София. Ние има за какво да се оправдаваме, защото пратихме войски, има за какво да се чувстваме виновни. Това заяви пред БНР университетският преподавател проф. Никола Георгиев, във връзка с боядисания в розово паметник на Съветската армия преди дни.
Събитията се опознават и осмислят чрез приликите и разликите между тях. Преди 60 години преди това в София имаше голяма красива градина наречено "глупаво"- Борисова. Комунистическият режим я преименува и направи Парк на свободата, допълни той.
Влюбените двойки, които често са го посещавали малко насмешливо осмисляха това име. Така се чувстваха. На входа на този парк на свободата се ширеше нависоко и нашироко една калпава, гипсова статуя, грозна и заплашителна на Сталин. С нея се случи нещо, за което можем да намерим прилики и разлики с това, което се случи преди броени дни близо до парка на свободата. През 1952 г. 19-годишният Георги Константинов, бъдещ анархист, с един свой съмишленик подлагат под краката на грозната статуя на Сталин бомба. И двамата неопитни в бомбаджилъка и тогава с насмешка се казваше - едната обувка на Сталин повредена била. Милицията залавя Георги Константинов, присъда получава от 20 г. затвор, от които 4 в самотна килия, останалите около 6 години в по-обикновено затворническо положение /по тези причини Константинов не беше одобрен от НС за член на Комисията по досиетата 2007 г., предложен от СДС - бел. ред./, разказа проф. Георгиев.
Това е едното посегателство. Бомба успешна или не, е друг въпрос, но е взрив. Но тук не е въпросът в мъченическата биография на Георги Константинов. Близо до това посегателство, се случи нещо друго през тази година. Част от паметника беше поръсен, залят с розова течност. Няма бомба. Цветовете имат свои странични значения. Розовото идва от розата и розовото носи ореол на някаква нежност, красота, светлина. Имаме израз той гледа на света с розови очила. Не бомба, а възможно най-нежният цвят. Има и надпис, който е на чешки – България се извинява или моли за извинение в превод. Великолепно хрумване, че този надпис и това българско извинение е направено на паметника на армията, която поведе нахлуването в Чехословакия през 1968 г.
Много неясно е каква българска част е била пратена. Носеха слухове, че това са гранични полкове от турската граница, в които дисциплина и държание биха се различавали много от един софийски полк. Те са пратени. Северната ни съседка – диктаторска Румъния - не изпрати. Диктаторът Чаушеску не прати нито един румънски войник. Българското правителство изпрати и трябва да се извиним. Но ни принуди да пратим онзи хубавец на върха на паметника на съветската армия, разказа проф. Георгиев. Той добави, че е много сложен и объркан въпросът дали тази армия е спасила Европа и Азия донякъде от хитлеризма, дали тази армия е наложила режим, който не е тъждествен с хитлеризма, но носи много общи неща. "Това раздвоение измъчва хората и ги дели ясно – паметникът трябва да се събори, паметникът трябва да се съхранява като светиня, а се кръстосват различни ценности. Разумните хора не застават на ничия страна. Но имам дребно възражение срещу този паметник, по-грозен паметник, по-нахален, по-нагъл, по-груб, аз не съм виждал, подчерта проф. Георгиев. Трябва да се махне, но да се запази, да се помни, подчерта именитият професор. Той припомни събитията от преди 45 години в тогавашна Чехословакия, като ги свърза и със събитията от 1956 г. в Унгария.
На 21 август в деня на 45 годишнината от нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага, Паметникът на Съветската армия в София осъмна отново боядисан, този път войниците бяха в розово. Отдолу имаше надписи на чешки и български език: "България се извинява !!!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
