Сряда,

Търсят потънал град край нос Шабла

От: Администратор -
3857
Търсят потънал град край нос Шабла
A
A
A

Продължават разкопките в античните Рациария и Бонония

Античен град със своята крепост и пристанище търсят археолозите край нос Шабла. Първото по рода си подводно археологическо проучване на уникалната за нашето Черноморие древна крепост Кария вече стартира. Екипите от учени и водолази се надяват да открият уникални и ценни антики под водата. Според рибари морето тук буквално ври от стара керамика. "Пуснем мрежите, а те се пълнят с котви, щокове", разказват старите морски вълци. През това лято археологическите екипи проучват четири обекта, съобщи директорът на Регионален исторически музей в Добрич Костадин Костадинов. Финансирането на разкопките е предимно от общините, на чиято територия са находките и от държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", каза Костадинов. Единият от обектите, който още на 9 май започна да се проучва, е крепостта Кария до фара на нос Шабла. Кария е единствената на Черно море и се простира на площ от 2-3 дка на брега на Шабла.

"Тя е уникална, създадена от карийското население, което е предшествало индо-европейските народи. Подобно на гърци и финикийци, и те са имали колонии - не много на брой - 15-20, в Средиземноморския басейн, като Кария е единствената колония на Черно море, попадащо в Средиземноморския басейн", поясни Костадинов. Втората част на проучването е вече под вода. Част от Кария е в морето и това ще са първите подводни проучвания в района. Ръководител на подводната експедиция, което ще е в периода юли-август, ще е Асен Салкин.
"За подводните проучвания община Шабла ни осигури 10 хил. лв., като с нас ще работи и клуб "Приятели на морето" - Шабла, като те ще се гмуркат със свое оборудване безплатно и ще ни подсигурят лодка за поддръжка", сподели Костадинов. Екип с ръководител проф. Георги Атанасов продължава работата си в крепостта Залдапа край Крушари. Ново тази година ще е възстановяването на римския водопровод. В началото на септември започваме разкопки в античните градове Рациария край село Арчар и Бонония във Видин. Екипът на доц. Здравко Димитров от БАН обаче не е доволен от отпуснатите средства от Министерството на културата - само 10 000 лв., с които разкопките трябва да се извършват с малко на брой хора и за кратко време. Проучванията ще се съсредоточат в района на откритата през миналата година резиденция на областния управител и късноантична баня. Другият античен град Бонония, върху който е изграден днешният Видин, ще се проучва със средства, осигурени от общината. След като откриха кула номер 8 през предишните години, сега археолозите ще разкриват крепостната стена. Тя трябва да бъде консервирана и след това реставрирана, за да се показва на туристи, смята доц. Здравко Димитров. Според него Рациария и Бонония имат голям потенциал да станат акцент на културно-историческия туризъм в района. Военни дипломи от времето на римския император Веспасиан ще търсят археолози на хълма Бърдото над Брезник. Мястото на проучванията се пази в тайна, за да бъде предпазено от иманяри.
В района вече беше открита военна диплома от времето на император Тит Флавий Веспасиан (69-79 г.), построил колизеума в Рим и оставил крилата реплика, че парите не миришат заради въведената по негово време такса за обществените тоалетни. В района вече е открита бронзова плочка, принадлежала на римски войник, служил в императорските легиони повече от 25 г. Своеобразната диплома давала особени права на римските войни ветерани. Предполага се, че след "пенсия" една такава група се е заселила над Брезник. Здраво фундаментирана стабилна къща на богато семейство от античността пък разкопават на метри от Музея на мозайките в Девня. Разкопките на този терен са възобновени днес, след прекъсване през 2009 година - каза директорът на музея Иван Сутев.

Варненска фирма "отваря" Аладжа манастир

Алпинисти ще обрушват част от опасните скали

Варненска фирма, която се занимава с обезопасяване на опасни скални участъци, ще спасява Аладжа манастир, съобщи за "Стандарт" уредникът му Валери Кинов. Най-известният средновековен скален манастир по Черноморието все още е затворен за туристи, защото е опасен. Камъни от половин тон висят над площадката, водеща към монашеската обител. Ако някой от тях се откъсне, може да повлече със себе си и параклиса с оцелелите стенописи. "Поискали сме от общината да ни бъдат отпуснати 10 000 лв. Намерихме варненска фирма, която частично ще обруши част от камъните и ще ги укрепи. Така ще спасим туристическия сезон поне за три месеца. Това обаче решава частично проблема", казва Кинов. Всъщност за укрепването на манастира има готов проект, съгласуван с Министерство на културата. Необходими са 40 000 лв., но все още пари няма. "Посъветваха ни да направим заявка до Националния фонд за бедствия и аварии. Казаха, че от 3 до 6 месеца ще ги отпуснат", твърди Кинов.
Аладжа манастир не е ремонтиран повече от 50 години. Преди 6 години е разработен проект за консервация, реставрация и обновяване на инфраструктурата на обекта на стойност 2,5 млн. лв. От тях 400 хил. лв. са за технически проект за цялостна консервация и укрепване на Аладжа манастир и катакомбите. До началото на т.г. манастирът се е стопанисвал от Министерството на културата. В момента и за 10 години напред обаче община Варна ще бъде отговорна за обекта. Стопанин е Археологическият музей в града. Общината ще кандидатства за финансиране по международните европейски програми, за да спаси от разруха уникалния културен паметник.
Според Кинов заради "ол инклузив" туристите пък не върви и аудиовизуалният спектакъл "Легенди от Аладжа манастир", създаден със средства на Община Варна в подкрепа на инициативата за утвърждаване кандидатурата й за културна столица на Европа през 2019 г.

