Известният скулптор Павел Койчев, участвал в изложението "Световни художници на хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк, представял България на Международното биенале във Венеция и очаровал десетки пъти ценителите на модерните скулптури със своите авангардни творби, е готов с нова изненада. Тя ще посреща гостите, които търсят уютен пристан в земите на древните "тесалократи" (господари на морето) траките край тяхната свещена планина Странджа. След като прочутият някога техен град Бизюе/Визе/Виза се прероди в Царево ("висия" значи царски!), редно би било и истинска тракийка да посреща и превежда мореплавателите до сушата. Всеки образован човек ще познае женската фигура - тя сякаш е излязла от царската тракийска гробница край Свещари, която е под закрилата на ЮНЕСКО като световен паметник на културата.
Изваянието не е само дълбок поклон на майстора Павел Койчев към незнайния му колега отпреди 25 столетия. То извежда на светло една Служителка на Промяната, поставена в древността за Пазителка на границите между световете. След като потулената доскоро тракийска култура отново възсия, Вестителката на свещеното преображение закономерно ще застане като Пазителка на брега, зад който живеят наследниците на нейните предци. Онова, което днешният творец благодатно й надставя, е подносът с яркото кълбо от светлина, което държи над главата си - фар за приближаващите плитчините към сушата и величав поздрав към приютените на ласкавата южна земя.
Светът вече познава съдовете и накитите на траките от злато и сребро. Техни реплики могат да се купят и дори вече се използват - засега повечето в луксозни заведения за богати гости. Но в засипаните под могилите древни храмове има великолепни стенописи, архитектурни шедьоври и свещени изваяния, които също биха стояли на мястото си в днешния живот на една от най-богатите на старини страна. Те могат да станат емблематични знаци в местата, които се радват на туристически "потоци", а умело "вживяни" в днешни летовища - и да привлекат нови ценители към тях. Както знаем, френски е оригиналът на Статуята на свободата в Ню Йорк, но американската "реплика" сега носи по 61 600 долара на ден! А колко по-убедително могат да стоят на родното си място творения на гении отпреди хилядолетия, когато се впишат в днешния ни живот и обособят в него любими центрове и пространства както за възхищение и размисъл, така и за фон на снимки за спомен от България.
Шедьоврите на твореца
Павел Койчев подрежда първата си самостоятелна изложба през 1982 г. и освен че се включва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина, има множество самостоятелни експозиции и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната ни художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на галерии в страната и красят частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и т.н. Незабравими остават "Торният бръмбар", който той изложи край НДК в София през 1995 г., "Стадото" през 2000 г., "Обиталище", показано на пл. "Княз Ал. Батенберг" в София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел, "Къщите, лятото, морето" от 2005 г., "Скулптури от оникс", показани през 2006 г., "Високомерна разходка" през 2006 г., "Преносителят" през 2007 г., "Градежът" край село Осиковица през 2008 г., "Водна паша" през 2009 г., "Под масата" през 2009 г...
Този път българският скулптор, мислител и концептуалист изненадва с мъдрото си обръщане към изконното изкуство, надживяло епохи, което отново е способно да спечели публика дори сред поне стотното поколение на хората, живели по времето на древния творец. При това Койчев осъзнава, че то се завръща да разпръсква духовна светлина, която днес да ни пази от рифовете и плитчините на профанното изкуство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
