Това, че любовта ражда поезия, а поезията - любов, е древна максима. И точно поезията може да спаси човек при големи лични трагедии. Да припомним какво пише големият Джим Морисън, основателят на "Доорс", по този повод:
"...Чуйте, истинската поезия не казва нищо, само маркира възможностите. Отваря всички врати. Можеш да минеш през всяка, която си харесаш... И затова поезията ме привлича толкова много - защото е вечна. Докато има хора, които само помнят думи и комбинации от думи. Нищо друго не може да оцелее от напълно унищожение, освен поезията и песните. Никой не може да запомни цял роман. Никой не може да опише филм, статуя или картина, но докато има хора, ще има и песни, и поезия. Ако поезията ми цели нещо, то е да освободи хората от ограничения начин, по който те виждат и чувстват. "
Ще ви разкажем една история, в която има много любов, ухажване и размисли за отношенията между мъжа и жената. Но има и голяма лична драма, която едно момиче преодолява благодарение на силния си характер, както и с помощта на поезията, вярата и обичта. И дава пример как можем да действаме в тежки ситуации, при които завинаги губим близък човек. Тази история ще предизвика дискусии. В нея се описва цяла съдба, и то от първо лице единствено число. И ни припомня, че каквото и да се случи, животът продължава и затова трябва да вървим напред, да вярваме и да се борим. Ето я истинската история на историчката и поетеса Севдалина Гугова, разказана от самата нея.
-------
"Моята история е красива приказка с лош край", казва 37-годишната Севдалина от Добрич. Зодия Козирог. Историк и поетеса по необходимост. Има малък син и доста превратна съдба.
"За мен по принцип няма незаменими мъже. Винаги можеш да смениш един с друг, ако с нещо не ти харесва връзката с него. Незаменим може да е само баща ми", започва разказа си Севдалина.
"Останах вдовица, но ще започна отначало историята, защото беше и е като приказка - пълна с любов. През 1999 г. имаше слънчево затъмнение. Стоях си сама у дома, нашите бяха на работа. Нещо в мен напираше да пиша и аз хванах молива и започнах първия си стих...", разказва младата жена.
Търсейки любовта навсякъде в живота и желаейки да срещне мъжа до себе си, прописала именно от любов. "След слънчевото затъмнение имах сън. Вече знаех какъв мъж искам. Имах критерий за него и го видях в съня си на кон, с бяла разкопчана риза, с коса до раменете, леко брадясал. През 2000 г. започнах работа в една интернет зала. Отворих си папка за стихове и продължих да пиша и докато съм там."
Минали години един зимен ден тя застанала до прозореца в залата и видяла минаващ мъж по улицата. "И да - това беше мъжът от съня ми, красив и нежен.
Изтръпнах. Започнах да мисля само за него
Малко по-късно излязох с приятелки на кафе и го видях на една маса с негова компания. Загледах го. Той се беше втренчил към мен, но не знам дали ме забеляза. Приятелката ми каза, че познава едно момиче от масата на Петър - така се казваше бъдещият ми съпруг, и че ще може да вземе телефона му. Направи го. Спомням си и точната дата, когато реших да му звънна и да му призная чувствата си, защото не издържах повече. Беше седми март. Стана красиво. Чух го и си уговорихме среща в офиса, където работех. На вратата застана един много красив мъж, висок 1,96, с дълги черни коси и зелени очи. Оттам тръгна всичко.
На 8 март вече бяхме заедно
припомня си Севда. През 2002 г. се сгодили, а през 2003 г. се оженили. На следващата година се родил синът им, когото кръстили на баща й - Димитър. "Работехме и двамата, любовта ни беше много красива. После през 2007 г. се появи нещо като криза на брака, но е нормално, когато единият иска да изкара повече пари и да гони цели в името на семейството си. Прибираше се късно. Работеше много, липсваше ни. Но направихме компромис и любовта ни не изстина, напротив, остана си истинска до края. Петър беше дърворезбар по призвание, човек на изкуството. Правеше много красиви творби, включително и дарения за църкви."
Как се стина до трагедията
- питам Севдалина.
"Ще започна по-отдалеч. Един ден наши попове от Добрич му предложиха оферта за изработка на иконостас за 20 000 лв. Петър реши да сключи договор с тях и спря другата си работа, за да започне проекта. Това стана през 2008 г.. Взе аванс от 15 000 лв., видях ги накуп в една раница. Веднага с 5 от тях си купи мотор "Кавазаки 1300", много мощен за непрофисионалист. Стресна ме това, но му е било мечта. Изкара си книжка и започна да го кара. Дърворезбата отиде на заден план, а имаше срок до 1 ноември. Започнах да му натяквам да работи, защото нищо не е направил, но
той се наслаждаваше на скоростта
Аз и детето отидохме на трето място. Приятелите му също му казваха да го остави този мотор и че не му е нужен, но той и тях не ги чу. Усещах, че ще се случи нещо лошо, не бях на себе си. Така се стигна до 5 ноември 2008 г., когато стана катастрофата..."
Тогава Петър й се обадил по телефона да се видят на кафе на тяхното любимо място в Добрич - това е едно заведение "Фонтана". Не бил го правил с месеци и тя се зарадвала, че иска това. Уговорили се за 12 на обяд. "Отидох, два пъти му звънях, но никой не вдигна. После се обади бившият му шеф и ми казва, че е катастрофирал и нещата не са за телефон. Да отида на мястото. Един приятел ме закара и
видях Петър да лежи на асфалта
покрит с някакви хартии. Шефът пътувал зад него с лека кола, а той с мотора отпред. Не карал бързо, но на една пешеходна пътека видял отсреща друга кола, уплашил се и сам скочил от мотора. После издъхнал в ръцете на шефа си... Това нямаше да се случи, ако беше професионалист. Стресът му е пръснал сърцето. После оставих детето на нашите и отидох за година и половина в София. Успокоих се, намерих отново себе си и си обясних много неща. Сега отново започвам да се чувствам щастлива."
Миг от Любовта
Една Любов, която ме събуди.
Една Любов, открита във съня.
Прописах стихове, а ти се влюби
във моята единствена душа.
Животът с тебе беше като песен.
Животът с теб бе моята мечта.
Загубих те, но няма да се върна,
остави син и пак ще продължа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
