През последните години един скромен мъж се превърна в ревностен пазител на историята на стария Лом. Това е познатият на всички в крайдунавския град Юлий Йорданов. На младини завършва философския факултет на Софийския университет и става журналист. Започва в градския вестник на Лом „Народна трибуна", минава през областните „Септемврийско слово", „Дело" и „Монт-прес", а накрая с необичайна страст се „хвърля" в историята на стария Лом. Тя не му идва изведнъж, носил я е в сърцето си почти от дете. Съсредоточава се върху нейната духовна част, защото тя дава облика на града.
------
Рови се в архиви, среща се с живи съвременници на именитите ломчани, разпитва наследниците им. Оперативната журналистика му се изплъзва, не го интересува. Важно е да покажем какви хора са живели преди нас, за какво са милеели, как са съхранявали българския дух в своята творческа и житейска съдба. Така само за десетилетие се раждат 14 книги. Няма последна, защото Юлий продължава своята работа по същия начин – с любопитство, интерес и жар, малко характерна за днешното време.
Трудно е да се каже коя е най-хубавата и ценна книга. За съгражданите му, безспорно, това е „Ломчани, които не бива да забравяме" и „Истории от историята". Разказаното за хората, израсли в Лом, но извисили се на националния и дори на световния небосклон в своята област, е повод за гордост. Първият от тези хора е достолепният Дядо Цеко Воеводата. Ломчанин, но
развявал знамето във втората легия на Раковски
поборник за национална свобода. Доживял Освобождението и станал депутат. Като най-възрастен открил първото заседание на Учредителното Народно събрание и предложил първия български екзарх Антим за негов председател. Юлий е написал книга за Воеводата, от чийто род произхожда и той. Нарекъл я е „Орелът с ангелската душа". Не е издадена и едва ли ще види бял свят, съжалява авторът и. Защото е цели 896 страници, а къде спонсор за такова издание?
От незабравимите ломчани е и акад. Цветан Тодоров, културолог от световна величина – европеец от Париж, факлоносец на критическия хуманизъм. Сред незабравимите е и неговият баща – проф. Тодор Боров, бащата на родната библиографска наука, която издига до европейските стандарти. Сам Боров, вече на преклонна възраст, гостува на автора на книгата. По стечение на обстоятелства през юни 1928 година бащата на Тодор Боров – аптекарят Цветан Тодоров, продава къщата им в Лом на дядото на Юлий. През 1990-а, вече на 90 години, Боров идва в Лом и иска да види къщата, в която се е родил и отрасъл. Семейството си строи друга къща – на главната улица, където на партерния етаж е аптеката на баща му, а на горните – жилищните помещения. Приживе професорът дарява тази къща на легендарното читалище „Постоянство 1856" в града. Днес тя е негова собственост и е дом на обединената школа по изкуствата „Проф. Йордан Гаврилов".
Стотина души не трябва да забравят ломчани – братята музиканти Райчеви, художникът Кирил Петров, сподвижникът на Левски Петър Берковски, етнографът Димитър Маринов, чиято книга „Историята на града Лом и околията" е достойна за рекордите на Гинес – издадена е 96 години след написването и ломчанката
д-р Виолета Петрова, посрещнала студента Джон Фитцджералд Кенеди
– бъдещия президент на САЩ, край Дунав.
След стоте ломчани има едно име, което се е превърнало в творческа съдба за Юлий Йорданов. То е на писателката Яна Язова. Роден съм в Лом, и Яна е родена в Лом, но нищо не бях чувал за нея. Не знаех коя е тя. Като студент имал среща с писателя-земляк Георги Марковски в кафенето на писателите на „Ангел Кънчев" 5 в София. Няма да пием кафе, казал му Георги. Ще ходим на погребение. На чие, попитал студентът. Ще видиш, бил отговорът.
Отидохме на гробищата, но на 100–150 метра ни спряха. На гроба имаше само десетина души, все възрастни хора. Само едно лице познах - на Елисавета Багряна. Там е бил и Тодор Боров. Разбрах, че погребват Яна Язова, писателка и поетеса, родена в Лом.
Години по-късно Юлий се заема с нейната история. Среща се с хора, които са общували с нея, издирва снимки, книги. Чете романите и „Левски", „Бенковски", „Шипка", стихосбирките „Язове", „Бунт", „Кръстове". Цялото и творчество е било инкриминирано през 1944 година, забранено и е било да пише и да издава. Малко са познати стиховете и, които са много интересни и вълнуващи. Така се ражда книгата за Яна – „Съдба, прободена от перото". Интересът при представянето на книгата в Лом и Монтана ражда идеята за национален литературен маратон, посветен на Яна Язова. Канят го читалища, библиотеки и литературни клубове да я представи. И той не отказва – във Велико Търново, Разград, Търговище, Кюстендил, Враца, Видин, два пъти в залата на Славянското дружество в София. Има покани от Белоградчик, Сливен, Пловдив. Беседата си, която изнася за нея, е кръстил „Яна Язова – енигма, фатализъм и реалност". Малцина знаят, че романът и „Левски" не е случаен – тя е от рода на Левски. Дядо и по майчина линия е братовчед на Дякона – Стойчо Бешикташлиев. Дъщеря му Радка е майката на Яна. Баща и е докторът по философия Тодор Ганчев – завършил висшето си образование в Швейцария. Двамата са изпратени за учители в Ломското педагогическо училище. И в този град се ражда дъщеря им Люба Ганчева, която по-късно става писателката Яна Язова. Сред проучваните документи Йорданов открива акта за раждане на Язова, а преди година и къщата, където е родена. Съвременен представител на рода кани Юлий в Карлово и той изнася там беседата си за Яна. Слуша я препълнена зала. Родственикът му дава документи за родословието на Яна, които Юлий ще публикува във второто допълнено и преработено издание на книгата си „Съдба, прободена от перото".
Тези срещи с хората на духа са истински празници за моята душа, споделя Юлий.
Те са особена емоция, затова не се спирам
Изследователят излиза и извън границите на Лом. Написал е книгата „През февруари при бащата на „Януари" за земляка Йордан Радичков, в чийто дом е гостувал, за чаталищното дело в село Смляновци, за хрониста Коваленко Петков от село Голинци. Продължава да прави интервюта и творчески портрети на ломчани, които също като своите предшественици представят града у нас и в чужбина, проучва историята на храмове и училища, пише литературна критика. Без него не минава нито една конференция на краеведите, защото винаги има нови факти около интересни събития и личности да каже, председател е на дружество „Будители" в област Монтана. Издирва и учи млади таланти като художествен ръководител на литературния клуб „Кръстьо Пишурка" към читалище „Постоянство 1856" в Лом.
Макар да му предстои пенсиониране, Юлий Йорданов не смята да спира като журналист, литературен критик – единственият в Лом член на Съюза на българските писатели. Защото, разговорите и разказите за мъдрите хора са нужни днес. От тях могат да се учат не само младите поколения, но и възрастните, които малко знаят за времето, в което са живели, и най-вече тези, които днес управляват държавата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
