- 10 мита за сестрите Шарлот, Емили и Ан Бронте
- Авторката на "Брулени хълмове" имала втори роман, който бил изгорен
Загадките. Едва ли има някой, който да не е чел романите им или да не е гледал филмите по тях. Бронте е най-известната литературна фамилия във Великобритания вече 2 века, а „Джейн Еър“ на Шарлот, „Брулени хълмове“ – на Емили и „Агнес грей“ – на Ан продължават да заемат челните места в класациите на най-четените романтични книги от времето на викторианската епоха. Шарлот, двигател на сестрите си да публикуват произведенията, въпреки изолираният живот запазва романтиката и вае мелодраматични образи на герои. Емили е загърбила света, отдала се е на природата, а героите й създават усещането за ужасяваща мрачност и демонична любов, която върви ръка за ръка с отмъщение, омраза и подлост . Въпреки че е най-младата в семейството, Ан изгражда най-реалистичните образи в романите си, изваждайки на показ бичовете на обществото – пиянството, разводите и тиранията.
Всеизвестно е, че трите сестри са родени в семейството на свещеника Патрик Бронте и съпругата му Мария, която умира година след раждането на 6-тото дете – Ан, когато семейството се установява в село Хауърт (Западен Йоркшир), а бащата е назначен за викарий. Злочестата съдба на фамилията, покосена от туберкулозата , е разказана в поредица от филми. Четири от дъщерите отиват в мизерен пансион, но живи остават само Шарлот и Емили. Надеждата на фамилията е единственият син, който вместо да наследи баща си, става пияница и умира. Фатална болест сграбчва Емили Бронте още на погребението му, когато тя е едва навършила 30 години, а година по-късно покосява и сестра й Ан, която дори не успява да навърши 30-те. Шарлот напуска земния свят 6 години по-късно, за да остави баща си сам да посрещне славата от творбите на дъщерите си, но и да остане неутешим, че е лишен от наследник.
Вече повече от две столетия мистериите около фамилия Бронте не стихват – деспотичен баща ли е бил Патрик Бронте, защо дъщерите му са стари моми, искал ли е синът му да стане писател, коя е загадъчната причина за смъртта на бременната Шарлот, има ли втори роман от Емили.
1. Бронте кънтри – забравеното от Бога място
Една от най-разпространената версии за злощастната съдба на сестрите Бронте се смята, че е изолираното място, където те общували само със семейството и се разхождали около гробището до къщата. Всъщност, Страната на Бронте, както днес наричат баирите на запад от Брадфорд в западен Йоркшир, навремето е било доста оживено място. Сгушено между брулените хълмове се намира сега градчето Хауърт, а на върха на най-високата му точка се намира дома на енорийския свещеник Бронте. Многобройните посещения на туристи в къщата в днешни дни показват, че това не е онази митична, мрачна постройка, която навява ужаса на бедността, по описания на биографа на Бронте, а доста приличен за времето си дом, в който през 1820 година се настаняват семейството с шестте деца. Да, къщата на Бронте е била в покрайнините, но само на две минути пеша от селцето, което в началото на 19 век бързо се превръща в индустриален град. По онова време в него е имало канализация и всички къщи са били населени. Самият дом на семейство Бронте не буди мистичност, даже изглежда доста удобно. Днес той е превърнат в музей. Драматичните описания за кратката продължителност на живота на сестрите е хиперболизирана. По онова време средната продължителност на живота е била 24 години, докато Емили, Шарлот и Ан са живели съответно на 30, 38 и 29 години. Разбира се, те са напуснали света доста млади според съвременните стандарти, но не и по онези.
2. Старите моми не са изпитали любовта
От векове битува мнението, че трите сестри не са били покосявани от стрелите на Купидон, а в романите им са извадени на показ чувства, които момичетата са прочели в над 500-те книги от семейната библиотека. Това обаче важи само за Емили, за която е известно, че е била най-щастлива сред природата, птиците и зверовете. Ан се влюбва в сина на приятел на баща им, който ги посещава често. По него се прехласва и Шарлот, но след като разбира за чувствата на сестра си, напуска къщата. Голямата си любов авторката на "Джейн Еър" намира през 1842 година, когато заедно с Емили са изпратени в пансион в Белгия, за да усъвършенстват френския си. Там среща белгиецът Константин Еже, който е съпруг на собственичката на училището. Той е техен преподавател, ерудиран, но егоцентрик. По-късно Шарлот се връща в Белгия като учителка по английски в пансиона на семейство Еже и чувствата й към 7 години по-възрастния мъж се разпалват. За да не се разрази скандал, тя се връща у дома, преживява тежко раздялата, но продължава да пише на Константин. Той къса писмата, но не ги хвърля. Намира ги съпругата му и ги предава на почитателите. Романът й „Учителят" е инспириран от тази нещастна любов. Десет години по-късно, Шарлот получава четвърто предложение за брак в живота си. То е от помощника на баща й Артър Бел Никълс, влюбен в писателката от дълго време. Първоначално Шарлот отхвърля предложението, но по-късно размисля. Скоро след медения месец в Ирландия Шарлот забременява, но това влошава крехкото й здраве и тя умира на 31 март 1855 г.
3. Прокобата на фамилията е туберкулозата
Най-разпространено е схващането, че тази болест е причина за смъртта на цялото семейство. Това обаче не е така. Майката на момичетата умира вследствие на рак на матката. Двете по-големи сестри на Шарлот наистина умират от туберкулоза в девическия пансион, но за трагедиите в семейството по-късно не е ясна причината. Знае се, че единственият им брат си е отишъл абсолютно изненадващо, възможно е това е било и заради пиянството му. Кончината на Емили идва месец по-късно. Твърди се, че тя е била най-привързана към брат си и на смъртта му с часове стояла на гроба, докато вятърът я брулел. Белите й дробове се възпалили, но тя отказала да взима лекарства. Единственият свидетел на смъртта й е била Шарлот. Кончината на Ан се свързва със замърсения водоизточник, за което предупреждава Емили в последните си писма. А смъртта на Шарлот се предполага, че е причинена от късната бременност- страдала е от токсикоза, но на 38 години и със състоянието на медицината в онези времена, тази болест е била фатална за Шарлот.
4. Художникът в семейството е само един.
Действително, братът Брануел има голям талант, но Шарлот също е имала впечатляваща дарба. Преди да се отдаде на прозата, тя е мечтала да бъде професионален художник. Като малка се взирала с часове в картините на брат си и започнала да излиза из полята и да рисува пейзажи, а по-късно и портрети. Местните хора така харесали творбите, че започнали да ги купуват, за да украсяват домовете си. Славата й на изгряващ художник стигнала до Лийдс, където собственик на галерия откупил два от пейзажите и ги представил на изложба. Когато решила да смени своето амплоа и да стане писател, щрихирала героите на романите си. Когато един от издателите случайно видял рисунките, я помолил лично да илюстрира „Джейн Еър“.
Славата на романа вече властвала над цяла Англия и Шарлот се уплашила да няма обратен ефект и скромно отказала. Има още един мит покрай този роман. Твърди се, че парите от него Шарлот ги е дала на баща си, за да върне дълговете си. Биографът на писателката обаче е категоричен, тя е оставила в семейната хазна само малка част от заработените средства. Голяма част от тях е похарчила, за да направи усмивката си красива. Шарлот имала много лоши зъби, затова избягвала да се усмихва. Когато отишла при зъболекаря, тя преставала да бъде срамежлива. Голяма част от парите тя оставила и на шивачката си. Роклите на Шарлот били десетки, най-модерни за времето си и днес голяма част от тях са изложени в музея.
5. Емили е най-мистичната Бронте
Да, "Брулени Хълмове" се смята за викторианския венец на мистиката, самата Емили изчезва от света на прозата след него. Но в действителност, това е най-здравомислещият човек в семейството. Отегчена от брътвежите на местните хора, тя общува предимно с животните, но и със сметките. Ръководи целия семеен бюджет, както и всички финансови дела на фамилията. Именно тя инвестира парите на Бронте в акциите на железопътна линия, а след това внимателно следи котировките, всеки ден чете вестници и анализира сделките на борсата. Един от белгийските педагози твърди за нея, че може да мисли толкова логично, колкото е било присъщо само на мъжете по онова време. Затова и загадките на характера й остават и до днес: как при цялата любов на Емили към мистиката успява да запази ясен ум, здрав разум и силен характер. Факт обаче е, че Емили до края на живота си страни от хората, обожава да е сред природата и често носи вкъщи зайци. В деня на смъртта си, тя се притеснявала най-много за бъдещето на любимото си куче, на когото всяка вечер четяла собствена поезия. Стиховете на Емили са ценени и до днес, поставена е от критиците наравно с Блейк, Байрън и Шели.
6. Бащата им бил деспот
Независимо от митовете, Патрик Бронте не е бил нито тиранин, нито религиозен фанатик. На всички деца е била дадена пълна свобода да се развиват. Момичетата сами решавали кои книги да четат, абонирали се за модни списания. Бащата насърчавал децата си да учат литература, защото дълбоко вярвал, че само образованието ще ги направи приемливи за обществото предвид скромните им финансови възможности. Още от малки той разделил децата на два творчески съюза: Шарлот и Брануел, които пишели романтичните новели, докато Емили и Ан описвали истории на въображаемия си свят. На всеки обяд цялото семейство обсъждали творбите на Шекспир, Скот и Байрон. Бащата изказвал собственото си мнение, но никога не забранявал на дъщерите си да имат свое. Нещо повече – бил тяхната подкрепа, научил ги да си помагат, но и да бъдат конкуренти. Отгледал шестте си деца сам и им отдал цялата си любов. Въпреки това винаги е искал от тях повече, отколкото те можели да му дадат. Неговата амбиция започнала още в началото на живота му. Патрик Бронте е роден в неграмотно ирландско семейство. Той бил най-голямото от 10 деца. Първо чиракувал при ковач, който видял таланта му и помогнал да отиде в колежа „Сейнт Джон“ в Кеймбридж. Там Патрик се заклел да успее в живота и започнал с най-важната промяна – сменил фамилията си от Брунти на Бронте, за да прикрие ниското положение в обществото на семейството си. Никога не се върнал при корените си.
7. Името „Джейн Еър“ идва от река
Много са спекулациите дали името на главната героиня в култовия роман на Шарлот е видоизменено от думата аir (въздух) или е свързана с Аire (река в Йоркшир). Предимство на второто твърдение дава фактът, че тя стига до северния бряг на региона, където се намират руините на абатството Къркстол - класическа готическа сграда, която се смята за прототип на замъка „Торнфийлд“ в романа.
Напоследък обаче се налага друга теза, свързана с един съвременник на писателката - Едуард Джон Ейр. Той е английски изследовател, който по-късно открива езеро и полуостров в Австралия, кръстени на негово име. Неговите открития са през 1840-1841 година, а романът на Шарлот е публикуван чак през 1847 година, което предполага, че тя е знаела за него. Едуард е името на главния герой – господин Рочестър, а Джон е братовчедът на Джейн, който я приютява след бягството и й предлага брак.
8. Брануел се пропива заради баща си.
Братът на трите сестри е бил считан за най-надареното дете в семейството, докато израствал. Подобно на сестрите си, момчето обичало да пише. По-късно Брануел демонстрирал брилянтни умения на художник. Благодарение на таланта му и до днес е запазен автопортрет със сестрите му. Любопитна подробност е, че по-късно той изтрива своя образ от рисунката. Баща му обаче бил категоричен, че синът трябва да го наследи и съдбата на Брануел коренно се променя след като получава учителска позиция в заможното семейство Робинсън. Това става и благодарение на настойчивите молби на сестра му Ан. Назначен да обучава дъщеря им, Брануел бързо се влюбва в съпругата, а когато аферата излиза на бял свят, честта на Бронте е омърсена, а учителят – уволнен. Връщайки се у дома той понася критиката на баща си с много алкохол и наркотици. А когато заболява след поредния запой, тялото му не може да я превъзмогне. Така, на 31-годишна възраст той починал, което пък отключило лудостта на Емили. Твърди се, романът на Брануел с г-жа Робинсън е бил вдъхновението за известния филм "Завършвам", пуснат през 1967 г., с Дъстин Хофман в главната роля.
9. Трите сестри са били много задружни
Това не е вярно. Емили и Ан са били много близки. Разменяли са си непрекъснато стихове, били са неразделни. Наричали са ги „близначките“. Не са искали поезията им да бъде публикувана и само настойчивите молби на Шарлот са ги принудили. След като били продадени само 2 книги, двете момичета се отчаяли. Голямата им сестра отново ги окуражава да дадат на издателя им романите „Брулени хълмове“ и „Агнес грей“. Първоначално Шарлот прибавя към тях и своето произведение – „Учителят“, но издателите го отхвърлят. Тогава тя дописва „Джейн Еър“ и той засенчва романите на останалите две. Отношенията окончателно се обтягат след смъртта на брат им, Емили и Ан се затварят в себе си, а Шарлот се носи на крилете на славата. Когато Емили се разболява, отказва Шарлот да я лекува. Умира безмълвно, а веднага след това Шарлот пуска ново издание на гениалната любовна история на Катлийн и Хийткриф , вече със своя редакция. Твърди се, че Емили е писала и втори роман, но след смъртта й Шарлот го е изгорила. 10. „Джейн Еър“ е по-продаван от „Брулени хълмове“.
Романът на Шарлот Бронте винаги е бил едната страна на златната литературна монета, докато на другата е „Гордост и предразсъдъци“ на Джийн Остин. Двете писателки много си приличат. Шарлот се ражда година преди смъртта на Остин. И двете имат несподелена любов, и двете получават слава още приживе.
„Джейн Еър“ успява само до началото на 20 век да засенчи „Брулени хълмове“. В няколкото класации за 20-те най-велики любовни истории в литературата, които “The Guardian“ прави от началото на 21 век, на първо място неизменно е “Брулени хълмове” на Емили Бронте, а след нея е “Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин. Третото място е за “Ромео и Жулиета” на Уилям Шекспир, а “Джейн Еър” на Шарлот Бронте е едва на четвърто място. Петицата остава запазена за “Отнесени от вихъра” на Маргарет Мичел. В ТОП 10 са още “Английският пациент” на Майкъл Ондатджи, “Доктор Живаго” на Борис Пастернак, “Любовникът на лейди Чатърли” на Дейвид Хърбърт Лоурънс, “Далеч от разбеснялата тълпа” на Томас Харди и “Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд. Шарлот или Емили, какво значение има след като името Бронте запазва мястото си на пиедестала на историята повече от 200 години…
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
