Момчето-съдия, който става светец

Росарио Ливатино бе разстрелян от сицилианската мафия преди да навърши 38 г.

Момчето-съдия, който става светец | StandartNews.com
  • Росарио Ливатино бе разстрелян от сицилианската мафия преди да навърши 38 г.

На 21 септември 1990 г. денят започва както обикновено за съдия Росарио Ливатино. Той казва "чао" на родителите си, качва се в червения си форд фиеста и тръгва от Каникати, където е семейното жилище, към съда в Агридженто. На магистралата автомобилът е засечен от кола и мотоциклет, килъри откриват огън по него. Ливатино е ранен в рамото, излиза от автомобила и побягва надолу по склона. Убийците го преследват и продължават да стрелят. Той губи една от обувките си и накрая пада. Поглеждайки мъжа, който се кани да изстреля последния куршум, Ливатино пита: "Момчета, какво ви направих?" В думите му няма осъждане или омраза.

  • Това е първото канонизиране на магистрат, папа Франциск го даде за пример, Йоан-Павел II го нарече "Мъченик на справедливостта"

Младият съдия е убит от сицилианската мафия няколко дни преди да навърши 38 г. На погребението му плаче прокурорът Джовани Фалконе, застрелян от мафията 2 г. по-късно. Ливатино е бил един от магистратите, ангажирани с голям процес и тъкмо е щял да даде ход на ново дело, когато е убит. Отказал е въоръжена охрана. След убийството на Росарио на разследващите са били необходими месеци, за да декодират съкращението "STD", записано в бележките, документите и тетрадките на магистрата. Първоначално си мислели, че е таен код. Всъщност трите букви означават "Sub Tutela Dei" ("Под закрилата на Господ" или "Пред очите на Бог") - вдъхновяващ принцип на неговия живот и знак за дълбока духовност, пише La Stampa.Скоро Росарио Ливатино ще бъде обявен от католическата църква за първия светец - съдия. Канонизацията му започна през 2011 г., а на 10 май 2021 г. бе обявен за блажен - последен етап преди провъзгласяването му за светец. Това се случи на литургия в катедралата в Агридженто, Сицилия. По време на беатификацията в църквата беше изложена като реликва стъклена кутия с окървавената му риза. "Приемайки желанието на кардинала на Черна гора, ние решаваме, че почитаемият Божи служител Анджело Росарио Ливатино оттук нататък се нарича благословен и всяка година празникът му може да се чества на 29 октомври"."Служейки на общото благо и като пример за съдия, който никога не се поддаде на корупция, той се опитваше да решава делата не за да осъжда, а в името на изкуплението", заяви папа Франциск от прозореца на Апостолическия дворец във Ватикана. И призова всички - особено магистратите - да се поучат от Ливатино да бъдат "честни защитници на върховенството на закона и свободата".Папа Франциск неведнъж е говорил срещу мафията и организираната престъпност, като през 2018 г. определи членуването в техните структури за богохулство. "Не може едновременно да вярвате в Бога и да принадлежите на мафията", заяви папата.При посещение в Сицилия три години след убийството на Ливатино папа Йоан-Павел II го нарече "мъченик на справедливостта". Дълбоко трогнат от болката на родителите му, Йоан-Павел изнесе силна реч, в която призова за обръщане към Бога на всички грешници - на всички убийци.Росарио е роден на 3 октомври 1952 г. в сицилианско семейство от средната класа, единствено дете на Розалия Корбо и Винченцо Ливатино. Завършва университета в Палермо през 1975 г., а 3 г. по-късно започва кариерата си като магистрат в Калтанисета. Работил е като прокурор в Агридженто, а през 1989 г. е назначен за съдия. В зрелите си години той се грижи за родителите си, прекарва дълги нощи и дори празниците в съда. И е дълбоко вярващ. Християнският му живот обаче е дискретен и той помага тайно на бедните в града. Всяка сутрин преди работа посещава енорийската църква в Агридженто и седи на задните редове. Пасторът разбира, че е магистрат от висок ранг чак след смъртта му. От личните дневници на Ливатино става ясно, че приема работата си като личен път към небето. За всичко, което прави в ежедневието си, той знае, че е под Божия поглед. На бюрото му винаги има разпятие и Новия Завет, чийто страници са подчертани и смачкани, защото го чете доста често.

