Божидар Касабов два пъти участва в състезанието "Железен човек"
Днес Левски безспорно би се гордял с наследниците си. От петте деца на Гина и Иван Кунчеви само най-голямата сестра Яна има потомство. 26 са живите прапраплеменници на Апостола в момента. Някои от тях са в България, други живеят на различни места по света. Но където и да са и с каквото и да се занимават, те носят отговорността и гордостта, че са роднини на най-великия българин.
Скромността е отличителна черта на всеки от тях. Затова не ги виждаме под светлините на прожекторите. Пазят се и да не бъдат употребени от еднодневките на деня за политически и други фалшиви каузи. И се гневят, когато жълтите медии изопачават родовата им история в търсене на евтини сензации.
Един от праплеменниците - Божидар Касабов, със сигурност живее с мисълта за лъвския скок, който е дал името на неговия прароднина. Подобно на своя далечен вуйчо, който "бягал без умора, скачал като котка и играел на въже", както го описва писателката Мерсия Макдермот, Божидар също обича спортните предизвикателства.
Преди две години той бе обявен за един от най-силните мъже в Европа. 35-годишният уролог от Пловдив, който живее предимно в Германия и Австрия, участва през 2012 година в едно от най-тежките състезания в света - триатлона Ironman. Състезанието се провежда в германския град Дюселдорф. Племенникът на Левски не е успял да покаже лъвския си скок само защото в регламента на надпреварата няма такава дисциплина. Затова пък е бил на добро място сред 2500 участници, които е трябвало да преплуват 3,8 километра водно пространство, да преминат с велосипед 180 километра, а най-накрая да пробягат 42,2 км. Състезанието е за издръжливост и праплеменникът на Апостола, който е син на д-р Мария Касабова, се нарежда сред световните кандидати за "Железен човек". Наследникът на Васил Левски преодолява водната дисциплина за час и шестнайсет минути. С добро време се класира в колоезденето и бягането. Това е второто участие на д-р Божидар Касабов в Ironman. Две години преди това печели титла от световния кръг в Ница. За него казват още, че поразително приличал като външност на Левски. С великия си правуйчо имал и прилики в характера, също като него често поставял на изпитание духа и тялото си.
До един наследниците на Левски са известни с пословичната си скромност и възпитание във високи морални ценности. "Горди сме, че сме наследници на Апостола, но не парадираме с това", споделя д-р Мария Касабова. И дава за пример синовете си Койчо и Божидар, които никога не са обичали да споделят на всеослушание подробности за родословието си.
След състезанията Божидар не пропуска да развее българския трибагреник. Това е неговият начин да създава добро име на България, обясняват близките.
Друга роднина на Левски пък впечатлила с почтеността си своите работодатели. Христина е прапраплеменница на Левски и живее в София, разказва уредничката на музея "Васил Левски" в Карлово Надежда Петрова. По време на кризата работата на Христина намаляла и тя предложила на шефа си да й намали заплатата.
"Така сме възпитани и така възпитаваме и нашите деца", казват още наследниците. За годишнините от рождението на Левски те идват от цял свят и се събират в Карлово. Задължително ходят на литургията в местната църква, поднасят цвете на гроба на баба Гина, както наричат майката на Левски. После сядат на някоя от поляните в Балкана, пеят песни и си говорят за Апостола.
Левски и днес би извикал: "Народе????"
Сега републиката ни нито е чиста, нито е свята, казват наследниците
За моя голяма радост имах честта да разговарям с две от племенничките на Левски - сестрите Мария Касабова и Стефана Ветренска, както и със сина на Мария - Койчо. Те живеят в Пловдив. Видяхме се на обичайното място за срещи в града на тепетата - пред хотел "Тримонциум". В началото двете жени бяха леко притеснени. В хода на разговора обаче се успокоиха, дори станахме приятели. "Досега не сме говорили толкова откровено пред журналисти", споделиха те след края на разговора.
- Разкажете нещо за себе си.
Мария: Аз съм на 70 години. Завършила съм Висшия медицински институт в София заедно със съпруга ми. Лекари сме, но аз не практикувам вече, защото съм пенсионерка. Имам двама синове - Койчо и Божидар. Койчо е юрист и има дъщеря Мария на 10 години, а Божидар завърши медицина във Виена и работи като уролог.
Стефана: 4 години съм по-малка от сестра си. Инженер химик съм, но почти през целия си живот съм работила на медицинска длъжност. Дъщеря ми също се казва Мария и е на 40 г. Тя е компютърен специалист. Съпругът ми почина през 2012 г. Той също беше инженер.
- Кога научихте, че сте наследници на Левски? Каква беше реакцията ви?
Мария: Бях в 3-4 клас, когато разбрах. Но си спомням една случка във 2 клас - учителката ми даде задача - случайно или не - да пиша за обесването на Апостола. След като прочетох историята за предателството и обесването, като черно петно ми се запечата името на Димитър Общи. Бях много разстроена и се чудех: "Как може да го обесят този човек..." Тогава научих за Левски, за революционното дело, за светлата му личност. В същото време се сещам и за имената на Димитър Общи и поп Кръстю, които все още са ми много неприятни!
Стефана: Вкъщи постоянно се говореше за Апостола с изключителна обич и уважение. Първата екскурзия от училище беше до Карлово и тогава няколко дни бях много разстроена. Чудех се откъде са намерили сили да го оставят да увисне на бесилото (докато разказва, едва сдържа сълзите си).
Мария: 10-годишната ми внучка Мария свири на пиано от няколко години. Имаха концерт и тя беше малко притеснена. Тогава попита: "А Левски ще ме слуша ли, докато свиря?"
- Изпитвате ли чувство за дълг към народа и към заветите на Левски?
Мария: Разбира се. И то не само ние, а целият български народ трябва да изпитва такова чувство към заветите му. Ние сме се старали по никакъв начин да не парадираме с това, че сме наследници. Нямаме никаква заслуга към делото му, а просто съдбата ни е избрала да носим неговите гени. Същевременно това за нас е една огромна отговорност, но също така и гордост. Когато бях дете, казах веднъж, че Левски ми е роднина и съучениците ми се подиграваха, защото им се струваше невъзможно.
Койчо: Но не само деца, а и големи хора също не ни вярват. И аз веднъж бях разказвал като дете, че Левски ми е родственик. И тогава едно аверче каза подигравателно, че неговият прадядо пък бил Боримечката.
- По времето, когато е живял, Левски бил ли е тачен от съвременниците си така, както сега го обичат хората?
- Да. Но както тогава, така и сега - винаги е имало хора, които завиждат. Има и такива, които са го използвали. Но той, макар и много доверчив, винаги е имал нюх към хората и е знаел каква е целта им.
- Знаете, има няколко вечни спора около паметта на Левски. Да започнем с това - трябва ли да бъде канонизиран?
- През 1875 г. Ботев го канонизира в календара си като е написал "40 мъченици + Васил Левски". Вазов го канонизира в своето стихотворение. ("Селяните прости светец го зовяха" - бел.ред.). По църковните канони не можел да бъде канонизиран заради едно убийство, което е извършил. Но за мен, както и за народа, той е светец.
- Спори се и за това кой е предателят. Какво е вашето мнение?
Мария: Предателите са много, не е само един. Това са редица предателства, които са извършвани в различни етапи от живота му. Дори сега като говоря, се вълнувам. Левски е бил много против този арабаконашки обир, защото е имал някакво предчувствие. И действително Димитър Общи, който е организирал обира, предава редица комитети и революционни дейци. Апостола непрестанно го е предупреждавал, че това може да доведе до много голям провал за цялата организация. Но все пак на своя глава Общи прави обира. Чела съм показанията по делото. В Тетевенския и Етрополския комитет са много от предателите. Но най-големите разкрития пред заптиетата прави Общия и след това поп Кръстю.
Стефана: Всичко изпяват!
- Къде според вас е гробът му?
- Много сме се ровили за гроба. Тази тема най-много ме вълнува. Едвам се сдържам, като говоря за нея. Не съм нито историк, нито археолог, но според мен костите са били в "Св. Петка Самарджийска". И са унищожени от комунистите! Било ги е страх да не се засенчи култът към личността. (бел. ред. - скелет номер 95, открит през 1956 г. от археолозите Георги Джингов и Стамен Михайлов. Костите безследно изчезват през същата година. Тази версия днес се поддържа от сина на покойния писател Николай Хайтов - Александър).
- Има слухове, че в църквата са останали коленните стави?
- Да предприемат мерки! С една ДНК експертиза веднага може да се докаже, че това са костите на Апостола. Българският народ е много задължен към личността на Левски и може да положи някакви усилия да открие гроба му. Спорът мен не ме интересува. Трябва да се открие гробът, защото той самият е искал да има гроб, който да се знае от българите.
- Спазват ли се днес заветите на Апостола?
- Аз не мога да се сетя за нито един завет, който да е спазен. Не искам да казвам голяма дума, но ако се спазваха, нямаше сега да сме в такова положение. За огромно съжаление републиката ни е нито чиста, нито свята.
- А какво би казал Левски, ако беше жив днес?
- Същото, което е казвал и написал тогава: "Народе ????".
- Какво е искал да каже? Може би, че точно когато е най-нужен, народът го няма?
- Да, така е.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
