Четвъртък,

Смъртоносни капани в гробницата, пазена от Теракотената армия

От: Стандарт -
Смъртоносни капани в гробницата, пазена от Теракотената армия
A
A
A

Учените ще разгледат тайната камера на първия император на Китай, използвайки космически лъчи, за да открият артефакти, скрити в известната гробница, охранявана от Теракотената армия. Ще се търсят включително смъртоносни капани, древна карта и реки от живак.

Императорската гробница никога не е била отваряна от страх съдържанието ѝ да не бъде повредено. Сега учените са предложили да се сканира комплексът с мюонни лъчи. Космическите лъчи ще бъдат използвани за сканиране на запечатаната гробница на първия китайски император Цин Шъхуан – отдавна витаят слухове, че в нея има смъртоносни капани и древна карта с реки от живак, пише Daily Mail. 

Воини от миналото или "Новите тайни на Теракотената армия" дебютира по Viasat History. През 1974 г. археолози откриват забележителен къс от историята на Китай: цяла армия от около 8000 войника, 500 коня и над 100 колесници.

 Гробницата, заровена под пирамидална могила с височина 76 метра и обща площ от 350 кв. м, се намира в некропол в селището Линтун до гр. Сиан, провинция Шънси в Китай, и се охранява от голяма армия от теракотени воини. Всяка статуя някога е била ярко оцветена. Излагането на сухия въздух на Сиан, преди да бъдат измислени подходящи методи за консервация, е довело до избледняване на повечето воини.

Поради тази причина китайските служители отдавна не са склонни да разрешават разкопките на самата императорска гробница, докато не гарантират безопасността на артефактите вътре. 

Сега китайски учени предлагат да бъдат поставени детектори за субатомни частици под гробницата на възраст 2229 години, за да покажат структурата ѝ в три измерения.

Император Цин Шъхуан (258–210 г. пр.н.е.) успява да завладее и обедини цял Китай през 221 г. пр.н.е., създавайки империя, която просъществува около две хилядолетия. Сред другите му постижения са началото на изграждането на Великата китайска стена, създаването на национална пътна мрежа и стандартизирането на писмеността и мерните единици.

Неговата гробница е открита през 1974 г.

Когато високоенергийните космически лъчи от космоса взаимодействат със земната атмосфера, те създават поток от субатомни частици, включително мюони. Мюонното сканиране работи като рентгенови лъчи, като детекторите измерват скоростта на поглъщане на мюоните от материала, през който преминават. Точно както костите поглъщат относително повече рентгенови лъчи от плътта, за да създадат контраст на рентгеновата снимка, така камъкът и металът блокират преминаването на повече мюони.

Този подход е използван през 2017 г., за да се разкрие наличието на скрита по-рано камера в Голямата пирамида в Гиза.

Техниката за мюонно сканиране е предложена от физика Юанюан Лиу и колегите ѝ от Пекинския университет, които използват космически лъчи за изследване на тъмната материя в китайската подземна лаборатория Дзинпин в провинция Съчуан, която е най-дълбоката в света лаборатория за космически лъчи.

За да проверят своето предложение, учените са използвали съществуващите археологически и исторически доказателства за мавзолея на китайския император, за да създадат модели на гробницата. След това учените ги заровили в земята върху два мюонни детектора, за да покажат, че могат да получават изображения на своите модели.

Предпроектните проучвания са финансирани от китайското правителство. Според изследователския екип за сканиране на гробницата ще бъдат необходими поне два мюонни детектора, всеки от които с размерите на пералня. Те трябва да бъдат поставени на различни места на дълбочина около 100 метра.

Това не е първият път, когато археолози и други учени се опитват да използват неинвазивни методи за изследване на гробницата на Цин Шъхуан отвътре. За съжаление повечето подходи имат ограничения, които ги правят трудни за прилагане в специфичните обстоятелства на мавзолея. Детекторите на гравитационни аномалии са добри при откриване на промени в плътността под земята, но те лесно се влияят от външни фактори и техният обхват е ограничен до малка площ.

Междувременно георадарът, обичан от археолози и геофизици, е твърде ограничен в дълбочина, за да бъде полезен инструмент тук. Предишни изследвания обаче са установили, че подземният комплекс наистина се простира на около 30 метра под пирамидалния хълм. Археолозите смятат, че има голям шанс подземните камери да са все още непокътнати. Няма доказателства мавзолеят на Цин Шъхуан да е била ограбван.

 Геофизикът Ян Дикун от Южния университет за наука и технологии в Шънджън, който не е участвал в настоящото изследване, казва пред South China Morning Post, че последното предложение за сканиране на гробницата на император Цин Шъхуан е осъществимо.

 „Мюонните детектори, които изграждаме и използваме в полеви изследвания днес, са станали толкова малки, че едно дете може да ги носи“, коментира той. Но д-р Янг предупреждава, че подходът с използване на космически лъчи има потенциални проблеми, основният от които е, че детекторите трябва да бъдат физически поставени под комплекса на мавзолея, без да повредят него или артефактите вътре.

Той добавя, че това ще изисква и много търпение. За разлика от други техники за изобразяване, мюонната томография далеч не е бърза и детекторите ще трябва да работят, докато не съберат достатъчно частици за значим анализ. Всъщност моделирането, проведено от изследователския екип, показва, че детекторите трябва да бъдат оставени на място за поне една година, за да се получи ясно изображение на структурата на гробницата, пише Actualno.com

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички