смисъл да напускаш родината, която бавно, но сигурно се срива. Ние всички трябва да се завърнем и да положим усилия за спасяването й. Това е наш дълг", убеден е Марко.

Не всички членове на новооснованата партия обаче са на това мнение. Мария например без успех от половин година търси работа. Вече е започнала да подготвя документите си за кандидатстване в чужбина. "За мен присъединяването на Хърватия към ЕС е шанс да си намеря работа в чужбина", казва тя.

Да останеш или да избягаш? Всеки сам би трябвало да реши какво да прави. След присъединяването на страната към ЕС обаче най-вероятно мнозина ще предпочетат втория вариант - живот в чужбина. В момента в страната младежката безработица е близо 40%.

Няма изгледи за подобрение

Недалеч от мястото, на което Марко Грегович е изложил за продан старите книги и дрехи, се намира седмичният пазар "Долач". Под червени навеси са наредени сочни мандарини, червени ябълки, млечни продукти, месо. Вишня е пристигнала в "Долач" много рано. Тя живее на 60 км от Загреб и два пъти в седмицата предлага на пазара сирене собствено производство - истински деликатес. Много хора минават покрай щанда й, но никой не купува. "С мъжа ми не можем да преживяваме само с парите от сиренето. Той получава пенсия, но за да свържем двата края, сме принудени да гледаме и да продаваме и гъски. Продаваме и реколтата от нашата градина", казва Вишня.

Хърватски фирми
се местят в Босна
и Херцеговина

Присъединяването към ЕС заварва Хърватия неподготвена. На 1 юли т.г., след като тя влезе в общността, ще отпаднат предимствата от споразумението ЦЕФТА за свободна търговия между балканските държави. Досега Хърватия изнасяше голяма част от селскостопанската си продукция към съседни страни. След присъединяването обаче в сила ще влязат износни мита. Затова много хърватски аграрни фирми вече местят производството си в Босна и Херцеговина. Това обаче води до загуба на работни места и ниски данъчни приходи. Същевременно хърватският пазар трябва да се отвори за стоките от другите страни членки. Конкуренцията отвън ще постави местното производство под допълнителен натиск.

Синиша Остоич открай време е запален по корабостроенето. Корабите са неговата страст. От 25 години той работи в бранша. "През 80-те години на миналия век Хърватия е на трето място в света по производство на кораби - след Япония и Южна Корея. Хърватия е корабостроител номер 1 в Европа", обяснява Остоич. Години наред държавата подпомагаше корабостроенето със субсидии. Брюксел обаче настоява за прекратяване на тази практика. В хода на преговорите за асоцииране корабостроителниците бяха принудени да върнат държавните помощи. А единственият начин това да бъде сторено бе да се намери инвеститор за остарелите предприятия и да се премине към приватизация. Така хиляди хървати загубиха работните си места, защото редица цехове бяха затворени. Затова за много хора в бранша ЕС влезе в ролята на чудовище.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички