- Госпожо Чернева, какво постигна срещата между ЕС и Турция във Варна?
- За Турция тази среща беше важна, защото президентът Реджеп Ердоган искаше да покаже, че може да говори с ЕС и по този начин да обори впечатлението, че Турция е политически и икономически в изолация. За Европейския съюз тази среща беше важна, защото Турция не може да бъде загърбена. Истината е, че голяма част от страните-членки продължават да са много скептични по отношение на това какво може да се постигне с Турция и как трябва да се говори с нея. Затова мандатът, който беше даден на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, не беше много голям. На срещата във Варна те трябваше единствено да подкрепят споразумението по миграцията с Турция и да потвърдят ангажимента за втория транш от финансова помощ. Те го направиха, но отвъд това нямаха мандат по нито един от въпросите, които Турция и ЕС биха могли да обсъждат заедно. Имам предвид модернизацията на митническия съюз, темата за Африн, ненамесата на Турция в европейските дела, визовата либерализация, за която Анкара настоява. Т.е. продължаваме да виждаме един много скромен дневен ред на отношенията между Турция и ЕС, но те все пак си говорят. Това е прогрес спрямо последната година.
- Кои бяха най-силните послания, които отправиха лидерите след срещата?
- От една страна, Европа каза, че осъзнава, че процесът на преговори не е прекратен, но че отношенията на Турция с ЕС минават през това Анкара да си оправи отношенията със страните-членки. Това, прочетено между редовете, означава не само Германия и Холандия, но също и Гърция, Кипър и Австрия. Без нито една от тях ЕС не може да размрази замразените в момента преговори с Турция. И изобщо, разширяването с Турция изглежда илюзорно. Същевременно чухме и Юнкер, който говори много за енергетика, за преговори, за сигурността на Европа и се ангажира за организиране на следващи срещи. Това беше послание, че каналите за разговори с Турция са отворени, но че Европа има проблеми с голяма част от това, което Анкара прави вътре в страната и навън. От турска гледна точка, най-важните послания бяха, че Турция може да е конструктивна по отношение на миграцията и че играе ролята на буфер за Европа спрямо ужасите на Близкия Изток, на войните и тероризма. Но че всичко това си има цена и че тази цена няма да е просто финансова, а че Турция ще продължава да иска и политическо признание. В момента Ердоган формулира това искане за признание като желание за членство в ЕС. Всички обаче знаят, че той няма това предвид. Турция много отдавна не иска наистина да бъде страна-членка, а по-скоро иска да има по-специални отношения с ЕС, които отиват отвъд просто съседските отношения.
- Оптимист ли сте след срещата във Варна? Възможно ли е да има нови разговори до юни?
- Не мисля, че следващата среща може да бъде толкова скоро, най-малкото защото Европейският съвет трябва да се събере и да даде нов мандат за такава. Така или иначе обаче следващи срещи ще има. И срещата във Варна ще остане като важна първа стъпка. Освен ако Ердоган не избере отново да ескалира и отново да търси външни врагове с цел вътрешна консолидация. За момента за него е по-важно да възстанови партньорските отношения с Европа, защото той е доста самотен в Сирия. Там нито Иран, нито Русия, нито САЩ са на негова страна. Така че партньорството с Европа е важно за Ердоган и той също би трябвало да се опита да го развива през следващите месеци.
- Австрийският канцлер Себастиан Курц призова за спиране на всякакви преговори за присъединяването на Турция към Европейския съюз. Това обаче няма ли да е контрапродуктивно и не са ли си Анкара и Европа нужни една на друга?
- Това е чисто символично изказване. В момента на практика преговори няма, те са официално замразени. Което означава, че нито се отварят и затварят преговорни глави, нито Турция може да се възползва от предприсъединителните фондове. Преговори няма, но все пак има надежда, че един ден, може би след Ердоган, Европа и Турция могат все пак да седнат и да си говорят като партньори. И затова идеята за прекратяване в момента е по-скоро външнополитически популизъм, отколкото мярка с реален резултат. Не трябва да се забравя също така, че Турция е член на НАТО, защото това я поставя в една особена позиция по отношение на сигурността на Европа. В огромна степен Европа зависи от НАТО за своята сигурност.
- За България какво е значението на провелата се във Варна среща?
- Много важно е за България това, че споразумението по миграцията беше препотвърдено. Това означава да продължи все така българската граница да бъде охранявана, тъй като турските гранични служители не допускат нелегалното преминаване през нея. В българските бежански центрове на практика няма почти никой в момента. За България също така беше важно, че нейният министър-председател присъстваше на снимката от срещата. Това е аргумент, че страната ни има не само глас в ЕС, но и влияние, така че да може да организира мандат за такъв тип среща. До някаква степен тази среща потвърждава ролята на България като посредник между Турция и ЕС. Казвам до някаква степен, защото отношенията между Европа и Анкара имат и много други измерения, освен споразумението по миграцията и границите. Например евентуални преговори по модернизация на митническия съюз ще бъдат една нелесна задача, в която водеща ще бъде ЕК. Но ако България иска да има посредническа роля, тя трябва да има ясна позиция по тези преговори. По подобен начин стоят нещата за визовата либерализация, за човешките права, за ролята на Турция в Сирия и Ирак.
- БСП много настояваше премиерът да постави на срещата въпроса за тракийските бежанци, но това ли беше удачното време и място?
- Подобни въпроси не могат да бъдат поставяни в среща от три часа между председателя на ЕК, на Европейския съвет и турския президент. Тези въпроси съществуват в двустранните отношения от десетки години. Те биват повдигани винаги, когато има вътрешнополитическа причина за това и това се е случвало неведнъж в последните три десетилетия. Повдигането им среща обратни искания от турска страна, които са с подобен или по-голям размер. Решаването на такива въпроси става между юристи в работни групи и трябва да бъдат свързани с готовност на българската държава да плати насрещни искания на турски граждани. Впрочем, когато преди месеци турската държава завърши ремонта на Желязната църква в Истанбул, не помня някой тогава да повдигна въпроса за обезщетенията на тракийските бежанци. Не можем да използваме такива теми, когато ни хрумне.
- От Варна Доналд Туск обяви, че редица европейски страни гонят руски дипломати. Достигат ли точката на замръзване отношенията между Запада и Русия?
- Има тенденция на ескалация в тези отношения. Мисля, че уроците от отравянето на Александър Литвиненко са научени. Тогава имаше една доста плаха реакция както от Великобритания, така от страна и на ЕС. В момента виждаме, че все повече страни осъзнават, че неправомерното използване на химически и биологични оръжия на чужда територия не е само обект на международни спогодби, но може да се случи и в реалния живот. Това е доста тревожно, защото кара гражданите да са притесняват за защитата, която могат да им гарантират институциите в съответните държави. Вярно е, че не всички държави-членки решиха да изгонят руски дипломати. Но въпреки това има възходяща тенденция и дори да не се постигне пълно единство, важен е знакът, че повече от половината страни са заели тази позиция. Това показва достатъчно ясно, че Европа възнамерява да се съпротивлява и да се отбранява.
-България извика посланика си в Русия за консултации. Какво означава това на езика на дипломацията?
-На дипломатически език това означава недоволство, но в по-слаба степен от експулсирането на чужди дипломати. Г-н Коцев впрочем се готвеше за окончателно отпътуване от Москва – има определен нов посланик, така че практически значението на този жест е относително.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
