Петък,

Възкръснал храм се прочу с чудеса

От: Администратор -
Възкръснал храм се прочу с чудеса
A
A
A

Гробове на съсечени братя носят изцеление на вярващите

Стотици почетоха Илинден в манастира "Свети Илия" край Сливен

Стотици миряни почетоха големия християнски празник Илинден в манастира "Свети Илия", който се намира в непосредствена близост до сливенското село Чинтулово. "Благодаря на Бог, че тази година имаше по-голямо посещение. Хората чувстват нужда от небесна помощ и от духовност и затова идват. Моля православните християни да позовават свети Илия в молитвите си, той винаги ще ги окриля да бъдат по-добри и достойни", заяви Сливенският митрополит Йоаникий след края на тричасовата Света литургия.

Малцина бяха тези, които успяха да влязат в храма още от началото на литургията. Сливенският митрополит дойде малко преди 8,30 часа и започна богослужението точно в 8,30 сутринта. Час по-късно манастирът се напълни с хора, които влизаха, палеха свещи и пълнеха вода от чешмата му. "Свети Илия е бил образец за святост, доброчестие и вяра. Неговото житие е изпълнено с чудеса. Един свят живот. Да бъде грабнат на небето - това е рядко чудо. Молитвата ни към свети Илия трябва да бъде пламенна, искрена и постоянна. Той възнаграждава ония, които го почитат, и се моли за тях", каза дядо Йоаникий. Малко след началото на неговата литургия в храма пристигна ръководството на ГЕРБ-Сливен. "Правим го от уважение към големия празник и се молим за здраве и благополучие на хората от Сливен и региона", заяви общинският председател на партията Здравко Костадинов. Именно ГЕРБ даряват близо 10 хиляди лева за стенописите в църквата и манастира "Свети Илия". Това става през лятото на 2014 година. По този въпрос не искаме да говорим, парите отидоха за свято дело, което се вижда от всички", каза Здравко Костадинов. Всъщност на празника в манастира е

дошла и дамата, която е изписала всичките стени на храма

Тя се казва Живка Иванова и е иконограф. "След дипломирането си през 2004 година работя тук почти всяко лято. Хората даряват, защото наистина им се случват чудеса. По стените в манастира на практика е показано цялото житие на светците и тяхната история. Историята на братята Илия и Димитър е взета от творчеството на големия изследовател на Сливен Симеон Табаков", споделя Живка Иванова. Тя разкрива, че един от хората, които благотворително са работили по изграждането на манастира "Свети Илия", е сънувал, че трябва да направи параклис на името на свети Йоан Кръстител. Когато започнал да го прави, се натъкнал на предмети от някогашния манастир, който през 60-те години на миналия век изчезва. Днешният игумен на манастира отец Мариян припомня, че миряните са изградили това свято място отново, започвайки градежа през 1999 година. Той припомня, че единият от двамата братя - Димитър, е погребан именно в манастира и

около неговия гроб се случват безброй чудеса

Това е вярно, една през друга твърдят баба Дора и баба Минка, които са от Чинтулово и редовно посещават манастира. Дора припомня, че нейни близки от село Младово са излекували дъщеря си, която била напълно няма. Цяла седмица спа тук и прекара в молитви. В крайна сметка дали заради вярата, дали заради силата на мястото, но тя започна да говори. Други от миряните са категорични, че познават излекували се от тежки болести хора само защото са посещавали редовно манастира и са пили от неговата вода. На Илинден стотици пълниха шишета и се миха с чудодейната вода на манастира "Свети Илия", който се намира в самата гора северно от село Чинтулово.

През време на турското робство, а и до днес като светии са почитани братята Илия и Димитър.

Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово (старото име на с.Чинтулово) при текето-гробница от турски вид. Мястото се свързва с преданието за смъртта на двамата братя и вярата на християните в житията им, в чудесата, които ставали на техния гроб. Димитър бил наричан от турците Касъм и гробът му се почитал както от българите, така и от турците.

Според преданието, пренесено през поколенията от местните християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за "някой си ага".

През това време агата заминал на поклонение в Мека

Неговата жена, кадъната, един ден приготвила гюзлюми и си помислила, че ще и бъде по-хубаво, ако може да бъде с мъжа си: "Де е сега агата, че да си хапне." Илия чул за желанието й и казал, че той може да занесе на агата от ястието. Тя се учудила на неговите думи, но все пак се съгласила да изпрати от приготвеното. Увила с чевре в една тепсия част от гюзлюмите и ги дала на Илия. Когато агата се върнал от далечна Мека, дал на жена си тепсията и чеврето и благодарил за топлите гюзлюми. Кадъната му разказала всичко, което се случило. Те не могли да си обяснят това, което е станало по друг начин, освен с това, че Илия е човек на Аллах. Започнали да искат от него да приеме мюсюлманската вяра. Илия отказал. Искал да остане верен на Христа.

Отвели го на текето, където са били дервишите. Заплашили го със смърт. Илия не предал вярата си, загубил живота си, за да живее вечен живот в Христа. Той бил съсечен от турците. Над мястото, където го убили, от небето се спуснали седем кандилници и тялото му се възнесло нагоре. Посеченото тяло на Илия паднало в село Омарчево, Новозагорско, където има теке и издигната гробница в негова чест, която е напълно срутена.

След Илия бил съсечен и брат му Димитър, също смятан за светец, защото умира за християнската вяра. На гроба му е построена гробницата в село Касъмово, която носи неговото име.

Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светии. Много болни хора получавали лек, след като са спущали краката си в гроба. Там се пренасяли курбани като израз на благодарността на изцелените хора. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Ала българите смятали, че свети Димитър е техен светия, дал живота си за християнската вяра и изхвърляли лоените свещи, оставяни от турците на гроба.

Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. Селяните от Касъмово решили да изпратят прошение до Обикновеното народно събрание, за да превърнат текето (гробницата) в параклис. На 25 януари 1905 г. парламентът разглежда прошението и взема решение по въпроса. На 15 април 1905 г. излиза указ 105, подписан от княз Фердинанд, с който се уважава прошението на Касъмово.

На 20 юли 1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис "Св. Пророк Илия".
Самото теке се състояло от две стаи, коридор, водещ към гробницата, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по манастира.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички