- "Кристис" сложи зашеметяваща цена, за да счупи рекорда на "Жените на Алжир"
Мерилин Монро става перлата в короната на Анди Уорхол
200 милиона щатски долара! На толкова е оценена предварително картината на Анди Уорхол Shot Sage Blue Marilyn (Простреляната синьо-зелена Мерилин) от 1964 г., която ще бъде предложена за продажба от аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк през май.
Ако тази ситопечатна творба с образа на Мерилин Монро се продаде за 200 млн. или повече, тя ще удвои досегашния рекорд за Уорхол, регистриран през 2013 г., когато Silver Car Crash - Double Disaster (в буквален превод "Катастрофа на сребърна кола - двойно бедствие"), създадена през 1963 г., е реализирана срещу 105,4 млн. долара. Ще бъде надминат и рекордът за картина от 20 век, който до момента се държи от една от версиите на "Жените на Алжир" (1955 г.), продадена през 2015 г. за 179,4 млн. долара (купувач е бившият министър-председател на Катар Хамад бин Джасим бин Джабер Ал Тани). Основателно възниква въпросът: Защо някой ще плати шокиращата сума?
Да продаваш продажбата
Предлагането на произведение на попкултурата за продажба е някаква тавтология. Продаваш нещо, което само по себе си представлява продажба. Това е и смисълът на всичко, което Анди Уорхол създава в своя живот. Неговите творби са връх на културата, чиято цел е да донесе материален успех, независимо че днес вече се оценява и от гледна точка на нематериалното и духовното.
Картините на Уорхол не могат да стоят редом до тайнствено усмихващата се "Мона Лиза" на Леонардо, не биха могли да украсят тавана на Сикстинската капела като библейските шедьоври на Микеланджело или да покажат страданието на войната, както го е направил Пикасо в "Герника".
На отминалия 20-ти и настоящия 21-ви век обаче те прилягат идеално, защото показват леснотата и удобствата на масовото производство, заведенията за бързо хранене и лесно постигнатата слава. Цял живот на
Анди Уорхол се надпреварва с явлението "популярност"
Този гений на 20 век отрано разбира привлекателността на това да бъдеш голяма знаменитост и да можеш да въздействаш върху съвременното общество. При това Уорхол го осъзнава преди да дойдат интернет и социалните мрежи, където със сигурност няма нищо по-ценно от известността. Още по-изразено е увлечението му по известни актриси и модни икони на неговото време, които той често увековечава в своите произведения на изкуството.
Ранният Уорхол се фокусира върху следвоенната любовна афера на Америка с потребителското (което обяснява манията му по консервите на супа "Кембъл" и бутилките на Кока-Кола), но най-скъпите негови творби представят знаменитости от женски пол. Анди Уорхол залага на техники за ситопечат и със свой умел почерк представя известни дамски лица. Малко или много Уорхол прави така, че тези знаменитости да станат още по-популярни дори след смъртта си.
Лайза Минели, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и много други славни личност минават през плакатите му, но най-забележителното, което публиката безрезервно харесва и до днес, са портретите на Мерилин Монро. Никой никога не е бил толкова известен или толкова явно значим за Уорхол и неговата кариера колкото Мерилин.
Защо Уорхол използва Монро?
Shot Sage Blue Marilyn не е първият образ на холивудската знаменитост, създаден от Уорхол. Той се захваща с нея през 1962 година (годината, в която тя се самоубива).
Мерилин Монро е вечният секссимвол, личният й живот е по-интересен за света от професионалния, макар да е актриса.
Омъжва се три пъти и буквално всеки ден дава храна на медиите. Точно както повечето фенове на Монро, Уорхол е очарован от идеята за такъв тип популярни хора, които водят невъобразимо бляскав начин на живот и които се превръщат в истински икони, без да са светци.
Анди Уорхол никога не се среща лично с Мерилин Монро. Чисто съвпадение (а може би нещо дълбоко в душата, за което не е признал) е, че избира Монро да присъства в неговите ранни, но и вероятно най-известни произведения в попарт движението. Когато той се заема с образа на Мерилин, тя вече е сложила край на живота си.
