Днес е 29 март. 88-ят ден от годината според Грегорианския календар. На този ден през 1792 година кралят на Швеция Густав III умира, след като две седмици по-рано е застрелян в гърба на нощен маскен бал в операта в Стокхолм. Пак на 22 март, но през 1948-а поради натрупване на лед спира за едно денонощие Ниагарският водопад, а през 1886-а аптекарят от Атланта Джон Пъмбертън за първи път произвежда нова напитка, която кръщава кока-кола. На 22 март 1944 година София е бомбардирана от англоамериканската авиация. Пак на тази дата, но вече през 1986 година Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу българина Сергей Антонов. Мотивите са липса на доказателства. Преди това той е обвинен в съучастие в покушението срещу папа Йоан Павел II.
Липсата на доказателства е максималното, което могат да съчинят италианските магистрати, за да оправдаят един съдебен фарс, продължил близо четири години. Справедливото решение обаче е друго. Сергей Антонов трябваше да бъде напълно оправдан. Но тогава биха се злепоставили много хора, замесени в заверата срещу него. Защото за т.нар. българска следа, включваща полицейските действия, съдът, охраната, съдебните заседания, папките и клеветите са платени три милиона долара. Защо, след като човекът е невинен, би запитал италианският данъкоплатец. Отговор няма.
В обвинителната реч, продължила 38 часа, прокурорът се опитва да припише на българина старателно съчинявани несъществуващи вини. Не успява. Антонов е освободен. Връща се в България с разбити здраве, семейство, живот. Днес младите не знаят кой е той. Не се намират поводи името му да се споменава. Той не е от героите на деня. Той е жертвата. На голямата политика, на конспирациите, студената война и късата памет на държавата.
На 13 май 1981 година, сряда, в 17,17 часа на площад "Свети Петър" в Рим папа Йоан Павел II е прострелян в гърдите. След минути е на операционната маса. Спасяват го. Бързо се възстановява. Атентатор е турчинът Али Агджа, на 23 години, член на терористичната организация "Сивите вълци". През ноември 1982 година най-неочаквано Агджа казва, че в атентата са намесени българи. Той посочва за свои съучастници касиера на посолството ни Тодор Айвазов, секретаря на военното аташе Жельо Василев и представителя на българската авиокомпания "Балкан" в италианската столица Сергей Антонов. Въображението на атентатора ражда случки, имена, места. Те трябва да убедят съда, че планът за покушението е изработен с българите. Че те са в основата на скверното дело. Следователите са доволни. Имат сламката и се хващат за нея като удавници. Сергей Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 година, 18 месеца след атентата.
Според покойния Асен Марчевски, който 15 години е преводач в българското посолство в Рим, познава в детайли всички съдебни документи и присъства на процеса от първата до последната минута, Антонов е фин, интелигентен, честен, способен. Може би тези му качества предопределят избора на конструкторите на българската следа в атентата. Сергей е точно техният човек - кротък, беззащитен, самотен. Оттук нататък той десетки пъти ще повтаря: Аз съм невинен, а услужливите следователи с всички средства ще се опитват да го вградят в поръчаната им схема: Виновен да бъде той и България.
Завидно е разнообразието от отговори на въпроса: Кой стои зад атентата срещу папата. Може да се започне от КГБ, ЦРУ, българските тайни служби, турските "Сиви вълци" и се стигне до последните откровения на стрелеца Агджа. След тридесетгодишното пребиваване в затворите на Италия и Турция през 2010 година той, най-после свободен, нарочи за атентата Ватикана. Това обвинение не е лишено от логика. Полякът папа е недолюбван от много кардинали. Той е амбициран да разкрие много от финансовите им далавери. За да му попречат, застрашените са готови на всичко. С късна дата Агджа посочва кой стои зад покушението - държавния секретар на Ватикана Агостино Казароли.
Но нека се върнем към това "поради липса на доказателства". В книгата си "Погребаните тайни на Сергей Антонов", издадена от "Стандарт", авторът Крум Благов пише, че според майката на Сергей синът й категорично не приемал и дълбоко страдал от определението на римския съд. Той настоявал да го признаят за напълно невинен. Обещавали му преразглеждане на делото. Това станало, но резултатът не бил в негова ползва. Искал е да се срещне с Тодор Живков. Първият не намерил време, отнесъл се с безразличие. За сметка на това, в годините на демокрацията, без никой да ги е упълномощавал новоизлюпени държавници сервилно се извиняваха за участието на страната ни в атентата срещу папата. За да се харесат на новите батковци, подло злепоставяха родината си. Най-добър отговор им даде самият папа Йоан Павел II: Аз не считам, че един народ, за който Владислав Варненчик е дал живота си, би стрелял срещу поляк. Светият отец никога не прие легендата за българската следа.
Държавата се отчете с двеста лева
След завръщането си в България Сергей Антонов започва работа в куриерската служба на БГА "Балкан". Болен е. В последните години от живота си остава без доходи, живее в пълна мизерия, спи на продънена кушетка, но на улицата винаги е елегантен: с костюм и вратовръзка. Приятели му издават малка книжка със стихове. Доста късно, през 2000 година, Народното събрание му отпуска пожизнена пенсия от двеста лева. Сергей няма лекуващ лекар, не взема медикаменти. Държи се за гърдите и пъшка. Умира на 59 години. Изпращат го само най-близките. Политици и елити не присъстват. Държавата не се отчита дори с букет цветя. На гроба няма речи. Звучи само едно негово стихотворение и любимата му песен "Ветрове".
Съдбата на този човек е като грозна брадавица на лицето на България, пише за него писателката Румяна Угърчинска. Превърнал се още приживе в отшелник, той отнесе тайните си в гроба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
