13 наши общини посрещат походниците у нас
За 61-ви път международната дунавска регата, известна като ТИД – 2016, стигна до българския бряг. Вярно, у нас тази година влязоха само 59 лодки, имали сме години с над 100, но любителите на водния спорт не свършват, обясни домакинът на регатата във Видин Тошко Маркин, председател на местното туристическо дружество „Бонония". Както винаги, гребците не са само от страните покрай Дунав, но и от по-далечни, в лодките гребат дори австралийци. От Видин в похода се включиха 5 лодки с 8 души екипаж.
Регатата е за любители на гребането, а маршрутът започва от изворите на реката в Германия и свършва при устието и в Черно море. Това е най-дългото разстояние на гребен поход в света – цели 2520 км. За да се издържи близо два месеца, гребците трябва да са много здрави и тренирани. Най-големи почитатели на регатата са германците. В групата им има хора с различни професии, но с неизменна обич към реката и водния спорт. Те го практикуват всеки уикенд, а лятото посвещават на похода. Вземат си отпуски, за да се включат. 30% от германците стигат от изворите до устието. Останалите – до Силистра.
Походът има своя забележителна история.
Не е прекъсван никога от 1955 година досега
Само през 1999 година, когато в тогавашна Югославия бушуват войни, този участък е заобиколен. Лодките са превозени до Ново село по суша и гребците отново са продължили с тях по Долен Дунав. Целта и тогава, и сега е една - участниците не само да преминат по реката с канута и каяци, но и да слизат на брега, да се запознават с живота на местните жители, със забележителностите на градовете по Дунава, с културата на народите. Навсякъде, където те спират и вдигат своите биваци местните власти ги приветстват, разказват им всичко за своите градове, гощават ги. Участници разказаха за унгарски кмет, който докарал лично от Италия специален готвач, който да приготви вкусни манджи за походниците. Във Видин не останаха по-назад – монтираха душове до крепостта „Баба Вида", свариха им рибена чорба, певци и танцьори от ансамбъл Дунав ги забавляваха. Кметът Огнян Ценков ги поздрави най-сърдечно и им дари рекламни неща за Видин. Общината в Лом окоси и напръска срещу комари площите около шлепа-музей на брега на реката, където е бивакът на гребците. Покани жителите на града да дойдат на място и да се запознаят с походниците. В Козлодуй също им стягат посрещане като на най-скъпи гости. Така ще бъде и в останалите 9 общини на българска територия.
Половината от участници в похода се познават от други негови издания - те отдавна са приятели. Като 71-годишният доайен на похода – Красимир Петров от Варна. Той гребе в ТИД-а за 44-ти път и познава всеки, който се включва за втори път. С тези, които са от 20 – 30 години, се чувстват като роднини. Аз съм морски вълк, казва за себе си той, с което иска да подчертае привързаността си към водните простори. Но не е плавал по море, работил е като електротехник в корабостроителен завод във Варна. Най-малкият участник в похода е 14-годишният Йосиф Дервентски от София. Момчето е ученик от 30-то училище „Братя Миладинови". В похода
се включва за шеста година заедно с баща си
Георги, който пък гребе в регатата за 16-ти път. От Русе в похода има две малки яхти от местния яхтклуб. В едната са Карел Маринович и жена му Нели, а в другата – двама Вальовци – Валентин Занев и Валентин Виденов.
С пиратска шапка от слънцето се пази Пламен Патев от Плевен. Прилича на истински морски вълк, но това е само визия. Живее и работи в града си, но прекарва свободното си време на реката. От Плевен е и Данчо, за който най-хубавото в похода е реката. Това е една великолепна река – тиха, красива, многолика. Какво ли няма по нея – спокойни простори, проломи като при Джердап, завои. А какви прекрасни градове са изградени по нея – те са най-хубавите в своите страни, споделя той. За други най-хубава е възможността да се срещат с крайбрежните жители, да разговарят с тях, да се запознаят с културата и традициите им. Това вече не е трудно да направят и като обикновени туристи, но преди 1990 година си е било единствен начин за гребците да преминат през толкова много страни и да видят затворения живот на Унгария, Сърбия, Румъния, България. Тогава включването в похода не е ставало лесно. Сега е достатъчно да изявиш желание, да имаш здраве, лодка и малко пари за храна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