Лицето и славата й осигуряват на Уорхол отлична основа за повтарящи се в бъдещето мотиви и герои. За своите портрети на Мерилин Уорхол използва рекламна снимка, убеден че почти никой няма да разпознае, от филма "Ниагара" (1953). Не рисува нещо свое авторско, а вкарва в серийно производство една фотография, която обаче той издига до нивото на шедьовър.
Уорхол печата Мерилин Монро, като първо рисува платното с различни цветове, а след това поставя портрета върху него. Подобрява образите с помощта на цял спектър от цветове. Този акт на отпечатване и рисуване в различни вариации позволява на Уорхол да играе с гамата от графични възможности, които дори едно-единствено изображение може да даде.
Усета си към палитрата Уорхол допълва с цветове за ежедневен блясък и метални бои, които не се срещат често в съвременното изкуство, а това допълнително му помага да открои собствения си стил.
Легендата
Тук е моментът да разкрием откъде идва името на картината, което е така трудно преводимо на български език. В името Shot Sage Blue Marilyn сложните думи са shot (прострелян) и sage blue (вариант на синьо-зеления цвят, който вариант няма наименование на български). Най-близкото до превод на обозначението е "Простреляната синьо-зелена Мерилин".
Защо е "простреляна"? През август 1964 г. Дороти Подбър, феминистка, участничка в пърформънси и лудетина, която сама определя себе си като "зла вещица", нахлува в студиото на Анди Уорхол в Ню Йорк. В горещия летен ден приятелката на фотографа на Уорхол Били Нейм е неподходящо облечена - цялата в черна кожа и с бели ръкавици. Пита Анди дали може да щракне няколко картини и вярвайки, че иска да снима най-новата му работа, той се съгласява.
Подбър вади малък пистолет от чантата си и стреля през поставените една върху друга четири картини на Мерилин Монро. Неразбирателството идва от факта, че думата shoot (минало причастие: shot) освен "стрелям" има и значението "снимам". Дороти пита: може ли да стрелям, Уорхол отговаря: може да фотографираш.
Следва неизбежното. Изстрелът минава точно между веждите на лицата. Четирите картини после са надлежно закърпени и "замазани" от Уорхол, но прякорът им вече е лепнат - "Простреляните Мерилини".
Анди никога повече не допуска Дороти в студиото си. "Много е опасна", оплаква се той на приятелите си. А можеше да е благодарен, ако знаеше какво ще донесе на произведенията му тази странна случка.
Купувачът ще получи повече
"Мерилините" са общо пет платна (само едно не е "простреляно"). Те са с размери около метър на метър, всяка с различен фон, а днес се приемат за най-емблематичните творби на Уорхол. Дупка или друга повреда в една картина би се отразила лошо, особено на стойността й, макар й да бъде поправена успешно. Но "Простреляните Мерилини" се превръщат в най-търсените и скъпи "икони" на Уорхол.
За някои от тях са платени суми между 90 милиона и 130 милиона долара. Смята се, че за варианта с оранжев фон ценител е платил 200 милиона долара, но продажбата е била частна, т.е. няма как да бъде официално потвърдена.
Дори ако Shot Sage Blue Marilyn се продаде за повече от минимума, който са поставили от "Кристис", тя пак ще остане под най-високата цена, плащана някога за произведение на изкуството на търг.
Рекордът принадлежи на картината на Леонардо да Винчи "Спасителят на света" (Salvator Mundi), купена от саудитския принц Бадр бин Абдула за 450 милиона долара през 2017 година.
Но това, което успешният купувач ще получи е цяла една вселена - вселената на Анди Уорхол. Когато обществото има нужда да погледне на съвременния свят през нови очи, отдавна отишлият си Уорхол винаги ще бъде там със своите картини, за да предаде нещата откровено и да ги оцени по достойнство. Преди 60 години манията му по Мерилин Монро и нейния успех го предизвикват да види в бъдещето. Интерено, ако беше жив днес, върху кого би избрал насочил вниманието си днес...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