Дневниците

Когато на 21 септември 1990 г. съдия Ливатино е убит от мафията, почти никой не го познава, с изключение на неговите мъчители: той прекарва дните си в прашните картотеки на съда, занимава се главно с изземвания и конфискации на активи, откраднати от мафията. Това му донася смъртната присъда, постановена от мафията в Агридженто Stidda. Четирима от членовете й по-късно са осъдени на доживотен затвор.Повечето от това, което се знае за живота на Ливатино, идва от разкази на хора, с които се е срещал, и от дневниците му, които започва да води през 1978 г. От тази година има пасаж, написан с червено: "Днес положих клетва и съм магистрат. Нека Бог да ми помогне да спазвам тази клетва и да се държа както се изисква от образованието, което получих от родителите си". Тези и други подробности от живота на Ливатино са разказани в книгата на Роберто Мистрета "Мом-чето - съдия", написана в сътрудничество с Джузепе Ливатино - свещеник, роднина на съдията и защитник на каузата за беатификация."Ливатино не искаше да е герой. Той просто се сблъска с реалностите на Сицилия, където мафията бе дълбоко свързана с националната и с местната власт. Много скоро трябваше да избере дали ще се застъпва за закона и справедливостта, или ще предпочете удобството и личната си безопасност. Ливатино знаеше кои са мафиотските семейства и внимателно избягваше всякакви контакти или услуги. Той отказваше да присъства на местни партита или събития, ако знаеше, че ще бъдат поканени местни шефове. Не спираше дела, когато принадлежността на обвиняемите към мафията беше ясна, с всички рискове, които произтичаха от това. В резултат скоро бе намразен от местните босове, които наредиха убийството му".Когато говори за професията си и по-специално за издаването на присъди, Ливатино каза, че това е една от най-трудните задачи. Той пише: "Задължението на магистрата е да решава; обаче да решите е също като да изберете. И точно при този избор съдията, който вярва, може да намери връзка с Бог. Това е пряка връзка, защото да раздаваш справедливост означава да осъзнаеш себе си, да се молиш, да се посветиш на Бог. Това е непряка връзка, опосредствана от любов към осъдения. И този дълг ще бъде по-лек, тъй като съдията ще признава по-смирено своите слабости и ще се представя всеки път пред обществото, което му е дало толкова страшна власт, стремейки се да разбере човека, който е пред него, съдейки го без свръхчовешко отношение, но с градивно разкаяние. Нека си спомним думите на Исус към прелюбодейката: "Който е без грях, нека хвърли първия камък".Дневниците му разкриват и дълбоката му човечност. Ливатино има много страхове и съмнения. Сърцето му е разбито от жени, които не са отговорили на чувствата му. С наближаването на деня на смъртта той започва да се държи така, сякаш знае, че нещо ще се случи. Изглежда все по-малко заинтересован да създаде семейство, признавайки, че не иска да оставя сираци и вдовица. Съдията отказва бодигард - той не иска други бащи да оплакват загубата на децата си заради него. А членовете на мафията презрително го наричат "свят човек". В декрета за мъченичеството му е записано, че Ливатино е считан за "невъзможен за корупция именно поради това, че е практикуващ католик". От  документите за съдебното производство става ясно, че отвращението към него недвусмислено се дължи на омраза към вярата, дори първоначално е било планирано засадата да е  пред църквата, която магистратът посещава ежедневно.

Чудото

Съгласно правилата на църквата, когато някой бъде обявен за мъченик, процедурата за обявяването му за блажен и светец е ускорена и не изисква доказателства за чудеса.Но поне едно чудо вече се приписва на ходатайството на Ливатино. Почти три години след смъртта му той се явява на една смела майка - Елена Канале Валдетара, която е неизлечимо болна. Тя има две дъщери и е осиновила още две деца със съпруга си: момиче със синдром на Даун и сериозни сърдечни проблеми и момче, родено без крака и ръце. През 1993 г. Елена открива, че има лимфом. Тя се моли на Бог и една вечер сънува млад мъж, който й казва: "Силата, която ще те излекува, е вътре в теб. След като я намериш, ще помогнеш на повече деца". В съня Елена се вижда да присъства на празник със семейството си по повод сребърната си сватба през 2000 г. Тогава жената няма представа кой е мъжът от съня й. През 1995 г., на петата годишнина от смъртта на Ливатино, тя вижда снимката му във вестник и го разпозна. Лекарите не давали надежда на Елена, освен лъчелечение. Въпреки това тя решава да посети Светите земи и след като се връща, моли да й направят още изследвания. Медиците с изненада откриват, че ракът е изчезнал. През 2000 г. Елена, която създава приемна къща, е здрава и отпразнува годишнината със съпруга си в Рим, точно както е сънувала. Ливатино е бил не просто справедлив, а човек с истинска милост. В дневника си е написал: "Исус Христос никога не е казвал, че "преди всичко "трябва да сме справедливи, въпреки че в много случаи той е въздигал добродетелта на справедливостта. Вместо това той издигна заповедта за милосърдието до задължителна норма на поведение, защото това е "качественият скок" на християните".Има време за преценка, време за любов и дори време за мълчание. Ливатино знаеше кога и как трябва да се практикува всяко от тях.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай