В Народното събрание жените все по-често командват парада
"Защо не се напънем и на тия избори да сложим една жена президент?", заяви в неделя премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. И наистина - дойде ли време дама да стопанисва "Дондуков 2"? Днешното общество приема идеята като нещо съвсем естествено. Защото българските жени влизат късно в голямата политика, в сравнение не само със Западна Европа - където са управлявали кралици още в далечното Средновековие - но дори и с някои азиатски страни. Но успяха да наваксат и да се преборят с последните остатъци от мъжки шовинизъм.
"Слабият пол" у нас получава пасивни избирателни права през 1937 г. След 1944 г. формално мъжът и жената са равни, но за дамите, иначе широко представени в Народното събрание и всевъзможните обществени организации по времето на тоталитаризма, все пак беше по-трудно да стигнат до върховете на изпълнителната власт. Ще припомним имената на първите от тях, заели министерски длъжности в най-новата история. За да се убедим, че май наистина е дошло време жена да поеме и върховния пост на държавата.
В началото бе Цола
Драгойчева е с 2 смъртни присъди, бори се да станем 16-а република на СССР
Да разказваме на по-възрастните читатели коя е Цола Драгойчева, е излишно. Но вече израсна цяло едно поколение, на което имената от тоталитарната епоха не говорят нищо.
И така - Цола Нинчева Драгойчева, известна с нелегалното си име Соня, е родена в Бяла Слатина през 1898 г. Става член на БКП през 1919 г., докато следва във Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание през 1923 г. е осъдена на 15 г. затвор. След амнистията през 1924 г. е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив. След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. е осъдена на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД), но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна със сина си д-р Чавдар Драгойчев, известен наш хирург, а по-късно е заменена с доживотен затвор.
Следва нова амнистия, и през 1932 г. Драгойчева е освободена и заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва (1933-1935). Работи и в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936 г. и е избрана за член на Централния комитет на БРП(к), какъвто остава чак до 1990 г. А от 1941 г. е член на Политбюро на ЦК на БРП(к). През август 1941 г. е арестувана и изпратена в концлагера "Свети Никола", Асеновградско, където остава до декември същата година, след което е в нелегалност, като основната й дейност е създаването на Отечествения фронт. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт по ЗЗД за втори път.
След 9 септември 1944 г. заема всевъзможни обществени постове. Но ще се запомни с това, че през 1947 г. става първата жена министър в историята на България - на съобщенията, на който пост остава цели 10 г.
Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е сред най-яростните привърженици на идеята България да стане 16-а република на СССР. На прословутия пленум на ЦК на БКП от 1963 г., в качеството си на член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, заявява: "Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на СССР". В изкуството и културата си спечелва името на безмилостен цензор. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. Умира през 1993 г.
Светла Даскалова 24 г. е министър
ДС праща адвокатката в затвора за 1 г., но после става зам.-шеф на парламента
По споразумение още от 1945 г. на БЗНС е отредено Министерството на правосъдието. Това само по себе си говори до колко тоталитарният режим се е съобразявал със законите, но това е друга тема. Така, по силата на това споразумение, втората жена министър в историята ни - Светла Даскалова, е и втора по министерстване - цели 24 г. Единствено ген. Добри Джуров е бил по-дълго време на подобен пост, но в отбраната.
Даскалова е родена през 1923 г. в София. Дъщеря е на известния деец на БЗНС Райко Даскалов. От 1939 до 1944 г. учи в Немската гимназия в София, а после следва право в Алма матер. През 1944 г. става член на БЗНС. След 9 септември е секретар на парламентарната група на опозиционния БЗНС-Пладне. На 7 април 1951 г. е арестувана от Държавна сигурност, но още на следващата година е освободена от затвора и става адвокат. Между 1955 и 1962 г. работи в Правния институт към БАН. През 1962 година става подпредседател на Народното събрание. А в периода 1966-1990 година е министър на правосъдието. В началото на демократичните промени, от декември 1989 г. до март 1990 г., е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, след което се оттегля от политиката.
Дража е любимото момиче на Тато
Срещата с Живков изстрелва карловската учителка до вицепремиер
Едва ли има по-охулвана жена от комунистическата номенклатура през 60-те и 70-години от Дража Вълчева. Тя е родена през 1930 г. в село Горна махала, Карловско. Член е на Работническия младежки съюз от 1944 г. и на БКП - от 1954 г. Завършва Полувисшия институт за учители и дружинни ръководители "Макаренко" в София през 1952 г., след което работи в околийския комитет на комсомола в Пловдив и околийския комитет на БКП в Карлово, а през 1958-1961 г. е зам.-директор на училище. От 1961 г. Вълчева е секретар, а след това и първи секретар на Градския комитет на БКП в Карлово. И тогава, след среща с Тодор Живков, започва нейната бурна кариера. През 1966 г. става народен представител, член на ЦК на БКП и секретар на окръжната организация в Пловдив, на която от 1971 г. е първи секретар. През следващите години Вълчева е кандидат-член на Политбюро (1974-1981), член на Държавния съвет (1976-1977), министър на народната просвета (1977-1979) и зам.-председател на Министерския съвет (1979-1981) във второто правителство на Станко Тодоров. Обвинявана е за жестока разправа с неудобни партийни функционери. Людмила Живкова не крие омразата си към Дража и я нарича "кукувицата" - намек, че е заела мястото на покойната й майка в семейното гнездо. Очевидно приближената на Живков Дража е спечелила много врагове, защото още през декември 1989 г. е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 г. и от БСП. През 90-те години е съсипана от жестока лична трагедия. Синът й е обвинен в убийство на съдружника си, но до присъда така и не се стига.
Принцесата на комунизма за Москва бе еретичка
Слуховете за смъртта на Людмила са повече от тези за живота й
Да се пише за Людмила Живкова (1942-1981) като че ли е излишно - не минава седмица без поредното "сензационно" разкритие около живота й. И най-вече - около смъртта й. Доброжелателите или просто клакьорите я величаеха като "бялата птица на българската култура", а западният печат я кръсти "принцесата на българския комунизъм". Но така или иначе дъщерята на Тодор Живков използва семейното си положение, за да развие една широка и нетрадиционни за времето си културна, политическа и социална дейност. Нейните възгледи, отворени към Запада и Изтока, и относителната творческа свобода, която тя осигури на хората на изкуството като председател на Комитета за култура през 1975-1981 г., се възприемаха в Москва като опасна ерес. Затова сигурно и една от версиите за смъртта й е именно "дългата ръка на КГБ".
Споровете около нейната дейност не секват и до ден днешен. Което означава, че наистина е била значима. Или най-малкото нетрадиционна на фона на социалистическата скука фигура.
Инджова първа оглави кабинет
Ренета премери сили в битките за президент и столичен кмет
Демократичните промени засилиха рязко присъствието на жените в законодателната и най-вече в изпълнителната власт. Така че съвсем естествено бе да дойде ред и на жена да оглави правителството, макар и служебно - Ренета Инджова. Тя е родена в Нова Загора. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София през 1975-а. След това е преподавател по политикономия във ВМЕИ. В началото на 90-те е икономически експерт на СДС и оглавява Агенцията по приватизация (1992-1994). И на 17 октомври 1994 г. става министър-председател на служебното 81-во правителство на България, назначено от президента Желю Желев, като сдава поста на 26 януари 1995 г. на лидера на спечелилата предсрочните избори БСП Жан Виденов.
През 1995 г. Инджова се кандидатира за кмет на София и заема трето място след фаворитите Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. През 2001 г. е и първата жена кандидат за президент на България, печелейки 4,92% (139 680 гласа).
Попова е №2 на "Дондуков" 2
Прокурорката има и диплома за филолог
След като Ренета Инджова стана номер 1 на "Дондуков" 1, дойде ред жена да влезе и на "Дондуков" 2. Макар и като номер 2. Четвъртият вицепрезидент Маргарита Попова е родена във Велинград през 1956 г. Завършва Немската езикова гимназия в Пазарджик и българска и немска филология в СУ, а по-късно и право - пак там. Юридическата си кариера започва през 1990 г. като младши-прокурор на Пирдоп. През 1991 г. става районен прокурор на Своге. От 1996 до 2006 г. е административен ръководител и окръжен прокурор на Софийската окръжна прокуратура. Тогавашният главен прокурор Никола Филчев я отстранява от поста окръжен прокурор, тъй като е сред основните му критици в продължение на години.
От 2001 до 2004 г. е хоноруван преподавател в Академията на МВР, а през 2005 г. става постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, където обучава младши прокурори, постъпили в държавното обвинение.
От 21 февруари 2007 до 27 юли 2009 г. оглавява отдел "Противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС" във Върховната касационна прокуратура, който разследва финансови измами с еврофондовете. Министър на правосъдието е от 27 юли 2009 г. в правителството на Бойко Борисов. А през есента на 2011 г. влезе на "Дондуков" 2 като вицепрезидент на Република България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
