Танцът върху жарава не може да се изпълнява на всеки събор
Група учени, отдали голяма част от живота си на изучаване на нестинарството, се обърнаха към "Стандарт", за да изразят недоволство от превръщането на обреда в бизнес. Повод за възмущението им станаха последните два събора в Рожен и в Копривщица, в програмата на които присъстваха два "спектакъла". В Рожен зрелището бе обявено като "Нестинарско шоу", а в Копривщица като "Нестинари".
"Все по-често четем и слушаме за това колко е атрактивно културно-историческото ни наследство, колкото е богат фолклорът ни, колко впечатляващи са българските традиции, обичаи, песни и танци. Това е и така, но наследството, което имаме, т.е. това, което сме наследили като културна памет от предците ни, изисква и още нещо, което бихме нарекли културна отговорност", смятат Валерия Фол и Георги Мишев. По думите им събитията в Рожен и Копривщица са с изключително значение за народното творчество, защото предоставят възможност за изява и обмен, каквито без този формат са трудно възможни. Дали обаче е приемливо и необходимо на тези събори да има всичко, да се извади и покаже всичко, по какъвто и да било начин, с цената на всичко, питат те.
Нестинарството е предмет на научни изследвания на българската и чуждестранната историография още от 19 век, тъй като е един от най-съхранените древни мистериални обредни комплекси. Играта в жарава е елемент от вярата и обредността, който е най-атрактивен за съвременниците, но не и най-съществен в обредния комплекс. Огнеходство може да се види на много места по света, не само в български ресторанти и на фолклорни събори, но това не е нестинарство. В България още по времето на социализма "Балкантурист" въведе в ресторантите, в които водеше чуждестранни групи, атракция с огнеходци, които играят в жарава с икони на светци и открадна наименованието нестинари, напомнят учените.
Нека се отнасяме с респект
Валерия Фол, проф. дин
Нестинарството се е съхранило през вековете заради самоорганизацията на вярващите. За това своеобразно общество говори системата от свещени места (манастирчета/параклисчета, аязми и конаци), които те поддържат и днес, изборът на главна нестинарка/нестинар и ритуалните посещения при нея/него, общия "панагир" на няколко нестинарски села на "Голямата аязма", срещите и гостуванията на нестинари с цел правилно да се изпълни обредът. Поради тази причина те наричат вярата си закон. Според разкази, които са потвърдени във всички анкети, спазването му е традиционно задължение на определени родове.
Нестинарската вяра и обредност са наследство от древните мистерии в чест на равнопоставената двойка богове Велика богиня майка и нейния Син с две лица - Слънце и Огън. Тази огнено-слънчева стихия може да се появи в образа на бик или на рогата змия според древните траки. През раннохристиянския период божествената двойка е припозната като св. Константин и св. Елена - синът-император и майката, които проправят пътя на християнската вяра. Това сливане се е случило в Странджа, тъй като планината е останала настрана от бурните процеси и кръвопролития през Средновековието.
Нестинарската обредност, извършвана по традиционния за общността обреден календар, е с космически характер. И дали божествената сила (наричана Светока, Великия Баща, свети Костадинчо) ще разреши някому да влезе в огъня, за да общува с нея, не е и не бива да бъде решение на кметове, чиновници и тур оператори, а на вяра.
Всъщност, нестинарският календар като възможност за целогодишен културен туризъм в Странджа планина вече е разработен дори в бакалавърска теза. И ако не се пречи на хората от потомствените нестинарски села, които искат да възстановят обредите си, всеки би могъл да отиде до омайната планина и да бъде един от участниците в мистерията, защото и зрителите са част от нея.
Така ли влязохме в списъка на ЮНЕСКО?
Георги Мишев, д-р по традиционна култура
Дали това, което се представя по съборите в Рожен и Копривщица, са нестинари и нестинарство? На този въпрос всеки специалист в тази област ще каже, че това е нещо, което е далече от нестинарството. Огненото представление, което виждаме по тези събори, може да се нарече огнеходство, но няма много общо с огнената обредност и нестинарството такова, каквото е познато в Странджа и в Северна Гърция. В това представление не може да се наблюдава древната почит към божествените начала, които са се трансформирали в християнската двойка светци св. св. Костадин и Елена, няма ги свещените дни на годишния кръг, свещените предмети, свещените места, няма го космическият заряд и силата на традицията, възхождаща към древността. Това обаче ще го кажат специалистите, но няма да го каже обикновеният човек, на когото и не му е работа всъщност да познава в подробности обреда. Когато нестинарството му бъде представено по подобен начин, то посетителят ще остане с представата за нещо съвсем друго, а казано директно - целенасочено ще бъде излъган и духовно ограбен както от настоящето, така и от миналото си. Представянето на нестинарството е възможно и на съборите на народното творчество, но по адекватен начин и с уважение, каквото заслужава и всяка друга част от културно-историческото ни наследство. Психотичното подскачане в огъня обаче не е било и не е нито същност, нито послание на нестинарството. Нима с подобно нещо сме влезли като народ в Представителния списък на ЮНЕСКО, където нестинарството е вписано като част от нематериалното културно наследство на човечеството? Превръщането в пародия на елементи от традиционната ни народна култура, които предците ни са възприемали като свещени, ги прави "туристическа атракция", като им отнема същността и изтрива културната ни памет като народ, а това е цена, която не си заслужава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
