По пътя от град Кула към границата със Сърбия, след 5-километрово отклонение вляво, се намира Киряево. Притихнало малко село, сгушено сред красива природа в ниските дебри на Балкана. Забележително е обаче с историята си. Като се започне от руското му име и се свърши с подвига на офицер Николай Алексеевич Киряев, който загива в околностите му през 1876 г.
В зората на своето създаване в средата на 19-ти век селото се наричало Пределина. Първите му заселници дошли от близкото село Раковица заради обширните поля и ниви наоколо. Избрали си място на предела между два ниски старопланински върха - Черноглав и Връшка чука. През 1876 г. околностите му се превърнали в арена на военни действия. Доброволци от Русия пристигнали в Сърбия и България, за да участват във войните срещу турците за освобождението на България. Техни командири станали офицери от руската армия, също доброволци.
На 6 юли 1876 г. се водели боеве между турската войска и отряд доброволци от българи и сърби, командван от пристигналия от Петроград за тази цел кап. Николай Алексеевич Киряев. Отрядът му от 600 души трябвало да настъпи срещу укрепения лагер на Осман паша при село Велики Извор, днес в Сърбия. 35-годишният капитан сам участвал в боя.
Разгърден, с бяла рубашка, повел войниците си
Паднал обаче, пронизан от турски куршум.
Вестта за убийството му покрусила цяла Русия, във всички храмове била отслужена панахида за упокой на душата му. Академик Маковски го нарисувал, а портретът бил отпечатан на картичка, която станала притежание на хиляди руснаци. Днес картичките могат да се видят в музеи в Белград, Букурещ, Милано, Лондон.
Киряев произлизал от знатен дворянски род от Тулската губерния. Служил в Петроград и станал председател на славянския комитет, който се застъпвал за освобождението на южните славяни от турския гнет. Аристократът събирал дарения за обучение на български и сръбски младежи в Русия. Пишел статии в печата, той пръв представил във в. "Руский мир" сведения за жертвите в Перущица, Брацигово, Панагюрище, Батак.
Целият род Киряеви свързал съдбата си с България
По-малката му сестра Олга Киряева - журналист и писател, съпруга на руския посланик в Лондон, пишела статии, в които запознавала европейската общественост със зверствата, проявени от турците при потушаването на Априлското въстание, за жертвите, които дали Панагюрище, Батак, Перущица, Брацигово. За смелата й позиция през 1883 г. я наградили със златен орден "За наука и изкуство" от българския княз Александър Батенберг.
Съпругата на убития капитан пък - Анна Несвицка, станала милосърдна сестра и през 1877 г. лекувала ранените руски войни в Освободителната война. През 1882 г. по-големият му брат - генерал Александър Киряев, който събирал средства за облеклото на българските опълченци, пристигнал в родината ни, за да се поклони на гроба на Николай. В село Пределина до Раковица го завел видинският митрополит Антим I, който вече е бил председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание. На място решили да препогребат капитана и пренесли костите му в гробището на намиращия се наблизо Раковишки манастир. На церемонията митрополит Антим казал: "Помнете вечно Русия!
Без Русия сме като риба без вода
Братът отговорил: "Ако някой започне отново да ви тормози, ще се намери още един Киряев, който да ви се притече на помощ". Хората от Пределина се явили пред генерала го помолили да им даде името на селото. Трогнат от признателността, той ги благословил и обявил: "Нека се нарича Киряево!".
И до днес всяка година на 6 юли местните почитат паметта на капитана. В читалището стои негов портрет, а през годините са посрещали и по някой гост от неговия род. През 2008 г., когато се навършили 132 г. от гибелта му, да се поклони на гроба му пристигнала голяма руска православна делегация, водена от викария на патриарх Алексий. Той, заедно с владици от светия синод, отслужили панахида за Николай Киряев. До паметника се събрали хора от цялата околност, а хорът на Московския новоспаски манастир изнесъл голям концерт от църковни песнопения. Жителите на Киряево и Раковица преоткрили живота и подвига на своя патрон.
Млад, красив, богат
знатен кавалерийски офицер, който не пожалил живота си за българската свобода. Затова на всеки 6 юли 190-те жители на селото отрупват стария паметник на Николай Киряев с цветя. На него предците им са написали: "Вечна слава на героя, паднал за свободата ни!"
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
