Земен трус руши любимата обител на братята Асен и Петър
Посетил прекрасния балкански град Елена, аз тръгвам обратно към Велико Търново. Сега избирам друг маршрут - през Лясковец и Арбанаси. Този ден имам много свободно време и искам да видя още от чудесата на Търновския край. Пътьом минавам през голямото село Мерданя и зървам портата на голям манастир. Решавам да се отбия и паркирам колата си пред нея. Посреща ме възрастна монахиня, която ми разказва историята на обителта.
Според преданието светинята е построена от самия цар Иван Асен II в чест на голямата му победа над ромеите при Клокотница през 1230 г. Затова не е случайно, че Мерданската обител е наречена на светите Четиридесет мъченици, подобно на едноименната църква в Търновград, където се намира паметният надпис на владетеля за великото сражение. При османското завоевание царския манастир е разрушен, а обширните му земи са заграбени от турските бейове.
Всичко се променя основно, когато в средата на ХСХ в. по тези места идва еленчанинът хаджи Кесарий Хорозов. Той получава добро образование в Букурещ и натрупва значително богатство. Първата му стъпка е да изкупи старите имоти на Мерданския манастир. После строи манастирските крила и главната църква, която е осветена през 1853 г. Самият хаджи Кесарий става игумен на обителта и открива там вечерно килийно училища, посещавано от децата на Мерданя и околните села.
Освен в просветните дела, хаджи Кесарий участва активно в националноосвободителната борба. Включва се във Велчовата завера, а по-късно е сподвижник на Васил Левски. За съжаление след смъртта му в 1893 г. монасите от манастира се пръскат по света и той запустява. След известно време е възобновен като девически и такъв си остава до днес.
Влизам в добре поддържания двор и разглеждам отвън манастирските сгради. Естествено най-много внимание отделям на красивата църква "Св. Четиридесет мъченици". Тя е еднокорабна и едноапсидна с високо издигащ се купол. Хаджи Кесарий не успява да изпише фрески, но през 80-те години на миналия век стените й са изрисувани. Вътре правят впечатление иконите на тревненски майстори от ХСХ в. и особено тези на зографа Ценю Симеонов.
След срещата с монахинята и великото дело на хаджи Кесарий Хорозов продължавам към Лясковец. Оттам по криволичещ път се изкачвам по стръмните склонове на Арбанашкото плато. Ето я и моята цел - Лясковския или Петропавловския манастир. Това е една от четиринадесетте обители, изградени край столицата от владетелите на Второто българско царство. Според мълвата
още първите Асеневци вдигнали светинята като благодарен жест към Бог за успешното въстание
срещу византийците през ноември 1185 г.
След османското опустошение в 1393 г., през 1422 г. манастирът е възстановен, но отново е разсипан в 1598 г. Отново е въздигнат през 1662 г., когато за кратко време минава в ръцете на гръцки духовници. Българите обаче скоро си връщат позициите и гръцките монаси са изгонени. През ХVIII в. се засилват връзките с руското православие, което се вижда от подареното лично от император Петър т Велики евангелие с позлатен обков.
Особено бурен за обителта е ХIХ в. - времето на националните борби за църковно и национално освобождение. Скритото със здрави стени от очите на поробителите манастирско убежище става място, където се кроели завери и бунтове. През 1700 г. тук се планира т. нар. Марина буна. В 1856 г. от тази обител тръгва към Габровския Балкан капитан Дядо Никола заедно с 13 четници. Петропавловският манастир е гнездо и на Хаджиставревата буна от 1862 г., когато в него се събират около 70 бунтовници. След разгрома на бунта монасите са арестувани, а игумена хаджи Теодосий и брат му Йоасаф - заточени в Диарбекир.
По-късно тук се събират апостолите на Търновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. В 1874 г. по инициатива на митрополит Иларион Макариополски в манастира е основано първото българско духовно училище с ректор епископ Климент (Васил Друмев). В тази семинария се обучават такива видни учени като Васил Златарски, Петър Ников, Юрдан Трифонов и др.
Много превратности има в съдбата на Петропавловския манастир и след Освобождението на България. Тук Стефан Стамболов заточава бившия началник на семинарията и премиер на България през 1879-1880 г. Васил Друмев, заради русофилските му убеждения. От 1902 до 1912 г. обителта е превърната в приют за душевноболни хора. Голямата драма обаче се случва година по-късно.
В 11 часа и 28 минути на 1 юни 1913 г. земята в Търновско и Горнооряховско се разлюлява от един от най-силните трусове в нашата история. Рухват последните оцелели сгради от славното Българско царство. Земетресението разрушава почти напълно и Лясковския манастир.
Оцеляват единствено 31-метровата камбанария и сградата на Духовната семинария
издигната от дряновския строител Маню. Днес обаче жилищните крила и посветената на апостолите Петър и Павел църква са възстановени. И всяка година на Петров ден край нея се извиват хората на съвременниците, тачещи славното минало.
Легендата
Според народното предание след падането на България под турска власт земите на Мерданския манастир били дадени на Мерджан бей. Сполетяла го голяма мъка, защото години наред нямал деца. Една нощ сънувал, как някакъв глас му казва, че не ще има потомство, докато държи манастирските земи. Тогава отишъл да живее в друго село и веднага му се родил син, когото кръстил Витан. Тогава турчинът върнал имотите на християните и живял спокойно до смъртта си.
Вдовицата Мара вдига бунта срещу поробителите
Едно от малко известните въстания срещу турците е Марината буна, избухнала в Търново на 5 април 1700 г. Окуражени от разгрома на Османската империя във войната с Австрия, жителите на старата столица се вдигат на бунт. Начело са вдовицата Мара, синът й Стоян, воеводата Мирчо и монасите от Петропавловския манастир игумен Софроний и отец Йероним. След начален успех, срещу въстаниците са хвърлени еничарите от одринския корпус и те са разбити.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