Събраха в албум облеклото на българката

"Възстановки на средновековното българско облекло (XIII–XIVв.)" е озаглавена книгата на Калина Атанасова, която ще бъде представена на 16-и юли, събота, от 16.00 часа в зала "Одесос" на Археологическия музей във Варна. Книгата представлява пълноцветен албум, посветен на цивилния костюм през Второто Българско царство. В нея са включени общо 174 авторски илюстрации, графични възстановки, снимки на материални възстановки, фотографии и репродукции на артефакти. Описани са дрехите на мъже, жени и деца; царе, боляри и обикновени хора. Анализирани са всички запазени до момента портрети на средновековни български благородници, както и находки от 17 средновековни некропола от различни краища на страната. Стремежът е да се покаже не само представителната и парадната носия, но и ежедневното облекло на различните слоеве население от късното бългаско средновековие.

За 6 месеца: 30 000 посетиха Хераклея Синтика

Небивал интерес в последните години на туристи към античния град Хераклея Синтика, който е край храма на пророчицата Ванга в местността Рупите, се наблюдава през тази година. Само за първите шест месеца музеят на открито е бил посетен от близо 30 000 души - чуженци и българи. От тях 80% не са от Пиринския край, а 30% са чужденци. Причините за този бум на посетители са няколко. Най-важно е, че се натъкнахме на уникални находки при изследването на древното селище. Такива открития няма как да не провокират интереса и на медиите, и на хората. Преди време направихме и сайт в интернет на Хераклея Синтика, всеки може да заяви кога ще дойде, за да осигурим човек да ги посрещне. Преди ден дойде голяма група от Норвегия", каза Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич.
Античният град е само на 1 км до църквата на Ванга, много хора идват тук, след като са били в храма. Поставени са информационни табели на български и английски език, предстои да се монтират и нови. Благодарение и на сайта все повече нашенци и чужденци бият път до историческата забележителност. Хората разбират в електронната мрежа, че има такова селище. Впечатлени са от обекта и идват, за да го разгледат. Посетителите се увеличават непрекъснато, това е един от най-посещаваните обекти, целта да се превърне в Музей на открито вече е изпълнена.

За 4 дни: Гледаме безплатно Панагюрското съкровище

Безплатен вход в 4 дни от юли и август, през които Панагюрското златно съкровище е "у дома си", пускат от Историческия музей в средногорския град, съобщи неговият директор доц. Атанас Шопов. По случай гостуването на оригинала местните жители и гостите на града ще могат да видят без пари деветте златни експоната на 19 и 25 юли, 16 и 29 август. Панагюрското златно съкровище е експонирано в специално направената през 2012 г. зала-трезор под земята в центъра на града, след което се завръща в Националния исторически музей в София. Трезорът в двора на Историческия музей в Панагюрище е дарение от "Асарел-Медет" АД и неговият директор проф. д-р Лъчезар Цоцорков като меценат на културата. Стотици туристи от цяла България и от чужбина са посетили Панагюрище от 1 до 11 юли, за да видят оригинала на уникалното златно съкровище, като най-голям е техният брой в дните от четвъртък до неделя. Гостуването на Панагюрското златно съкровище през 2015 г. в родния му град бе отложено, тъй като от 16 октомври 2015 г. до 29 май 2016 г. то бе част от голяма международна изложба "Златната легенда" ("The Golden Legend") в Япония. Затова сега тракийският шедьовър, открит през 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище, ще гостува в местния музей за период от 2 месеца вместо за един - от 1 юли до 31 август.

До 20 дни приключваме северо- източната порта на Перперикон, казва археологът проф. Николай Овчаров

- Копаем на Перперикон вече 22 дни. Разкопките ще продължат до 10 септември. Най-големите неща предстоят, още сме в началото. Вече се очерта североизточната порта на акропола на Перперикон. Ще приключим до 20 дни с портата и акропола и да навлезем в Южното подградие на Перперикон, което се очертава да бъде не по-малко интересно от акропола. Там вече се виждат улици, площади, нови сгради. Казваме подградие, защото е разделено от останалата част с крепостна стена.

- И други ваши "последователи" блестят с нови открития?

- Любен Лещаков откри красивата тракийска принцеса слай Бенковски, на 40 км. западно от Кърджали. Близо е до Златоград. Та е погребение на тракийска принцеса от 4 век пр. н. е. Гроб, в който има 62 украшения от сребро и бронз, сребърна монета на древногръцкия град Маронея от 380-360 г. пр. Христа, накитите включително и сребърна диадема показват смесица от чисто тракийски накити и внос от древногръцките градове от Егейското крайбрежие. Много интересни са пръстените - 11 пръстена има тази жена, част от тях бронзови с печати с изображения на антични богове.
Друг интересен обект, който колегата доц. д-р Здравко Димитров разкри е тракийско светилище край с. Ангел Войвода, на 10 км. от Перперикон на територията на община Хасковските минерални бани. То е светилище с тракийски ниши. Първите изсичания в скалата са от късно бронзовата и ранножелязната епохи. На самия връп той разкри неголяма, но много интересна църква от 5 век, което показва как християнските култове са наследили древните тракийски вярвания.Така, че за 2 месеца разкопки имаме вече доста интересни резултати.

Реставрация на фабрика "изяде" парите за антики

Тази година няма пари за разкопки, обяви пред "Стандарт" директорът на Регионалния исторически музей в Сливен Николай Сираков. "Инвестирахме доста пари в закупуване на оборудване в първата текстилна фабрика на Балканите, която от две години е общинска собственост. Това е причината за липсата на разкопки в Сливен", заяви Сираков.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички