Отглеждането на биволи е най-старата традиция в българското животновъдство и реална възможност нашите скотовъди да намерят ниша за продуктите си на външния пазар. Възможностите обаче стоят неоползотворени, защото предимствата на този бизнес не са достатъчно популяризирани сред производителите. Зад тези изводи застанаха експерти от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерството на земеделието, представители на двете асоциации на биволовъдите и стопани, които отглеждат рядката родна порода "Българска Мура". Това стана по време на изложението по биволовъдство, проведено през септември в разградското село Гецово.
9900 глави биволи се отглеждат в момента в около 50 ферми в България. Средните стопанства наброяват по 15-20 животни, единици са фермите с по над триста екземпляра. Разрешително за директни продажби на пазара обаче имат само големите производители. Затова по рафтовете на магазините у нас липсват биволските продукти или те са изключение. В същото време месото и млякото от биволи представлява деликатесен биопродукт, който би могъл да намери силен пласмент не само на нашия пазар, но и в Западна Европа, защото съдържа незначителни количества холестерол въпреки високата си масленост. Това обясни проф. Васил Николов, шеф на Агенцията по селекция и репродукция към земеделското министерство.
Според браншовиците единственият начин българските животновъди да си пробият място на пазара в ЕС е, като изнасят биволски продукти, защото големите производители от животновъдния сектор в Германия, Холандия, Дания и Франция нямат традиции в това направление, понеже никога не са отглеждали биволи. Експертите съветват фермерите да се обърнат към този вид животни и защото селектираната у нас порода "Българска Мура" е сред най-добрите в Европа. Генетичен материал за своите ферми искат да купуват от нас производители от Бразилия и Венецуела. Научният център по биволовъдство, базиран в Шумен, обаче не може да изпълни поръчките, защото няма съвременни съоръжения за съхранение на суровината, призна доц. Мария Цанкова, шеф на Развъдната асоциацията по биволовъдство у нас.
Предприемчиви български фермери обаче са усетили предимствата, които крие отглеждането на биволи, и са се насочили към тясна специализация. Повечето от стопанствата са ползвали възможностите, които им предоставя Програмата за развитие на селските райони, която предвижда годишна субсидия от 200 евро за всяка глава добитък от този вид. Благодарение на европейските плащания тези стопанства се развиват, независимо от стагнацията на пазара. Срокът за европомощите обаче е ограничен в рамките на 5 години и, когато изтече, фермите могат да бъдат заплашени от фалит. Причината за това е малкият брой производители на биволско месо и мляко, които сами не са в състояние да намират пазар за стоката си в чужбина. Ако обаче животновъдите се преориентират към дефицитната за европейските пазари порода, то българските биволски продукти могат да станат хит в Европа, убедени са специалисти от бранша.
Фермерите гледат с 12% повече животни
Биволското мляко има изключителни качества, твърдят експертите. Изследванията са показали, че замърсяването от Чернобилската авария, което напълни с радиация кравето мляко в засегнатите страни, почти не е засегнало продукцията от биволски стада. Въпреки че продуктът има стратегически предимства, в момента у нас биволското мляко се изкупува скандално евтино, казват стопаните. Средните цени, които фермерите получават, са между 1,10 лв. и 1,25 лв. за литър, като има региони, в които изкупните цени са паднали до 0,80 ст. за литър.
Въпреки неблагоприятните условия, характерни за целия животновъден сектор у нас, през последната година биволовъдството в България бележи ръст от 12%, съобщи проф. Цонка Пеева, шеф на Асоциацията по биволовъдство. Това е така, защото стопаните, ориентирали се към този вид скотовъдство, виждат предимствата му в дългосрочен план и увеличават размера на стадата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
