Джоко Росич пое към рая в нощта срещу голямата задушница, последната преди великия великденски пост - само седмица преди да навърши 82. Изключителният мъжкар и артист беше от любимците на Бога и няма съмнение, че духът му след 40 дни ще се озове при любимата му Лиляна, с която живя на земята близо половин век. Мъките на най-известния каубой в Източна Европа и на Балканите започнаха след нейната смърт. Актьорът, който беше умирал 30 пъти по различни начини във филмите си, имаше три стента на сърцето, мехури на гласните струни и деградация на очните ретини. В края на миналата година Джоко сподели, че го мъчат световъртежи. После припадна, докато беше с приятелите си в кръчмата на бай Илко на пазара в "Ситняково" - който сега със сигурност трябва да кръстят на най-прочутия си клиент за всички времена. В "Пирогов" веднага го оперираха - тумор в главата. Състоянието му обаче остана критично през цялото време и през определен брой часове оставаше на командно дишане. Шефът на правителствена болница Любомир Спасов, където Росич е бил транспортиран миналия четвъртък, заяви днес пред медиите: "Влошаваше се постоянно. Но не се е мъчил. До последно не дойде в съзнание. Потъваше все повече и повече, нищо не можеше да се направи". Всички обаче се молеха за Джоко, защото нямаше човек, който да каже и една буква накриво за него. Според някои от докторите и аверите обаче Джоко вече не е бил мотивиран да се бори за живота си.
Просто му се е струвало излишно да съществува без Лиляна
Рицарят, който пришпорваше коне, коли и мързеливци, беше се изповядал: "Като се събудя всяка сутрин, казвам "Добро утро, Лили". Преди да си легна, пожелавам "Лека нощ, Лили". Като вляза вкъщи, започвам да я търся, за да й разкажа какво съм правил. А нея я няма. Със самотата не се живее. Мислех, че като минат четири месеца, ще свикна, но не - става все по-страшно. Не вярвах, че в голям град човек може да е толкова самотен." Всъщност Джоко има две деца и четирима внуци. Ирина е от първия му брак. "Родена е актриса - не мога да й стъпя на малкия пръст", казваше баща й за нея. Красавицата завършва ВИТИЗ и отива да играе по разпределение в плевенския театър. В един не особено стабилен момент от кариерата си решава, че трябва да емигрира - или по-точно евентуално да завладее западното и американското кино. Защото Ирина е не само хубава, но и талантлива - доказват го както ролите й на сцената, така и участията й във филмите "Като песен" и "Два диоптъра далекогледство". Тя и съпругът й Христо се установяват в Канада, но Ирина се отказва от изкуството поради лични проблеми. Сега тя е главна сестра в голяма клиника в Калгари. Наследничката на каубоя пристигна в София веднага след като разбра за тежката операция. Тя дойде с внучето си Бранимир - петгодишният юнак е успял да озари последните дни от живота на прочутия си прадядо. Георги, по-малкият син на Ирина, е нямало как да придружи майка си, защото е бил ангажиран с дипломирането си в университета. До Джоко е била и снахата - жената на доведения му син Стоян Колев, който той отглежда като свое дете. Журналистът в БНР почина преди няколко години, след като се задави с парче баница в подлеза на Орлов мост. Оттогава започват семейните трагедии - фаталната болест на Лиляна, а след смъртта й - и рухването на Джоко. В една от последните песни, които записва Росич, той казва: "Всички идващи чувства сравнявах с любовта си към теб, всички бъдещи рани лекувах с любовта си към теб". Каубоят беше цар на хитовете в стила на Жан Габен, въпреки че изпълнението му на "Йовано, Йованке" остава легендарно. В нито едно от превъплъщенията му обаче няма сълзи.
Често казваше, че тъгата е велико състояние
В гилдията обаче го знаеха като железния мъж, който най-мрази да се жалва. "Българите сме големи плакалници", казваше човекът, който от 62 години насам се броеше като един от нацията. Според него обаче най-големият ни проблем си остава омразата. "Никога не е била толкова силна, както сега. В парламента няма хора с акъла си, които да приемат закони, ясни като това колко прави две плюс две. Ние, на Балканите, не сбъдваме мечтите си, а ги давим в кръв. Но Балканите са единственото място, където мога да живея и да умра". Днес на пазара "Ситняково" бяха запалили свещи в памет на Джоко. През последните 30 години той не пропуска в събота и неделя да се събере на раздумка с приятели. Наричаше сбирките им "малкия парламент". Спира за няколко месеца след смъртта на Лиляна, но когато идва на себе си, се връща отново при бойните другари. Още тогава обаче те казват: Джоко вече не е същият. Актьорът като че ли се е простил и с любимите си съседи в село Бойковец - малко преди операцията черпил наред в кръчмата, без да казва какво му предстои. Поклонението е на 26 февруари от 11 в църквата "Свети Седмочисленици", а погребението е от 14 часа на Централните софийски гробища.
И него го отнесе черният кон
"Джоко Росич беше достоен човек и актьор, с голяма вътрешна и външна хубост. Топъл и отзивчив, притежаваше голямо благородство. Неговият актьорски талант беше достоен за подражание. Джоко умееше да придава на образите достоверност и неподправеност. Играта му беше въздействаща. Филмите му в Унгария бяха много популярни и местните зрители го оценяваха високо", каза за стария си приятел Ицко Финци. "България загуби велик човек и гениален самороден талант. Вярвам, че неговият неповторим глас, дълбок като Балкана, ще продължи да звучи в сърцата на всички, които са усетили силната емоция в изречените от него думи: "Ех, Йовано, Йованке, сърце мое". Харизмата на Джоко Росич, с която той обогатяваше всеки свой образ в киното, ще вдъхновява и занапред младите артисти. Той е личност, която не се забравя", написа премиерът Пламен Орешарски в съболезнователното си писмо. "И Джоко го отнесе черният кон. Колко малко читави хора оставят спомени!", написа във Фейсбук министърът на културата д-р Петър Стоянович. "Без него ми е празно. Джоко живееше точно срещу нас, в "Драгалевци". Невероятен човек и приятел", промълви Васко Кръпката. "С него си отиде цяла епоха. Беше голям, всички наоколо изглеждаха дребни пред таланта и добротата му. Беше най-близкият ми приятел. Научи ме, че трябва да съм мъж, докогато дишам!", сподели Йордан Василев. Мария Данаилова, съпругата на Ламбо, каза: "Стефан е безкрайно разстроен. Това е поредният удар за него. Страшно изживява смъртта на близки хора - още не може да дойде на себе си след кончината на Димчо Михалевски, а сега и Джоко. Докато Джоко лежеше по болниците, Стефан питаше докторите как е и дали може да помогне с каквото и да било. И понеже и той не е здрав, е изключително чувствителен".
Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 година. Майка му е българка, а баща му сърбин. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее у нас. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Има "Кирил и Методий" и "Златен век".
Актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас играе в над 110 филма. Между най-известните са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно". Последно Джоко се появи в "Отплата", сериала на Нова. Неотдавна го поканиха да се включи в спектакъл на Младежкия театър, но той не прие предложението - заради невъзможността да чете сам текстовете си. Поради същата причина беше принуден да откаже и централна роля в унгарска продукция, в която трябваше да му партнира носителка на "Златна палма" от Кан.
Откровения
"Джоко не е само име, а единица мярка за жизненост."
"Aз съм може би един от най-щастливите хора в тази страна."
"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже - Браво, страшен си!"
"Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш, умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата."
"Може да звучи като клише, но е вярно: "Всяка възраст си има своята хубост". Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил - да не зависиш от нищо и от никого."
"Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат "Ще ходя в Германия или Швеция", питам "Що?". Отговарят "Щото там е хубаво". Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави и при нас ще стане хубаво."
"Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас."
"Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва."
"Тези, които отидоха в чужбина, са слаби хора. Силните останаха тук."
"България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога, Господи!"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
