Русе. "Можеш ли да пипнеш времето? Не можеш. То е Свише. Това е Божия работа. Времето е неуловимо". Това казва Александър Абаджиев. В Русе го познават като майстора на градските часовници. Всъщност той дори не е часовникар, а инженер-физик.
Именно той е човекът, който през 2003 година върна към живот емблематичния за Русе градски часовник. Спомня си, че когато го слага на масата за реставрация, краката му се подкосяват.
Представя си как по този циферблат са минали стотици хиляди съдби. Той е посрещнал немските и руските танкове, на площада пред него хората са се събирали да протестират, да се радват и да празнуват. "Това е едно просто, но гениално измислено изделие, направено да бъде вечно", казва той. След този на градския площад Абаджиев реставрира още няколко.
Твърди, че няма досега друго нещо, измислено от човек, което да ни свързва с времето. Болно му е обаче, когато види неработещ градски часовник, като този на библиотека в Русе и този на земеделското министерство в столицата например. Инженерът е наясно, че живеем в модерни времена. Градските часовници са били страшно необходими през ХVIII век, когато са произведени и монтирани. Но днес, когато дори обикновените ръчни часовници са демоде, а хората проверяват времето по дисплея на мобилния си телефон, функционалната необходимост на старите градски часовници е отпаднала. Това не дава покой на Александър Абаджиев.
Замисля се за това, че в цял свят всяка уважаваща себе си държава пази като реликва градските си часовници. Там те не са само механизми, които показват времето. Старите градски часовници са емблема и част от историческото наследство и естествен завършек на архитектурната линия на сградите, на които са монтирани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
